Медиите харесват да сервират лоши новини ежедневно. Една от тях е за това колко бедност има в света. Това, което алармистите и глобалистите от “медиите” няма да ви кажат е, че от 1820 година насам екстремната бедност в света е почти напълно елиминирана. Тя никога няма да бъде 100% елиминирана, понеже за много бедни това е начин на живот, но бедността, причинявана от неефективни аграрни или други технологии, е почти елиминирана.
Но преди това, кой съм аз, че да разисквам екстремната бедност?
Благодаря, че попитахте.
За разлика от редица други “анализатори”, “коментатори” и лозунгисти, които само говорят, но никога нищо реално не са направили, аз съм направил нещо за страданието на хора в този свят, което вярвам ми дава (най-малко) правото да говоря на тази тема.
Нямам за цел да се правя на това, което не съм, но ето някои от инициативите, в които съм бил въвлечен през годините – започнах да посещавам домове за сираци в България още в началото на 90-те години и да организирам помощи за тях; също организирах посещение на бежанци и доставянеото на помощи в бежански лагер Станковец-2 по времето, когато Милошевич изгони 800 000 косовари от Сърбия; организирах и доставката на помощи за хора в Шри Ланка, загубили жилищата си по време на цунамито от 2005 година; организирах също така и изпращането на контейнери с храни, дрехи и медицинско оборудване за България в годините след хиперинфлацията от 97-98- ма година. За последните 6 години помагам с организирането на програма за деца-ученици от града-бунище в покрайнините на Манила. Близо 20 български семейства участват и до днес, или са участвали за даден преиод от време, в тази програма.
Накратко: освен, че лично подкрепям организации, които помагат на бедните, съм имал честта да вложа време и усилия в това да бъдат посрещнати нуждите на стотици, най-вероятно и хиляди хора, живеещи в една или друга форма на бедност. Благодарен съм, че като християнски служител съм имал привилегията да повлияя и на много други хора да възприемат същите ценности и отношение към страдащите и бедните.
Казвам всичко това, понеже нямам време или търпение за глупаци, които ще прочетат онова, което ще напиша по-долу и веднага ще почнат да крякат – без те никога да са направили много, или каквото и да е, за който и да е, страдащ от бедност. Затова устата на такива всезнайковци трябва да бъде затворена превантивно.
Мразя бедноста, имам състрадание към бедните, но осъзнавам, че бедни винаги ще има докато свят светува.
А сега по темата – Кой и как намали екстремната бедност до под 10% за последните 200 години?
Моля да се запознаете със следната графика.

Това е графиката, която няма да видите по вечерните новини. Студентите в нашите учебни заведения също няма да чуят за нея.
Какво означава тя и защо повечето медии, политици и образователни институции не говорят за нея?
Това е графика, която показва спадът на хората, живеещи в екстремна бедност през последните близо 200 години. Когато говорим за екстремна бедност, става дума за хора, които всеки ден трябва да се борят за осигуряването на своето физическо оцеляване, страдат от някаква форма на недояждане, хронични заболявания, липса на нормални условия на живот или комбинация от всички тях.
Световната банка определяше за години в “екстремна бедност” хората живеещи на по-малко от един долар на ден! Това “$1 на ден” звучи като някаква магическа и много измислена цифра сложена там с някакви подмолни мотиви, но както и да е. Да речем, че това е така.
Световната банка промени таргета преди няколко години и сега вече прагът на бедността е $1.95 – почти два долара.
Това, което Световната или всъщност никоя банка, медия, политик или преподавател няма да ви кажат е ЗАЩО екстремната бедност е почти елиминирана в света за последните 2000 години. Каква точно е причината?
Обединените нации ли? Международният валутен фонд ли?
Не, основната причина за почти пълното елиминиране на световната бедност е свободният пазар или както левичарите харесват да го наричат: капитализмът! Не мафиотският псевдо-капитализъм на комунистически Китай, Русия или Балканите. Основният двигател на този процес са американската свобода, върховенството на закона в САЩ и икономическата система на свободни пазари.
Това е графиката на растежа на брутния вътрешен продукт на САЩ за почти същия период:

Предизивкам който и да е от вас да намери доказателство, че някоя от другите т. нар. развити икономики, включително Япония, Италия, Великобритания, Германия, Канада или Франция, могат да се похвалят с подобно икономическо постижение за последните 200 години.
Нека сега вземем предвид следното:
- след Втората Световна война Япония е напълно разрушена. Вместо САЩ да я окупират и превземат, както би направил всеки друг имперски настроен победител, те възстановяват икономиката им за 5 години под ръководството на ген. МакАртър.
- Икономките на Германия, Италия и Франция са също напълно разрушени след края на Втората Световна война. Вместо САЩ да ги окупират и превземат, както би направил който и да е друг имперски настроен победител, САЩ вкарват в действие планът Маршъл и така възстановяват икономиките на западноевропейските страни също за броени години. (Апропо, предложили са помощ и на руснаците и страните от Източна Европа, но те са отказали!).
- За влиянието и ролята на САЩ в икономиката на Канада няма нужда да пиша. То е огромно и може да се каже спокойно, че без САЩ, Канада щеше да е в много по-различно положение.
А какво да кажем за икономиките на Китай, Сингапур, Южна Корея и други развиващи се икономики? Нужно ли е да ви припомням колко много на дъното на бедността са били тези страни до момента, в който не стават тръговски партньори на САЩ? На какво приличаше китайската икономика, докато Америка не реши да прави бизнес с тях? Тук въобще няма да се впускам в анализ на това дали и как е трябвало Америка да прави бизнес с тези комунистически бандити – само подчертавам каква е силата на свободните пазари.
Следната графика пък показва спадът на екстремната бедност от 1970 г. насам – знаем по това време в какво “цветущо” положение са икономиките от Варшавския договор!

Не ООН, благотворителни организации и заеми от Международния валутен фонд – свободните икономчески принципи са основната причина за създаването на неизборими иновации и икономически просперитет. Това включва патентното право в САЩ и факта, че САЩ нямат диктатор вече 244 години, което осигурява социален мир и продължителност на процесите на развитие, както и военната им мощ, осигуряваща защитата на тези свободни икономики.
В това видео интервюрам Пол Ларсън, бивш инвестиционен банкер и директор на програми за икономическо възстановяване в страни от Третия свят, вкл. от Източана Европа. Тук той говори в детайл за условията за икономическо благоденствие и как Америка успява да просперира за над 200 години чрез спазването на тези условия:
https://youtu.be/QQ8h7CjWK2Y
Без икономическа свобода и просперитета, който създава тя, нямаше да има и благотворителни организации. Смея да кажа, че вкл. без силна армия, която да пази развитите икономики, а това е основно американската армия, също нямаше да има нито действащи икономики, нито благотворителност.
Това не означава, че в Америка няма бедни хора. Нито означава, че други страни не са имали роля в икомомическото “чудо”, за което ви говоря тук. Напротив! Бедни винаги е имало и ще има – както в Америка, така и в други развити страни. Но дори в категория бедност, Америка пак шокира: за “бедни” тук се считат хора, които живеят на $20,000 долара годишно! В зависимост от това в кой щат или дори в коя част на щата живее някой, $20,000 на година могат да са напълно достатъчни един разумен и отговорен човек да оправи живота си и да излезе от повечето трудни ситуации. Да не говорим за социалните програми, които нямат край!
Разбирате ли сега защо няма да чуете тези статистики по “медиите”? Днешните медии и техните кукловоди са контролирани от излезли извън контрол евро-социалисти, които най-цинично се ползват от плодовете на просперитета, който свободна Америка донесе на света, но мразят всичко, за което стои автентична Америка. Самодоволните евро-хейтъри на “простите американци”, които не са много префинени като европейските си братовчеди и не ходят много-много на опера, са днес шефове на корпорации, забогатели именно поради свободата, която Америка осигури на Западния свят.
В нашите учебни заведения пък довчерашни комсомолски секретари днес са професори в разните катедри на елитни университети и най-безцеремонно развяват Капитала на Маркс, донесъл толкова зло и кръвопролития в света.
Такива са хората, контролиращи Запада и страни като България – арогантни левичари, отговорни за упадъка на обществото морално, социално и икономически. Но те отказват да приемат истината за произхода на просперитета в света днес и истината за почти пълното елиминиране на екстремната бедност.
Такива хора няма да се посвенят да говорят и правят каквото и да е, само и само да не говорят за най-ценния капитал на Америка, който донесе толкова много просперитет на света за последните 200 години – Американската конституция, свободният американски дух, изобретателността и готовността да дадат на света, това, с което Създателят ги е благословил!