Наскоро с дъщеря ми Емъли направихме кратко пътешествие до щата Аризона. Беше само за един уикенд, но преживяването беше незабравимо. Не само поради приключенията, които ни причини лошото време на излитане от Минесота, но най-вече поради усещането за докосването до една величествена част от природата. Тук можете да видите видео клип, който Емъли направи от това наше пътуване: https://youtu.be/VfmA4bXKrWY
Аризона ни изненада. Аз бях ходил там преди години на някаква конференция в един от курортите близо до Финикс, който е най-големия град в щата и всичките ми спомени бяха от курорта, който беше много на ниво, но все пак в зоната около Финикс, което не разкрива дори малка част от красотата на щата.
Наехме кола и се запътихме към националния парк “Вкаменената гора”, който се намира в североизточната част на щата, близо до границата с щата Ню Мексико.
Попаднахме на цели планини осеяни с кактуси.
След това се придвижихме през националния парк Тонто, който е всъщност един огромен планински масив на надморска височина варираща от 400 до 2500 метра. Тук можете да видите повече снимки от тази местност.
Северната половина на щата Аризона си има четири сезона и множество планински вериги, покрити със сняг и предлагащи фантастични зимни курорти и ски писти. А само на 5 часа на юг, в южната половина на щата, природата се променя тотално – там вече е пустинята, която повечето хора си представят, когато чуят за Аризона.
На втория ден пристигнахме до Вкаменената гора. Това е една огромна местност осеяна с дънери на дървета, които всъщност не са дървени, а са вкаменелости. Отдалече изглеждат като дървета, вкл. с кора, но отблизо когато се вгледа човек се вижда ясно, че са камък, мрамор.
Това по-долу са мои снимки от Вкаменената гора, но ако потърсите в Интернет Petrified Forest, ще видите още много изгледи и снимки на други хора от различни част на тази огромна местност.
Научното обяснение за тези вкаменелости е, че преди милиони години това са били дървета намиращи се посред природа, която е била подобна на амазонската джунгла (?!?!) но внезапно са били потопени под вода, където са прекарали милиони години и после когато се била оттекла водата, оставила след себе си цялата тази пустош, която виждате на снимките и дърветата се напукали на парчета (виждате как са все едно нацепени), превръщайки органичната материя в неорганична (?!!).
Тези дървета са разхвърляни из цялата местност, която се простира на разстояние от десетки мили.
Цялото това обяснение аз лично го намирам за странно. Органичната материя, независимо колко време ще прекара под вода според мен се разпада, а не се вкаменява. Но аз нито съм учен, нито имам време да изследвам тази тема в детайл сега и затова реших да го оставя за по-натам. На този етап просто се наслаждавахме на природата, на необятния простор и на пленяващата красота на пустоша пред нас.
Усещането за простор в Аризона е неописуемо. Не мога да го обясня, но лично мен ме привлича както нищо друго. Наслаждавам се на морските и океанските пейзажи и природа. Но необятността на океана и морето ме плашат. Знаеш си, че влезеш ли надълбоко в морето или океана, излизане няма освен ако не си на плавателен съд.
Не е така с пустинята. Има нещо магнетично и успокояващо в нея. Вярно, има опасности и там, но човек който знае какво прави няма от какво да се притеснява. Като всеки от вас, аз на сухо се усещам много повече в контрол на ситуацията отколкото във водата. Или във въздуха.
Защо природата ни влие по такъв начин? Спроед мен понеже тя е живо свидетелство за величието на Създателя. Говори ни без думи. Смирява ни. Напомня ни от къде сме дошли, накъде отиваме и колко малки и незначителни сме спрямо времето и Божието творение. И в същото време колко значими сме щом Създателя е направил всичко това за нас!
Мога само да пожелая на всеки един ако планува ходене до Америка, да има предвид Аризона – едно място, което не разочарова. Точно обратното: останахме пленени и то завинаги.
“Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето, Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището. То излиза от край на небето, И обикаля до му край; От топлината му нищо не се укрива. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите; Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи. Желателни повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.”
Псалми 19:1-11