Милиардерите в страни, в които играта няма правила надали могат да впечатлят с нещо хората, които държат на изконни морални ценности. Със сигурност има и милиардери, които са станали такива в страни, в които има върховенство на закона, но най-вероятно са жертвали нещо, някой или може би собствената си душа в процеса на успеха си, поради което и на тях надали си струва да им се обърща голямо внимание. Един пример за това е Бил Гейтс, който успява без непремнно да върши убийства в стил сицилианска мафия, но с провеждането на брутална корпоративна политика.
Аз лично познавам инжинер, който е бил част от корпорация, която в средата на 90те бива “превзета” от Microsoft чрез т. нар. “hostile takeover” стратегия – в резултат на което тази корпорация вече не съществува.
Но има ли милиардери, които са доблестни и от които можем да научим нещо?
Бари Ритхолц смята, че има такива хора и пише за тях в статията си Ignore the Millionaire Mindset; Try the Billionaire Behavior Set Instead.
В нея той дава за пример не начините на мислене, а практиките на милиардерите, които той интервюира в интервюта всяко от които продължава по 2 часа . Материалът на Бари Ритхолц първоначално е публикуван в сайта на Bloomberg.
Преди да започне да изрежда практиките на супер-успешните, авторът казва следното: “Когато успешни, интелигентни и реализирани хора ти споделят исторята на живота си, трябва да слушаш внимателно. Кога развиваят своята философия? Кои са били техните наставници? Какви грешки са направили и какво са научили от тях?”
Можете да прочетете статията сами – в този пост ще обърна внимание по-специално на една от практиките изброени от Бари Ритхолц – живей в реалноста!
Буквалният превод на този израз е да бъдеш “базиран” или основан в реалноста. Според мен обаче дали ще преведем израза буквално или по смисъл, е само част от задачата – по-важното е да схванем мисълта и поуката зад този израз.
ЗАЩО ХОРАТА НЕ МОГАТ ДА “ЖИВЕЯТ В РЕАЛНОСТА”?
Защо толкова много хора не могат да живеят в реалноста – в много случаи дори докато всъщност си мислят, че правят именно това?
Напълно възможно е неспособноста ни да приемем действителноста и да правим решения на базата на това, е да е нещо свързано с начин по който се е оформила психиката ни в ранните години на съзряването ни. Човек, който е имал възможноста да израсне в семейство, което му е спестило действителностите на реалния живот, може да се каже, че е имал щастливо детство. Да си добър родител означава да осигуриш на децата си мир, спокойствие и любов посред свят изпълнен с насилие, омраза и стрес. Т.е. напълно нормално и добро нещо е да се спести на малките деца част от реалноста на живота. Постепенно децата израстват и започват на правилното време да научават за неща като смърт, болести, бедност и насилие.
Някъде в процеса на това психическо, емоционално и социално узряване, някои хора обаче избират да пренебрегнат реалностите и да живеят според това как те си представят, че нещата работят или как би трябвало да работят. Психолозите дори говорят за синдроми на закърняло психическо и/или емоционално развитие и други подобни.
Бари Ритхолц казва следното: “Отказът да схванеш света такъв какъвто е, ще ти попречи да постигнеш дългосрочен и постоянен успех.”
Робърт Киосаки, в неговата книга “Богат баща, беден баща”, разказва за това как израства в семейството на образовани родители, но никога не постигнали забележителен успех (отново – става дума за материален успех), докато в същото време бащата на негово приятелче, с което играят заедно, става милионер без дори да е завършил колеж. Робърт моли богатия баща на приятелчето му да го научи как се правят пари и това променя живота на Робърт напълно. Трябва да се каже разбира се, че истории като тази са възможни много повече в Америка ( и други страни от свободния свят) отколкото в тоталитарни страни, именно понеже в Америка от над 200 години има върховенство на закона и свободен пазар – за разлика от деспотичните режими в други страни позволяващи само на отбрани хора и елити да успяват и то често с покровителството на държавата, а не поради голям интелект или полагане на труд.
Вярвам, че постепенно повече и повече страни ще изберат да бъдат свободни иначе нямаше да пиша това, което пиша и да полагам усилията, които полагам като публична личност.
КАКВО ОЗНАЧАВА ЧОВЕК ДА Е ЖИВЕЕ В РЕАЛНОСТА И ЗАЩО ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСА НА УСПЕХА?
Друг един велик човек ни е оставил сериозен урок на същата тема: Виктор Франкел. Оцелял ужасите и терора на два концлагера по време на Втората Световна война, Франкел говори в детайл за това как именно позитивистите и оптимистите са тези, коитои не оцеляват, докато реалистите като него оцеляват. Подобна информация получаваме и от адмирал Стокдейл, който е бил пленник на виетнамските комуинисти за 7 години по време на войната във Виетнам и оцелява след множество мъчения и тормоз. Той също пише за това как оптимистите са се предали, докато реалистите оцеляват.
За Стокдейл имаме две публикации:
Какво означава човек да живее в реалноста и защо това е свързано както с оцеляването, така и с успеха?
В контекста на оцеляването оптимиста фокусира само на доброто, позитивното и на това, което му се иска да бъде изходът от дадена ситуация – във времето, което той или тя си представят, че трябва да се случи нещо. Т.е. такъв човек само си създава една постижима в неговия ум излюзия, което временно действа като въже за удавник. Но истинската действителност на живота нито се впечатлява, нито се променя от излюзиите на който и да е. След време оптимиста пуска въжето и с предава понеже не му достига енергията да държи повече на фалшивите си надежди.
Когато пък човек се занимава с бизнес или дори ако става дума за професионално развитие, отказът да бъде видяна действителноста и да бъдат правени решения спрямо нея, коства скъпо на всички: на собственици, на работници, на потребители и на инвеститори.
Стив Джобс е един от примерите за човек, който се научава как да бъде иноватор докато в същото време живее в реалноста. Именно понеже разбира реалноста, Джобс вижда, че света масово се бори с проблема на съвместимост между софтуеър и хардуеър. Докато другите продължават да произвеждат серийно производство проблематични технологии, Джобс мисли за това как да създаде технологии, които решават реалните проблеми на хората в ежедневието им – лесни за разбиране менюта и подход, който очовечава технологиите вместо да кара хората да свикнат на техничарските специализирани термини. Резултатът: най-успешната и най-голямата корпорация в историята на свободния пазар.
Но какво да кажем за нас, малките хора? Как това се отнася спрямо нас?
Предлагам следните идеи при отговарянето на този въпрос:
- Приемането на мисълта, че познаването на това как работи икономиката не е работа на професионалните икономисти, а на абсолютно всеки човек, който е сериозен да се справи успешно с предизвикателствата на живота. Веднъж поемем ли отговорност за нашето собствено ниво на информираност и образование в тази сфера, ще започнем да разбираме много по-добре света такъв какъвто е, а не какъвто ни го представят “ескспертите”. Ще започнем да разбираме процесите на търсене и предлагане.
- В контекста на търсенето и предлагането, ще започнем да разпознаваме различните ниши на нужда, в които могат да бъдат приложими нашите умения и познания, а и не само нашите, но и на нашите деца. Един пример за това е еврейската култура: евреите от векове са познати като образовани и с високо развити умения в сферата на финансите и правото. Защо? Повечето от тях от малки са били насочени да се развиват в тези сфери от техните родители. Техните родители са видели как трудните работи не се отдават на масите и са осъзнали добре нишите, в които винаги ще има възможности. Отделен е въпроса, че на тях за векове не им е било позволявано да притежават земи, поради което те са развили себе си в пазарни ниши свързани със знание и умения.
- Изграждането на контра-култура, която е против консуматорството и материализма, но в подкрепа на семплия живот, спестяванията и готовност за оцеляване при криза. Ако се вгледаме в реалното положение на света, във всеки един момент сме на една ръка разстояние от сериозна криза и срив – но колко хора имат план да оцелеят и дори да преуспеят във време на криза?
На какви мисли ви навяват тези уроци взети от “добрите” богати, ако вярвате, че има такива хора и те трябва да бъдат слушани внимателно, както смята Бари Ритхолц? Какво мислите за изграждането на общество и контра-култура, които живят с “отворени очи”, а не според както живеят повечето хора – жертви на собствената си неспособност да приемат реалностите на живота или обсебени от различни фантазии и фиксации?
Георги Бакалов
— 
Бари Рицхолц е директор на Ritz Wealth Management, автор на бизнес книги и публикации. Завършил е еврейски религиозен университет и юридическия колеж Бенджамин Кардозо. Линк: https://ritholtz.com/barry-ritholtz-curriculum-vitae-2/