Историята на светския хуманизъм е историята на опитите на хората да стигнат до преоткирване и самоосъзнаване на собственото им “аз” извън класическото разбиране за човекът като създание на Бог.

Изкуството от времето на Ренесанса, а по-късно и нарастването на популярноста на психоанализата, постепенно създават една паралелна система на интерпретация на себето и света, която може да се каже, се конкурира с библейският мироглед.

В този сегмент разглеждам три страни на ученията на съвременните гуру мотивационни говорители, които вкарват масите във форма на себеосъзнаване и себерелизация извън идеята за Създател и Библейската рамка на мисъл.