Изкуството е форма на бягство. Понякога е опит за бягство в миналото. За други е опит за бягство в бъдещето. Както и да възприема човек изкуството, нека си зададем въпроса – щеше ли въобще да има изкуство ако не беше западаната цивилизация?
Има ли друга цивилизация, която някога да е демонстрирала толкова консистенто, за толкова векове наред, интерес към изкуството?
Ако не беше културата на оценяване на изкуството на Запад, включително издигането на изкуството до ранга, който то има днес в света, как щеше да изглежда света днес? Коя друга цивилизация някога е отделяла толкова време, ресурси и внимание на изкуството като израз на човешката креативност? Според мен никоя друга.
Ако се замислим, днес знаем за неща считани за изкуство в различните други култури именно поради западната културна традицията. До преди модернизацията на страни като Япония например, никой в Япония не е създавал галерии, в които да се излагат творби на творци от други култури. В Япония няма нито един музей или арт галерия създадени преди края на Втората Световна война! Мислите ли, че положението е по-различно сред другите не-западни цивилизации? Не е.
В Китай например има над 3,000 музея…почти нито един не е посветен на изкуствата и нито един от тях не показва изкуствата на други народи. Най-старият от тях е от 1925 година, но той е исторически, а не музей на изкуството.
Всичко създадено от руснаци например е изцяло поради обвързаноста на Русия с европейската култура. Каквато велика руска литература някога е създадена, каквато музика или балет да са дали руснаци на света, всичко това е било поради връзките на Русия със Запада. След идването на болшевишкия терор, изкуството в Русия умира. (Руския балет, по традиция подвластен на престъпните комунистически структури, функционира по подобен начин на китайското танцово шоу Shen Yun, което е изцяло под контрола на китайките комунисти).
Не може да се говори за изкуство там където има терор. Колцина са българските творци, които са могли свободно да се развиват по време на комунизма, без постоянното подтисничество или директен контрол от идеологическите служби?
Създаването на това, което днес наричаме “изкуство”, било то музикално, художествено или друго, не само е по същество плод на западната цивилизация, но самата традиция на интерес в изкуството, влагането на средства в изкуството и създаването на цели индустрии обвързани с изкуството, може да се каже е изцяло заслуга на западната цивилизация.
Това е един интересен прегледа на западното изкуство във времето.
Въпреки, че много класически шедьоври на изкуството датират от много по-ранна ера, съвременният статут на изкуството като съществена част от живота, е тясно свързано с Ренесанса и Реформацията на Запада от Средните векове. Специалисти казват, че отнема на Европа между 150 и 200 години да се възстанови икономически и социално от чумата през 14 век. Чумната криза, последвана от нахлуването на Отоманската империя в Европа и падането на Констатинопол през 15 век, са в основата на създаването на нова кулутра на индивидуализъм и подронва на авторитета на Рим и вярата по принцип.
През 19 век индустриалната революция създава невиждани дотогава условия за процъфтяване на изкуствата в Западна Европа. Вълната достига всеки ъгъл на света.
Тази поредица е от 1989 година и ми харесва повече от днешните опити за анализ на историята на западното изкуство: https://www.youtube.com/watch?v=ZgWno9NMGks&list=PLIiLqk8xb6kNSM8z7C-iXprn5PwkhTiJP
За жалост западното изкуство днес е в криза. Не, че няма творци – самата западна цивилизация изглежда е изморена от самата себе си. По-скоро днешните тенденции са към бягство към примитивното и натуралистичното като форма на контракултура.
И въпреки всичко, ако не беше за нея, тази толкова привидно сложна, понякога отвращаваща и все пак незаменима западна цивилизация, света щеше да остане изцяло по властта само на примитивни диваци – от Русия до Китай и на юг до Африка. От тях скоро мисъл за изкуство не очаквайте!