“Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната…”
“А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание. Но, както тогава роденият по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега. Обаче, що казва писанието? “Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната”. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.”
Гал. 4:22,31
Повече от ясно е, че ап. Павел, а и ранната църква като цяло, не приемаха за последовател на Исус просто който и да е. Всеки беше добре дошъл, но не всеки минаваше “теста” и не всеки биваше възприет дългострочно като част от общноста.
И днес хора, които се спасяват в нашите църкви и се усещат малко извън “вътрешния кръг” на църквата, да речем, трябва да разберат защо това е така, преди да си правят заключения. Мисля, че има два основни сценария, които трябва да бъдат взети предвид. Може да има и повече, но като пътувам по църкви из целия свят, забелязвам много сходства- в начина, по който се развива една църква, така че оставям на всеки да прецени.
Възможно е църквата да има дух на гордост и ексклузивност и умишлено да толерира някаква вътрешна йерархия, която хората отвън усещат, и това ги отблъсква. Ако това е така, то не е добро свидетелство за Исус. Не би трябвало да има клики в една църква. Не, че няма да има специални приятелства между дадени хора или групи от хора, но има разлика от това и “кликарството”, ако това въобще е дума 🙂
Но има и нещо друго, което нови хора трябва да разберат: тези от нас, които сме били наоколо за години, сме се опарили по няколко пъти вече от хора, които стават част от църквата, много са активни, искат да имат място на видимост, но след време става ясно, че са движени от себето си, а не от желание да служат. При първата корекция си тръгват и оставят нас, които сме дългосрочно посветени на Тялото Христово, да оправяме техните каши. И така, лидерството изглежда слабо за хората, които се сърдят, че от тях се е очаквало да приемат новата “звезда”, а ето какво се получило в края на краищата.
Но свобода не е в това всеки да може да прави неговото си нещо – що се отнася до църквата. Свобода е преди всичко да си свободен от дух на религия и контрол. А когато дойде някой, който ти говори ЕЗИКА на свободата, но няма ДУХА на свободата и самият той не е свободен от вътрешни изкривявания, това е потенциален проблем.
Не е лесно да искаш да активираш всеки в неговото служение и същевременно да трябва да предпазиш хората от самите тях, а и от останалите.
Тук някои хора буквално упражняват чародейство в църквата. Чрез отношението си, те дават да се разбере, че са недоволни, ако са пренебрегвани, и създават демонично напрежение и атмосфера, в която Бог не може да се движи свободно. Така, че всяка “свобода”, която води до заробването на един хора от други, не е свобода.
Именно затова в Деяния 14 :23 виждаме апостолския тим, че избира и назначава кои да са стареите в дома, а не просто някак си мистично “Бог” да се намесва. Бог вече е издигнал различни лидери, сега апостолите и техният тим (който включва и пророци, и учители), разпознава кои хора, в кое време и по какъв начин да бъдат разпознати и активирани, и в какви позиции.
Бог призовава и дава дарове, но именно Той е дал правото на апостолите да “назначават” лидерите в църквата.
Другата опция е гласуването, но за мен църкви, които гласуват, са много далече от идеята за “водене от Духа” и аз не се занимавам с подобни експерименти.
Ясно е, че не всички хора, които стават част от нашите църкви, са наистина едно с Бог. Много от тях, подобно на Агар, са плътски (водени от ума) и дори започват да “преследват” братя и сестри, които са водени от Духа. Родените и водените от Духа са трън в плътта на родените по плът и постоянно им напомнят за техния провал в отношението им с Бог. Историята на Каин е един ярък пример за подобно братоубийство, вкоренено в същия горчив корен на завист и състезателност.
Моят съвет: всеки нов вярващ трябва да се чувства добре дошъл и обичан в църквата, но и трябва да мине през процеса на израстване, така че да стигне до място, в което да може му се има доверие да служи според както Бог го води. Всеки трябва да е свободен да комуникира своите желания, идеи и забележки към останалите, както и да приема с внимание и респект другите хора и тяхното право да изпитат новодошлите преди да им се доверят.
“А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.” (2 Тим 2:20)