Всяка седмица, използвайки т. нар. индуктивен метод за изучаване на Писанията, всички четем една и съща глава, след което всеки споделя нещата, които Св. Дух му показва, говорим за трудни части в текста, както и за практичното приложение на наученото в живота ни.
Изучавах посланията на ап. Павел и Деяния на апостолите в първите години на прохождането ми във вярата и от тогава само съм наблягал на дадени моменти, но сега за пръв път правя едно цялостно изучаване на служението на ап. Павел. Голямо удоволствие, вкл. разполгайки с толкова повече ресурси за изучаване на Библията поради Интернет, в сравнение с началото на 90те години на миналия век. (Сега вече официално се чувствам стар 🙂 Не, шегувам се, всъщност се чувствам сякаш сега тепърва започвам!)
Първото послание на ап. Павел е писано да Коринтяните някъде между 5 и 7 години след като той влиза в този град и остава там за година и половина, в резултат на което се ражда нова общност от вярващи. Според повечето изследователи, второто послание е написано в същата година, не дълго след първото. В него той предупреждава за свои планове за пристигане при тях за трети път, което се и осъществява най-вероятно по време на третото му апостолско пътуване в региона (Деяния 20:1-3).
Може да се каже, че делото в Коринт е едно от най-ангажиращите начинания на ап. Павел, почти на едно рамо с това в Ефес, имайки предвид колко време и усилия апостола влага там. Със сигурност Коринт е единственото друго място, освен Ефес, в което ап. Павел, под водителството на Бог остава за по-дълъг период от време.
Тук можете да видите бележките ми от изучаването на първа глава.
Всяка седмица ще качвам в този непретенциозен сайт бележки от изучаването, което минаваме, ако това представлява интерес за някой (материалите са на английски).
Какво обаче изпъква от пътуванията на ап. Павел през годините?
Не можех да не се замисля за тези неща, изучавайки тази вълнуваща тема.
Вдъхновен съм от този човек, не само понеже е бил невероятно смел, радикален, сериозен и реален с Бог и с хората. Вдъхновен съм най-вече виждайки това, че е предавал себе си изцяло на водителството на Бог, а не на своя ум, логика и планове.
Това се вижда ясно.
Мога много да говоря за това и ще говоря за това на правилното време.
Но това, което видях много ясно и то преди вече повече от 20 години е, че Исус е в контрол на неговото дело, а не ние с нашите планове и идеи. В неговата власт са времена и сезони. От него е всичко – в него се движим, живеем и съществуваме.
Павел не е свой си – живота, който той живее, е Христос в Него. Колко ли трудно трябва да е било за един бивш фарисей, който е имал властта да вързва хора и да ги праща на съд, да сложи всяка плътска власт и желание за контрол, всяка плътска религиозна ревност, в нозете на Царя и да бъде задвижван само от Святия Дух?
По човешки говорейки, ако трябва да анализираме дейността на ап. Павел и неговите партньори, това е била е една доста неформална група от съмишленици, които са се движели от място на място, задвижвани явно от една и съща сила, но често пъти без координация и по нелогични начини. Примери могат да се дадат много. Ап. Павел не е бил обсебен от идеята за това да изгради най-голямата църква, най-добре организираната църква, най-модерната църква и т.н. Ап. Павел е бил загрижен основно с това да предаде каквото му е било дадено, да постави божествен ред в новосформираните общности и да помага за тяхното правилно развитие във времето.
Хаос ли е описаното в книгата Деяния, непрофесионализъм ли е, безотговорност ли е, или е редът на Святия Дух, неговите начини за разпространяване на Евангелието на Царството чрез емисарите на Исус?
Едно от най-големите изкушения, може би най-голямото от всички, е да вземем нещата в своите си ръце. Особено когато сме едни от ревностните вярващи и сме толкова уверени в това, че сме “истинското нещо”, че сме на правия път, че всичко ни е ясно.
За мен лично ходенето във вяра, следването на Бог, в най-добрия случай е ходене с увереност по въже, доколкото може човек да ходи с увереност по въже опънато между две сгради. (Вижте тази невероятна история за един такъв човек, който с ходене по въже шокира целия свят през 1974 година).
Следването на Святия Дух, дори когато сме уверени, че Той ни говори и ни води, е риск. Възможно е нещата, които смятаме, че са така, както ги виждаме и мислим, да са именно така – възможно е и да грешим. Ако нямаме страх от Бога, сме обречени на корабокрушение, както ап. Павел описва сриването на духовния ни живот тогава, когато отхвърлим Божията власт в живота ни.
Много от действията на ап. Павел могат да бъдат разгледани като недобре обмислени стъпки, хаотични стъпки или дори ненужна арогантност. Вече 20 века този мъж има своите критици – богослови и “специалисти” от различни дисциплини.
Но специалистите обикновенно не са хората, които ще видите на предните линии. Те не са хората, които поемат риск. Най-често те са добри само в това да преценят и да криткуват, особено ако някой им плаща за това, както например на платените журналисти и други медийни фигури.
Аз избирам да се доверя на човекът на Тарс, който преживя нещо толкова животопроменящо на пътя за Дамаск, че повече от 20 години след случката, когато се изправя пред цар Агрипа, той не представя добре разработено изложение на вярата, той говори за това преживяване, за една голяма светлина, за глас – все неща, които карат интелектуалните умове, винаги искащи да разберат всичко, отхвърлящи всяко “мистично” нещо като нездраво, да блокират.
Първото, второто и третото апостолско пътуване на Павел, ако са пример за нещо, то е за това ние днес и сега да сложим настрана нашите претенции, планове и схеми, и да се научим отново да търсим Неговата воля, пък ако ще тя да ни бъде разкрита като голяма светлина, глас и други подобни, да бъде! Аз избирам реда на Святия Дух, колкото и да звучи като хаос в ушите на плътския ни, религиозен ум.
Георги Бакалов