Напълно разбираема е неинформираността на повечето българи когато стане дума за Филипините. Все пак, това е страна намираща се от другата страна на света, без преки граници с България и несвързна с нашата икономика по значим начин, или поне така е било досега.
Но напълно възможно е това да се промени в бъдеще!
Нека започнем с най-очевидното – Филипините са единствената официално християнска нация в цяла Азия! Въпреки, че става дума за католическите и протестантските форми на християнство, а не за православието, все пак повечето българи биха се почувствали много повече в “познати води”, ако някой наш сънародник се озовеше във Филипините, отколкото да речем в Малайзия, Шри Ланка или Индонезия.
Но има и друго нещо – филипинците, или поне тези, с които аз имах достъп по време на моето пътуване наскоро там, са много по-различни от повечето други азиатци. А аз съм общувал с добър набор от такива – от Япония, до Хонг-Конг, Индонезия, Сингапур, Малайзия и Мянмар. Има нещо много истинско в тези хора, които въпреки, че много от тях се борят с трудностите на живота и за оцеляване, като цяло излъчват позитивност, усмихнати са, готови са да помогнат! Сякаш го няма усещането за някакво “голямо его”, което човек трябва да преодолява, за да общува с тези хора. Но от друга страна, човек не остава с впечатлението за фалшива сервилност. Усещането ми беше по-скоро “получаваш това, което виждаш”, а това, което видяхме отново и отново бяха хора усмихнати, приветливи и пълни с енергия.
Нищо чудно, че филипинците са едни от най-търсените в сферата на услугите, хотелиерството и круизите по света. Те сякаш наистина имат някакъв национален дух или дар да служат и помагат.
Разбира се, да се правят твърде големи обобщения би било голяма грешка. Все пак става дума за една изключително разнородна нация – има 8 основни диалекта, но над 120 по-регионални, в зависимост от класификацията. Не само това, но Филипините са архипелаг, състоящ се от над 7 000 острова.
При толкова разнородност никой не би трябвало да бъде толкова наивен, че да се осмели да обобщи кой знае колко неща за близо 100 милион филипиници. И въпреки това, добре е да се знае, че официалните данни твърдят, че 93% от 93те милиона филипинци са християни, като от тях над 10% са протестанти, а останалите са католици. Моите източници на място ми споделиха, че може да се каже, че около 1/ 3 от католиците са новородени християни, които обаче са решени да не излизат от католическата църква, а навместо това искат да донесат промяна отвътре. Филипините са една от най-важните територии за Рим.
Други важни факти от християнска гледна точка са например законите засягащи брака и аборта – във Филипините не е позволено по закон човек да се разведе или за жена да направи аборт. Това законодателство рефлектира дълбоките корени на католицизма в мисленето и начина на живот на хората. При положение, че младо момиче забременее, то си запазва бебето – с пълната подкрепа на семейството си и на обществото!
Стриктните закони за брака не означават, че няма проблеми в семействата. Изневеряват и мъже и жени. Ако брачен партньор обаче докаже изневяра в съда, може да прати своята “половинка” включително в затвора. Прелюбодейството са наказва с поне 7 години затвор – ако някоя от страните повдигне въпроса.
Страната все още се бори с корупция и бедност, резултат от дългогодишната диктатура на ген. Маркос и последвали корумпирани президенти и администрации.
През 2010 година президент става Бенино Акино Трети, наследник на род въвлечен в политическото управление на страната за четири поколения. Президента Акино се е справил с голяма част от корупцията в последните пет години, но в същото време желае да подпише закон, който да даде териториална автономия на ислямските сепаратисти-джихадисти от юга, вярвайки, че това ще ги спре от бъдещи терористични акции спрямо мирното население. Повечето християни не вярват в обещанията на ислямистите и се молят за провала на този закон.
Като цяло обаче, икономиката на Филипините претърпява бум и се намира на 13 място в региона според престижния изследователски институт Heritage.
Правителството е решено да се справи с бедността, особено в най-бедните райони на Манила Метро, където се счита, че между 2 и 4 милиона души живеят в условията на свръх-бедност, ровещи се между боклуците непрестанно, направили мизерията и мръсотията свой начин на живот.
Като християни, за нас Филипините са лъч на надежда в част на света, в която християнството наистина расте, но е все още далеч от официалния статут, на който се радва в тази островна страна. Мястото на Филипините в световното християнство в ключово! Една такава нация може да се окаже най-добре позиционирана за това да бъдат достигнати нехристиянските народи от югоизточна Азия. Колкото по-скоро църквата във Филипините заеме своето място като фактор в икономическия и гражданския процес, толкова повече са шансовете на Филипините да изпълни своята мисия между народите от региона и по света!
Според нашите домакини от IFL (Institute For Foundational Learning), църквата е по-въвлечена и по-единна днес от преди 20 години, но е далеч от това, което би трябвало и може да бъде.
А какво да кажем за Филипините и България? Повече и повече български фирми ще търсят пазари за своите стоки във Филипините, както и филипински такива в България и в Европейския Съюз чрез България. Колкото повече такива връзки се осъществяват, толкова по-големи са възможностите духовното влияние на Филипините да засегне и България, както и български мисионери да бъдат използвани във Филипините за Божието дело там!
Автор: Георги Бакалов