Списък на основните глобалистки и анти-глобалистки медии в света

admin

  Преди да продължа искам да кажа следното с голяма доза увереност: информацията (списъка), която ви представям тук няма да намерите никъде в интернет – нито на български, нито на английски или друг език! Аз не намерих такава информация организирана по този начин никъде. Ако намерите нещо подобно, моля подайте сигнал, но досега аз не съм намерил такъв, а смея да твърдя, че ползвам техники за търсене, които са над средното ниво. (Вярвате или не, има техники за търсене в Интернет, не опира само до писане на нещо в Google). 

За вас, абонатите на А/О обаче положих това усилие и съм изключително удовлетворен. Този каталог си заслужава да бъде разработен и разширен за в бъдеще.

И така по същество.

Плуваме в море от информация, но се оказва, че голяма част е информацията е безполезна, объркваща или направо умишлено зловредна. Какво обаче прави един съвременен източник на информациа за да може да бъде определен като “добър”? И кои са “лошите” всъщност?  

Днес всеки си намира новинарски източници, които пасват на вече утвърдените му възгледи за живота, без значение дали източниците, които си е харесал са компетенти или обективни. Комбинацията от смарт брандинг и добро техинческо изпълнение често пъти увлича потребителите на информация и прикрива по-важните въпроси: кой по-точно стои зад нашите любими медии? Обслужва ли някакви по-мащабни цели медията, която харесвам и на която се доверявам и какви са те? Това разбира се са въпроси, които си задават интелигентните хора, които имат достатъчно самоуважение и не допускат който и да е информационен източник да бъде допуснат да им влияе без да е заслужил това доверие. 

Оказва се, че да се определи един информационен източник за добър или лош не е лесна работа. Човек трябва да задели някакво време да си изясни кой кой е, за да не бъде подведен лесно. 

Началната точка 

Преди да определим дали една медия е добра или лоша, по-важния въпрос е дали сме наясно със състоянието на света, в който живеем и кои са силите и контрасилите, които се борят да наложат своето влияние или дори сила. Можем да наречем това началната точка на много процеси, включително на процеса на пресяване кой и как ни влияе чрез силата на медиите. Медиите, които имат значимо влияние са ВИНАГИ функция на едни или други влияния. Те не са и не могат да бъдат безпристрастни понеже няма такова нещо като безпристрастни хора с влияние достатъчно голямо, че да създадат или поддържат влиятелни медии. Такова нещо като “обективност” в медиите може да се каже, че не съществува. Въпросът тогава е кой създава и оперира различните медии и какви влияние са в сила там. Те могат да са добри или лоши. 

До края на Студената война беше ясно кой срещу кой е и кой какво отстоява. Свободния свят спечели Студената война идейно и по всеки друг начин. Банкрута на комунизма доказа това недвусмислено. Какво се случи обаче след това? 

Великият Проф. Самюел Хънтингън беше първият, който предложи новата формула за интерпретация на света след края на Студената война. В неговия труд “Сблъсъкът на цивилизациите” Хънтигтън залага на това, че следващият сблъсък няма да е между идеологии, а между цивилизации. Той вижда света разделен на седем цивилизаци (или на осем ако латиноамериканските народи се разглеждат като отделна цивилизация). Кои са най-важните фактори, които оформят една цивилизация според него?

Религията и езика.

Пишейки своя труд в началото на 90те, той предрича сякаш пророчески, че западът ще се провали в секуларизацията на мюсюлманите и, че джихадисти един ден ще плануват как да взривят самолети в небостъргачи! Както можете да се досетите след 11ти септември 2001 година книгата на Хънтингтън придоби невероятна популярност и неговото име завинаги се утвърди като историк-пророк предрекъл естеството на следващият цивилизационен сблъсък. 

Религиозният фанатизъм в лицето на Исляма определено предизвика поредният сблъсък между Исляма и останалия свят и този сблъсък ще продължава и занапред. 

Какво обаче се случи с комунизма?

Може спокойно да се каже, че съвременното левичарство се прегрупира и днес може да бъде разпознато в лицето на глобализма. Глобалистката идея е по същността си марксистка идея. Карл Маркс е мразел естественото семейство, националната идентификация и суверенитет. Комунистическата утопия на Маркс изцяло има за цел превземането на света, налагането на “интернационализъм” и налагането на глобалистична, тоталитарна система, в която няма да има бедни. (Знаем вече от личен опит как работи тази утопия!)

Кървавата революция и икономическия изолационизъм на комунистическия блок от времето на Студената война доказаха, че никога няма да успеят. Глобализмът е различен подход имащ за цел същата утопия но чрез силата на други методи. Глобализмът цели премахването на национални суверенитети, граници, закони и институции и заменянето им с глобални такива чрез силата на политически и икономически схеми.

Обединените нации и Европейския съюз са перфектни примери за настъпването на глобализма и елиминирането на националните суверенитети, закони и икономики. Използването на консуматорството, технологиите и индустриализацията за целите на глобализма е друг основен белег на този нов световен ред. 

И така постепенно се изяснява картината: едни хора в света вярват в индивидуалните права и свободи, в правото да се самоуправляват, да защитават границите си, да запазят националната си култура, да коват собствените закони и да се договарят директно с други нации как да търгуват. Други са прегърнали глобализма и почти изцяло са изгубили желанието и волята да проявяват каквато и да е самостоятелност и индивидуализъм. Те предпочитат “Големия брат” да се погрижи за тях. 

В този смисъл може да се каже, че основните три влияния в света определят и основните три категории на медии в света днес:

  • медии, които влияят в името на глобалистки, леви по природа лобита и сили 
  • медии, които обслужват религиозните фанатични играчи (работят в комбина с глобалистите)
  • медии, които отстояват свободата на личноста, естественото семейство, националният суверенитет (много по-малко на брой, но ги има)

Относно България и медиините източници на родна територия: повечето медии са собственост или са контролирани директно или индиркетно от червени и глобалистки интереси. Има и изключения, разбира се. Важно е обаче да се идентифицират международните глобалистки медии понеже огромна част от това, което се помпа в българското медиино пространство и минава за “новини” са препечатани и преведени материали от световни медии. А те, както вече казах са в по-голямата си част глобалистки (леви). В някакъв бъдещ момент (може би с ваша помощ), ще съставим списък на българските глобалистки и анти-глобалистки медии. Целта на този пост е да организира някакъв начален списък, който може по-натам да бъде разширяван.   

Ще го кажа отново: аз такива списъци наготово направени и така организирани в Интернет не съм намирал досега нито на български, нито на английски. Има много медии, които са пропуснати тук, в тази първа версия на списъка, но с времето ще разширяваме и подобряваме този каталог. Ако искате да се включите и да предложите медии, които пасват в една от тези категории по специално за Европа, подайте сигнал, ще се радвам ако можете да помогнете. 

1. Медии обслужващи глобализацията 

  • Глобалистки институции и неправителствени организации
  • ООН, всеизвестната Организаиция на Обединените Нации е всепризнатият символ на глобализма. В основата си глобализма е задвижван от няколко основни елемента:
  • Себеомразата на западните бели: умовете на младите хора в университетите на Запад са промивани от нео-марксистки професори вече от десетилетия насам с посланието на себеомраза. Според неомарсистите колониалното минало на Запада е виновно за всичко в света и за да изкупят тази своя вина, тези нови морални учители убеждават младите хора, че трябва да мразят и презират себе си, да “върнат дълга” на всички от третия свят като отворят границите за всички мигранти и бежанци и раздадат държавния си суверенитет и богатства на бедните от третия свят.
  • Мултинационални корпорации: мултинационалните корпорации нямат нищо против да се пренареди света така, че да има консуматорство и черна работна ръка за производството им. Това е всичко, което има значение за тези хора. Ако има нужда от черна работна ръка, те са “за” отварянето на границите. Ако има нужда от елеминиране на каквиото и да е форми на национален суверенитет, те са пак “за”, стига да им се осигурят пазари и да им консуматори.
  • Джордж Сорос е само един от многото глобалисти, чиито пари субсидират медии по света имащи за цел да обработват общественото мнение в полза на глобализма. Тeзи са труди за засичане понеже се финансират по всевъзможни “програми”, много от които звучат легитимно и представително и имат за цел да привличат и обработват конкретни журналисти, а не непременно цели организации. Парите на Сорос са намесени и в програмите на много университети. Ето една от най-известните от тях: Media Matters (https://www.mediamatters.org/)

Други такива са:

  • Медии директно или индиректно зависми или произлизащи от комунистически системи и институции:
  • RT (Russia Today) и SputnukNews  са например директно спонсорирани от Путин. Китайската агенция XINHUA, http://www.china.org.cn/, https://america.cgtn.com/ и други.

2.  Медии обслужващи ислямизацията 

3. Анти-глобалистки медии 

Медии отстояващи идеите на свободата: национален суверенитет, свободен пазар и индивидуални свободи за гражданите:

Георги Бакалов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *