„Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.“ Колосяни‬ ‭3:23-24‬ ‭

Днес работих 12 часа!

А работата край няма. Реално работя за двама. За разлика от миналото обаче (в църковния свят) труда ми се оценява. Според мен това води до по-добро здраве. Психическо и физическо. Всеки ден ставам по-добър в това, което правя като сертифициран професионалист по киберсигурност. Като гледам нарастващия ми брой бели коси, изглежда сякаш времето не работи за мен. Но в отношение на работата ми е обратното – времето работи за мен.

Няма по-демотивиращо нещо да правиш нещо както трябва без да е оценено. Не, че непременно всеки от клиентите на компанията ни разбира точно какво правя за тях. Не разбират колко пъти на ден някой се опитва да компрометира системите им за сигурност. Не са достатъчно технически образовани да разберат всичко. Но знаят, че работя за тях да намаля нивото им на риск и са благодарни. Освен, че си плащат. (И то без да се опитват да ме карат да се чувствам виновен за това, че им струва толкова.)

В църковният свят обаче няма такава взаимовръзка. Не е ясно точно какво прави един водач за хората, които води. Повечето от тях дори се противят от идеята някой да ги води за нещо, камо ли да са благодарни.

Водачите пък имат своите си проблеми. Едната крайност: да са църковни служители е за тях това да е само работа, кариера, припечелване. Де факто такива хора дори не са водачи на който и да е. Другата крайност: вживяващи се в някакви роли хипер-емоционални водачи, които само стимулират религиозните чувства в хората, но пак – не водят никой в нищо и никъде.

Според мен причината за това да няма добри водачи и хора, които оценяват това, е социалната, културната и икономическата “матрица”, или иначе казано“утроба”, която формира и едните и другите. Ако утробата (матрицата) е сгрешена, ще са сгрешени и нейните продукти.

За да се коригира горното, е нужна много зрялост и готовност за промяна (т.е. смирение). Ето примерен курс на действие:

– ясно разбиране за смисълът и целите на духовното лидерство (отнема много време, няма гаранции, че някой черпи от правилни източници; възможно е своеволно формиране на цели реално несвързани с библейските такива).

– развиване на компетенции (умения) нужни за прилагането им (също отнема много време, няма общоприети тестове или нещо от този сорт. Т.е. не е докрай ясно кой е наистина компетентен и кой не е.

– ясното комуникиране на поставените цели и начините за постигането им (още известно като “добри практики” в света на бизнеса.) Ако един водач, дори добър да е, не комуникира ясно как и защо е водач; ако хората не приемат това, надали ще има взаимно оценяване. Т.е. организацията е като бомба със закъснител, въпрос на време е да изгърми чувстващия се като неоценен водач или чувстващите се като “необслужени” както на тях им се иска хора.

Без горната рамка (да много опростена, но вярна) няма как да има стандарт, няма как да има отчетност и резултатност, няма как да има и удовлетворение. Затова и толкова много хора са недоволни от църквите си: членовете като членове и водачите като водачи.

В бизнес света е ясно – момента, в който един бизнес не успява да води добре (да обслужва добре), започва да губи клиенти, работници и партньори. В църковния свят не е точно така. Там като тръгнат надолу нещата решаваме, че може би е поради дявола (може да е, но не може да е винаги и само поради това) или понеже хората били бунтовни, грешни или незрели (може да е, но не може да е винаги и само поради това).

Назиданието на апостола си остава:

– работете (не само да се преструвате, че работите) като за Господ (който вижда ВСИЧКО!!!) Т.е. работата е работа. Разбери каква е, обучи се, развий нужните компетенции, успей!

– слугувайте (“служете”) на Господарят – Месия! Подчинете работата си на Месия! “Собствен” бизнес е само собствен спрямо останалите хора, държавата и т.н. Спрямо Месия никой истински вярващ няма нищо собствено – или сме в завет с Него, или не! Моето е негово, Неговото – и мое!

Работата е част от здравето ни. Добре структуриран работен живот (професионална кариера или собствен бизнес) носи живот и удовлетворение! Хаос, сенчести дейности, некомпетентност – нездрави тенденции и болести.