В далечната 1908 година, когато не много хора в България са мислели за това що е то стрес, Робърт Йеркес и Джон Додсън публикуват данните от експеримент станал известен като Законът на Йеркес-Додсън. Използвайки мишки, Йеркес и Додсън показват зависимост между повишени нива на превъзбуда и перформънс. Накратко за експеримента: леко завишени нива на електрически шок мотивират мишките да минат през направен за целта лабиринт. Завишени нива на електрическия шок причиняват на мишките паника и дезориентация. 

Без значение дали експермимента с мишките е валиден за хората или не, (оставям това да решите вие, всеки за себе си), най-вероятно ще се съгласите, че животът наистина е един голям лабиринт и стресът от постянно изникващи ситуации, както и напрежението от постоянната борба за оцеляване оказват своето влияние върху  нас. 

Знаем, че без стреса, който е част от развиването на умения в която и да е сфера, не бихме могли да постигнем резултати и да израстем духовно, емоционално и професионално. Къде обаче е границата между стреса, който е неизбежен и който умеем да предоляваме, и от друга страна страна стреса, който е токсичен и разрушителен? 

Не искам да смятате, че по цял ден чета научни журнали по психология, понеже това не е така. От друга страна, ако човек реши да разбере какво вече се знае по дадена тема, защо да не се ползва от натрупаното по темата знание? 

Други двама изследователи, Роуланд и Ван Ленквеклд, провеждат изследване свързано със стреса, в което откриват сходства (и различия) между стреса и перформънса в три привидно несвързани сфери: секса, спорта и на сцената. 

Сходствата в тези три сфери е свръзана със стреса, който преживяваме когато биваме оценявани и знаем, че ще има последствия от тази оценка. Странно, не мислите ли? 

Разликата между тези три сфери в това, че последствията са изключително публични в спорта и на сцената, докато последствията от перформънса на даден човек сексуално са свеждат до личното взаимоотношение между двама души. Но е интересно все пак (а може би дори комично?), че видът стрес, който преживяват спортист, изпълнител на сцената и любовник в леглото, е сходен. 

А сега нека ви спестя много четене на всички тези материали и да ви дам основните заключения: твърдението на учените е, че колкото по-елементарна е дадена задача, толкова по-високи нива на стрес асоцирани с нея можем да понесем. Колкото по-комплексна задачата, толкова по-малко стрес можем да понесем. 

Елементарна задача, като чистенето на дадена стая например, носи стрес, но понеже задачата не е толкова сложна сама по себе си, можем да предположим, че ако се наложи, бихме могли да изчистим и 10 стаи в един ден. Било то като част от личен проект или професионален ангажимент, принципът остава валиден: задачата не е толкова сложна, следователно можем да понесем количествено много повече стрес от този вид. 

Но ако задачата пред нас би била например подготовката за изпит свързан с нашата кариера и бъдещо професионално развитие, и този изпит предполага множество вариации и неизвестни, психчиеските и емоционални ресурси нужни за такъв стрес ( а от там и физическите) се изчерпват много по-бързо и не бихме могли да понесем 10 такива теста в един ден. 

Разбирайки по-добре психологията на стреса и прегарянето, можем по-умело да плануваме ангажиментите си, как да ги разположим във времето, как да се подготовим и как да успеем без да прегорим в дългосрочен план. 

Възможни практични съвети: 

• В началото на месеца направете списък с предстоящите задачи за месеца. Планувайте по-комплексните и сложните в такива интервали, които позволяват периоди на възстановяване
• Плануването, дори да претърпи промени, е един от най-добрите начини психически да намалим стреса от неизвестното 
• Къде? Кога? Как? След като маркирате по-стресиращите ангажименти за месеца, отделете време да обмислите дали няма по-добро място за даден ангажимент, по-добро време и по-добър начин от това, което моментно ще се получи без каквото и да е плануване
• Черен списък. Има ли неща, които вече знаете, че не трябва да правите въобще или най-малкото не насаме? Сложете ги в “черния списък” на задачи и непременно потърсете начин или да ги делегирате на друг, или да потърсите помощ. За това разбира се ще е нужно предварително да сте вложили време, усилия и любов в изграждането на взаимоотношения с хора, които ще са там за вас в такива моменти. Не очаквайте такива хора да се появят магически в този момент само понеже се налага някой да ви облекчи от задачите във вашия “черен списък”

Виждате ли паралел между лабиринта и мишките на Йеркес-Додсън и вашия живот? Припокриват ли се вашите наблюдения с това, което учени са открили досега за видовете стрес и как да се справим с тях? Ще се радвам да чуя вашите мисли и коментари по темата.