Има цял аресенал от думи на английски, които нямат добър превод на български. Причината за това е отчасти изолацията на България от световната икономика и живот през годините на комунизма. Езиците се променят заедно с променящите се реалности в живота на хората, както и с обмяна на културна информация, включително в сферите на изкуството и науката.
Една такава дума, може би една от най-важните е думата “mindset”. [Тук можете да чуете как се произнася тази дума на английски.]
Създателите на този речник например, са направили най-доброто от себе си и са преверли тази дума като “манталитет”.
Но думата манталитет също е чуждица!
Според мен тя по-скоро отразява пасивни мисловни нагласи, наследени от семейна, етническа или национална култура. Казвам пасивни понеже манталитета е начин на мислене, който хората не осъзнават или осъзнават, но го считат за нормален. Манталитета може да отразява здрава, добра култура на мислене или нездрава такава. Манталитет и mindset могат да са синоними, но според мен по-скоро и в повечето случаи не са (базирам преценката си на дългогодишното ползване на двата езика в естествената им среда),
За разлика от манталитета, който всички ние имаме така или иначе, може да се каже, че mindset-a, е начин на мислене, който ние съзнателно избираме и одобряваме. Затова може би най-правилно е думата mindset да бъде преведна като “мисловна нагласа”. Тук могат да се видят и добри примери за това как може да се преведе като “дух”. Аз бих добавил към това и “отношение”.
А сега по същество.
Начинът ни на мислене, мисловната ни нагласа, наистина действа като невидим диригент, който направлява всички наши действия. Не някои наши действия – всички наши действия.
За повечето от нас, ако не на всеки от нас, е по-лесно да идентифицираме начинът на мислене, който направлява действията на другите, но не и начинът на мислене, който направлява нашето поведение. Тук не става дори дума за самокритичност. По-скоро става дума за себепознание – осъзнаването на това как сме възприемани от другите и как възприемаме себе си.
Узряването от дете към възрастен освен промяна във физиката е съпроводено и от емоционално и умствено съзряване. Способноста да идентифицираме мисловните схеми и нагласи, които като невидим диригент направляват нашите възприятия и действия, е ключова за пълното развитие на всяка личност.
Но кой говори за тези неща? Това предмет ли е в училище? Колцина родители работят с децата си да им помогнат да осъзнаят важност на себепознанието?
Признак на мъдрост е когато стигнем до тази истина, вземем насериозно и започнем да полагаме усилия в това да опознаем себе си и да поемем отговорност за евентуалните пасиви, както и да развием увереност основата на активите в нас.
МИСТЕРИЯТА НА НЕВРОНИТЕ
Невроните, тези мозъчни клетки, които играят ключова роля в приемането, съхраняването и предаването на информация до цялото ни тяло, са един вид мистерия и тя е свързана с нашата способност или трудност да развием един или друг mindset, нужни за това да се справяме добре в живота.
Думата мистерия означава “скрита истина”. Коя е истината за невроните, за която никой не говори и повечето хора не осъзнават?
Първо, процесът на развитие на невроните е различен от процеса на подмяна на всички други клетки в човешкото тяло! Това е научен факт.
Второ, невроните са най-вероятно връзката между тялото и душата. Това е предположение спадащо в сферата на духовното познание, но ако е вярно, е от голямо значение за човешката раса.
Мозъкът е уникален човешки орган.
Този материал описва в малко повече детайл всеизвестната истина, че клетките в нашите тела имат различна продължителност на живот. Някои от тях се “износват” много по-бързо от други.
Червените кръвни телца просъществуват само за около 4 месеца, докато белите кръвни телца траят за около година преди да бъдат заменени от напълно нови, които тялото е произвело. Клетките на дебелото черво и сперматозоидите траят съответно само за около 4 и 3 дни. Целият човешки скелет се подменя за 10 години, а черния дроб е напълно нов всеки 300-500 дни.
Нещата обаче стоят по различен начин с невроните в мозъка. След раждането нови неврони не се създават!
The thing that makes you the person you are (your brain) doesn’t make new neurons after its inception. The brain where your memories, ideas, beliefs, personality and every other detail of you remains the same throughout your life.
Според тези учени “нещото, което прави ти да си ти” е твоят мозък. Така мислят хора, които не приемат съществуването на душата. Дори да не са прави за това, следващото нещо, което се казва тук, е вярно: мозъкът не създава нови неврони след неговото сформиране!
Помислете само за момент колко важен е този факт! Дори да не схващаме пълните импликации от това, връзката между мозъка и душата е от ключово значение.
Това може да обяснява как рана нанесена в психиката (душата) на някой в ранно детство, може да не е възможно да бъде излекувана по чисто физиологичн причини. Ако спомените, паметта и емоциите са част от душата на човек, но са свързани с невроните (за да могат да се изразяват), това обяснява как е напълно възможно някой да е “добър” човек (в смисъл на нямащ непременно желание да наранява други), но да не може чисто физиологично да избегне ефекта от травмата. Която пък травма генерира постоянно желание за отмъщение или за бягство (fight or flight).
Същото може да се каже за хора страдащи от безпокойство, страхове и други страдания, които мъчат хората цял живот.
Всичко това разбира се оказва влияние на нашите фундаментални осезания и начин на мислене – mindset.
Оказва се, че поради поражения и травми, е напълно възможно за дадени хора да е много по-трудно да бъдат уверени, да имат вътрешен мир и mindset който им дава нужната енергия за това да са силни, стабилни и устойчиви.
В друг материал ще говорим за това как да менажираме собствените си травми или тези на хора, с които сме обвързани по един или друг начин (в семейството, в работата или във взаимоотношения с приятели).
Бъдещи наши гост-автори ще ни дадат още информация по темата от различни гледни точки.
Георги Бакалов