Свободата: желанието и умението да сме свободни, нещо инстинктивно ли е или нещо, което трябва да развием съзнателно? Например, подобно на умение, което да развием подобно на други интелектуални или професионални умения? Ако е по-скоро е второто, изникват някои въпроси:

– Какво сме научили за свободата и какво означава човек да е свободен израствайки в нашите семейства? Ако те не са ни предали най-важните уроци в тази сфера и не са спомогнали да се развием като свободомислещи хора, как компенсираме това бяло петно? Осъзнаваме ли, че то е там?

– Ако сме намерили начин да се развием като свободни личности и сме развили умението да живеем като такива лично, както и да сме част от обществения процес, който е нужен, за да бъде едно общество свободно, ще предадем ли тези уроци на собствените си деца и на други след нас?

– Докога ще толерираме некомпетентни личности да доминират личното ни съзнание и общественото пространство: политици, уж-общественици, уж-интелектуалци, уж-медийни персоналности? Какво можем да направим, за да предизвикаме статуквото?

Какво мислите по темата?