Историцизмът на Исус – цитати от извън библейски източници

В академичния свят на библейската история и археология учените от лагера на “минималистите” са тези, които не отдават голямо значение на библейските свидетелства; те свеждат до минимум значението на Библията за историческата история, като се доверяват повече на доказателства от други източници.

Следователно те са склонни да дискредитират твърденията на Библията, докато археолог не открие потвърждаващи доказателства или докато не се появят други ръкописни свидетелства, които да потвърдят Писанието.

Изглежда, че според съвременната критическа наука почитаемата Библия е грозното доведено дете на историята, срам за днешното “научно” изследване на миналото.

Омаловажаването на твърденията на Библията не може да не постави под въпрос и нейния главен герой – Исус Христос. От 1985 г. насам “Семинарът на Исус”, група от около 200 учени и автори, прави точно това. Тяхната цел е да реконструира живота на историческия Исус, като използва съвременни критични методи, отсявайки фактите от нещата считани според тях за измислици в евангелските разкази.

Освен това те твърдят, че Той е “изцелявал” само психосоматични заболявания, и така отхвърлят чудодейните Му способности. Признават, че е бил разпънат на кръст от римляните като обществен враг, но отхвърлят възкресението Му като го представят за някакво мистично видение на Петър, Павел и Мария Магдалена.

В крайна сметка, лишен от всички “измислици”, които ранните Му последователи разпространяват за Него, Исус ни е представен от тези учени като обикновен странстващ еврейски селянин, който се бил застъпвал за социално слабите и е изрекъл няколко остроумни сентенции.

Ако се вярва на този лагер, изниква въпросът: как тогава един толкова обикновен човек е оказал такова огромно влияние върху световната история – до такава степен, че понастоящем два милиарда души се обявяват за Негови последователи?

Първо, нека да е ясно, че никой сериозен историк днес не твърди, че Исус Христос не е историческа личност. Има твърде много доказателства от раннохристиянската епоха, които показват, че Той наистина е съществувал.

Както пише библейският богослов и историк Ф. Ф. Брус: “Историчността на Христос е толкова аксиоматична за един безпристрастен историк, колкото историчността на Юлий Цезар” (The New Testament Documents: Are They Reliable? 5th ed., 1972, p. 119).

Древните документи от уважавани автори като Тацит, Флавий Йосиф, Светоний, Плиний Младши – и други – се отнасят безрезервно за Исус от Назарет като действителна личност.

Тацит

Римският историк Тацит, който пише за големия пожар в Рим през 64 г. от н.е. по време на управлението на Нерон (54-68 г. от н.е.), разказва как императорът обвинява християните, живеещи в града, че са предизвикали пожара. Вероятно позовавайки се на запазените императорски документи, той отбелязва в своите летописи, XV.44:

Христос, от когото произхожда името, понесъл крайно наказание по време на царуването на Тиберий от ръцете на един от нашите прокуратори, Пилат Понтийски, и най-злокобното суеверие, спряно по този начин за момента, отново избухнало не само в Юдея, първия източник на злото, но дори и в Рим. . . .”

Йосиф Флавий

Йосиф Флавий, юдейски генерал и историк, живял в началото на II век, написва противоречив параграф за Исус (засвидетелстван още около 324 г. в съчиненията на Евсевий, католически църковен историк):

А по това време имаше един Исус, мъдър човек, ако е позволено да го наречем човек, защото вършеше чудесни дела и беше учител на такива хора, които приемат истината с удоволствие. Той привлече при Себе Си и мнозина от юдеите, и мнозина от езичниците. Той беше [Христос], и когато Пилат, по предложение на главните мъже сред нас, го осъди на кръст, тези, които го обичаха отначало, не го изоставиха; защото той им се яви жив на третия ден; както божествените пророци бяха предсказали тези, а след това и десет хиляди други чудни неща за него. И племето на християните, наречено така от него, не е изчезнало и до днес.”
(Древности на евреите, XVIII.3.3)

Светоний

Светоний, летописец от императорската династия и придворен служител по времето на император Адриан (117-138 г. сл. Хр.), пише в своето “Житие на Клавдий“, XXV.4:

“Тъй като евреите постоянно вдигаха шум по подстрекателство на Хрест [алтернативно изписване на Христос], той ги изгони от Рим.”

Този декрет на Клавдий може да се датира към 49 г. сл. В друго произведение, “Животът на Нерон“, XVI.2, Светоний отбелязва:

“Наказанието на Нерон било наложено на християните – класа хора, отдадени на ново и пакостно суеверие”.

Плиний Младши

Плиний Секунд, по-известен като Плиний Младши, управител на Витиния в Мала Азия, води кореспонденция с император Траян през 112 г. от н.е. (Epistles, X.96) за това как да се отнася с християните, които отказват да отдават почит на императора като на бог. Той признава:

Тъй като никога не съм присъствал на съдебни процеси срещу онези, които изповядват християнството, не съм запознат не само с естеството на престъпленията им или с мярката на наказанието им, но и с това доколко е редно да се пристъпва към разглеждането им.

В краткото си писмо той споменава християнството, християните и името на Христос десет пъти, като дори отбелязва, че християните “отправят молитва към Христос като към божество”.

Запазен е и отговорът на император Траян, в който той дава висока оценка на действията на Плиний:

Ти си избрал правилния път, драги ми Секунде, като си разследвал обвиненията срещу християните, които са били изправени пред теб. . . . Ако наистина те бъдат изправени пред теб и престъплението бъде доказано, те трябва да бъдат наказани; с ограничението обаче, че когато страната отрича, че е християнин. . . .”

Лукиан от Самосата

Лукиан от Самосата (в днешна Турция) е сирийски гръцки сатирик, живял в периода 120-192 г. Той пише:

Християните, както знаете, и до днес се покланят на един човек – бележитата личност, която е въвела новите им обреди и заради това е била разпъната на кръст. … Виждате ли, тези заблудени същества започват с общото убеждение, че са безсмъртни за всички времена, което обяснява презрението им към смъртта и доброволното себеотдаване, които са толкова разпространени сред тях; а след това им е било внушено от техния първоначален законодател, че всички са братя, от момента, в който се обърнат, отричат гръцките богове, почитат разпнатия мъдрец и живеят по неговите закони. Всичко това те приемат изцяло на вяра, в резултат на което презират еднакво всички земни блага, смятайки ги единствено за обща собственост.”
– Лукиан, “Преминаването на Перегрин” 12, 13.

Талий и Флегон

Има и двама историци на име Талий (средата на I в. сл. Хр.) и Флегон (началото на II в.), които споменават за тъмнината в Юдея по време на разпъването на Исус. Конкретните трудове са изгубени, но първият е цитиран от човек на име Юлий Африкан в края на II в. сл. Талий казва:

“По целия свят се възцари най-страшен мрак; скалите се разкъсаха от земетресение и много места в Юдея и други области се сринаха. Тази тъмнина беше затъмнение на слънцето.”

Второто е цитирано от Ориген Александрийски – затъмнение, придружено от земетресения по време на управлението на Тиберий: че имало “най-голямо затъмнение на слънцето” и че “в шестия час на деня (пладне) станало нощ, така че на небето дори се появили звезди. Във Витиния имаше голямо земетресение и в Никея много неща се преобърнаха”.

– Юлий Африкан, “Хронография 18”
– Ориген Александрийски (182-254 г. сл. Хр.), в “Срещу Целз” (книга 2, гл. 14)

Съществуват и други, по-късни светски свидетелства за Исус Христос като историческа личност от древността, но дори само описаните по-горе ясно разкриват, че Христос и християнството са били известни на римските чиновници на най-високо ниво още при управлението на Клавдий (41-54 г. сл. Хр.).

Ако не друго, тези ранни споменавания предоставят безпристрастна подкрепа за много от библейските твърдения за Исус, включително за истинското Му учение, чудесата Му, разпъването Му на кръст, възкресението Му и дори за Неговата божественост!

Защо някои учени днес не искат да повярват на перата на историците, на които обикновено се доверяват?

Една хипотеза е, че евентуално публично приемаме на тези доказателства би ги определило като едни от хората, които приемат следването на Христовото учение за нещо нормално. А както знаем скептиците ще направят всичко, за да избегнат такава асоциация!

Георги Бакалов
Гл. редактор
apostolos.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *