Духовността и психичното здраве

Духовността и психичното здраве често се възприемат като отделни понятия, но все повече изследвания показват, че те са тясно свързани.

Духовността и психичното здраве често се възприемат като отделни понятия, но все повече изследвания показват, че те са тясно свързани.

В този пост ще разгледаме:

  • Позитивните аспекти на духовността и психичното здраве
  • Психичното здраве сред практикуващи християнството, юдаизма и исляма
  • Психични състояния сред християните проявяващи се като “хипер-духовност“

Ползите от духовността за психичното здраве

Духовността може да се определи като усещане за връзка с нещо по-голямо от самия човек и може да се открие в много различни форми, включително религия, природа и изкуство. Психичното здраве се отнася до емоционалното и психологическото благополучие на човека и може да бъде повлияно от различни фактори, включително стрес, травма и генетика.

Съществуват доказателства, които сочат, че духовността може да има положително въздействие върху психичното здраве. Например проучвания показват, че хората, които са религиозни или духовни, по-рядко страдат от депресия, тревожност и самоубийство. Също така е по-вероятно те да споделят, че се чувстват щастливи, обнадеждени и свързани с другите.

Духовността може да осигури чувство за цел и смисъл на живота, което може да помогне за предпазване от стрес и несгоди. Тя може също така да осигури усещане за общност и подкрепа, което може да бъде полезно за хората, които се борят с проблеми с психичното здраве. Освен това духовността може да предложи рамка за разбиране и справяне с трудни преживявания, като например травма или загуба.

Разбира се, духовността не е лек за психичните заболявания. Тя обаче може да бъде ценен инструмент за насърчаване на психичното здраве и благополучие.

Съществуват редица начини, по които религията може да бъде полезна за психичното здраве. Например религията може да осигури усещане за общност и подкрепа, чувство за цел и смисъл на живота, както и механизми за справяне със стреса и несгодите. Религията обаче може да бъде и източник на стрес и конфликти, както и да се използва за оправдаване на вредно поведение.

В крайна сметка връзката между религията и психичното здраве е индивидуална и променлива. Някои хора смятат, че религията е ценен източник на подкрепа и сила, а други – че не е. Важно е да се обмислят всички потенциални ползи и рискове от религията, преди да се вземе решение дали да се включите в нея.
Ето някои допълнителни моменти, които да вземете предвид:

  • Видът на религията или духовността е от значение. Някои религии може да подкрепят психичното здраве в по-голяма степен от други.
  • Степента на ангажираност е от значение. Хората, които са по-ангажирани със своята религия или духовност, може да изпитат повече ползи.
  • Личността и убежденията на индивида са от значение. Хората, които са по-отворени към нови преживявания и имат положителен поглед върху живота, може да имат по-голяма вероятност да се възползват от религията или духовността.
  • Историята на психичното здраве на индивида е от значение. Хората, които в миналото са имали проблеми с психичното здраве, може да са по-склонни да изпитат негативни ефекти от религията или духовността.

Психичното здраве в САЩ най-добро при практикуващите християнство и юдаизъм

Въпреки, че няма информация за тези статистки в други страни, в САЩ са правени редица проучвания, които разглеждат положителното въздействие на християнството и юдаизма върху психичното здраве.

Например проучване от 2016 г., публикувано в Journal of Religion and Health, установява, че религиозната ангажираност е свързана с по-нисък риск от депресия както сред християните, така и сред евреите.

Проучването също така установи, че религиозната ангажираност е свързана с по-високо ниво на удовлетвореност от живота както сред християните, така и сред евреите.

Друго проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology през 2015 г., установява, че религиозните хора са склонни да имат по-силни социални мрежи от нерелигиозните. Това вероятно се дължи на факта, че религиозните хора са по-склонни да посещават религиозни служби, които им предоставят възможности да се срещат с нови хора и да изграждат взаимоотношения.

Известно е, че силните социални мрежи предпазват от проблеми с психичното здраве.

Това е така, защото социалните мрежи осигуряват на хората подкрепа и ресурси по време на стрес.

Например, ако някой преминава през труден период, той може да се обърне към социалната си мрежа за емоционална подкрепа, практическа помощ или просто някой да го изслуша.

В допълнение към осигуряването на социална подкрепа, религиозната ангажираност може също така да осигури на хората чувство за цел и смисъл на живота. Това може да бъде полезно за хората, които се борят с проблеми с психичното здраве, тъй като може да им даде нещо, върху което да се съсредоточат и към което да се стремят.

Разбира се, не при всички религиозни хора се наблюдават положителни резултати за психичното здраве. Някои хора, които са религиозни, могат да имат проблеми с психичното здраве, точно както и хората, които не са религиозни.

Мюсюлманите най-обременени

Има редица проучвания, които отчитат по-лошо психично здраве при мюсюлманите в сравнение с християните и евреите. Например проучване от 2017 г., публикувано в Journal of Immigrant and Minority Health, установява, че мюсюлманите в Съединените щати са по-склонни да съобщават за симптоми на депресия и тревожност в сравнение с християните и евреите.

Друго проучване, публикувано в списание PLOS One през 2016 г., установява, че мюсюлманите в Обединеното кралство са по-склонни да съобщават за симптоми на депресия и тревожност, отколкото християните и евреите.

Разбира се не всички мюсюлмани имат по-лошо психично здраве. Въпреки това проучванията показват, че сред мюсюлманите има по-висок риск от психични проблеми.

Хипердуховността сред християните

Важно е да се говори и за феноменът “Прекомерна духовност” или “хипердуховността” сред християните. Хипердуховността може да бъде свързана с няколко психични състояния.

  • Биполярно разстройство: Хората с биполярно разстройство могат да изпитат периоди на свръхрелигиозност по време на маниакални епизоди. Те може да вярват например, че имат специална връзка с Бога, да чуват послания от Бога и да смятат, че имат мисия, която трябва да изпълнят.
  • Шизофрения: Шизофренията е психично разстройство, което може да причини заблуди, халюцинации и нарушено мислене. Хората с шизофрения могат да изпитват религиозни заблуди, като например да вярват, че са пророк или че получават послания от Бога.
  • Гранично разстройство на личността: Лицата с гранично личностно разстройство могат да изпитват силни емоции и да са склонни да идеализират или обезценяват другите хора. Те имат черно-бяло мислене, включително да се възприемат като изцяло добри или изцяло зли. В някои случаи това може да доведе до усещане за духовно извисяване или изключителност.
  • Нарцистично личностно разстройство: Лицата с нарцистично личностно разстройство могат да имат завишено чувство за собствена значимост и да вярват, че са по-напреднали в духовно отношение или по-просветени от другите.
  • Духовен байпас (подминаване): Въпреки че не е психично разстройство, духовното подминаване е явление, при което хората използват духовността, за да избегнат справянето с емоционалните си проблеми. Това може да включва използването на духовни практики като начин за притъпяване или бягство от трудните емоции и може да доведе до откъсване от другите и до изкривено чувство за духовно превъзходство.

Преживяването на духовни неща или наличието на религиозни вярвания и практики само по себе си не е показателно за разстройство на психичното здраве.

Когато обаче тези вярвания и практики станат прекомерни или пречат на ежедневното функциониране, това може да е признак на скрито състояние на психичното здраве, което изисква професионално внимание.

Материалът се базира на комбинация от източници, включително рецензирани академични статии, книги и други авторитетни източници.

Някои от източниците включват:

Американска психиатрична асоциация. (2013). Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (5-то издание).

Pargament, K. I., Mahoney, A., Exline, J. J., Jones, J. W., & Shafranske, E. P. (2013). Предвиждане на интегративна парадигма за психологията на религията и духовността. In K. I. Pargament, J. J. Exline, & J. W. Jones (Eds.), APA handbook of psychology, religion, and spirituality (Vol. 1): (стр. 3-20).

Johnson, S. L., & Carver, C. S. (2016). Bipolar disorder. In D. C. Beidel, B. C. Frueh, & M. Hersen (Eds.), Adult psychopathology and diagnosis (8th ed., pp. 431-471).

Koenig, H. G. (2010). Spirituality and mental health (Духовност и психично здраве). International Journal of Applied Psychoanalytic Studies, 7(2), 116-122.

Ellis, A. (2003). Преодоляване на деструктивни убеждения, чувства и поведение: Нови насоки за рационалната емоционално-поведенческа терапия. Prometheus Books.

Тези източници предоставят информация, базирана на доказателства, и клиничен опит по отношение на състоянията на психичното здраве и връзката им с духовността или свръхдуховността.

Съставил: Георги Бакалов

Георги Бакалов е основател на Апостолска реформирана църква и издател на сайта apostolos.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *