Настоящата световна криза предизивка дисрупция, която води до деструкция. Но не всички дисрупции са непременно деструктивни по този начин за човечеството.
Вече познавате и ползвате без дори да се замислите думи като дисфункция, деструкция, дистопия и дезорганизация.
А какво да кажем за дисрупция?
Има ли дума на български, която адекватно да превежда не само тази дума, но самата идея за това какво в света днес се има предвид, когато някой ползва термина дисрупция?
Явно не. Някой се е пробвал в Уикипедия, но според мен се е провалил. Подривна технология? Първо, този термин лъха на терминологията използвана от комунистическата КГБ-ска пропаганда от времето на Студената война. Второ, дисрупция не означава подривност. Подривност означава дестабилизиране. Дисрупция означава внезапно прекъсване, срив. Подривност предполага процес проточващ се за дълго, дисрупцията трае за кратко време, но променя всичко.
Трето, дисрупцията не е задължително технология. Дисрупцията е явление, феномен или динамика, която може да засяга науката, обществото или гео-политиката.
С други думи, този опит за превод на незнайния уикипедец е провал.
Нека видим още един опит, този път от блога на някаква фирма за преводи, твърдяща, че е най-голямата по рода си в Българиа, с 200 души щатен персонал (!?!) Тук също неизвестен автор се впуска в сематнични анализи връщащи ни в римското минало (прави се анализ на значението на думата на латински). След това трактата се впуска в някакви пързалки водещи ни до медицината, минаващи през финансовите пазари и завършващи с истории за някакви пътешественици.
Съжалявам, но и на този опит за превод трябва да пишем двойка.
Апропо, това не е единствения термин, за който на български няма еквивалент (а, ето още една чуждица!)
Защо ни се налага да ползваме какви ли не чуждици? Защото България не води техническия прогрес на света. Нито Китай, Индия или Саудитска Арабия. Англоговорящия свят прави това вече от 200 години насам. Харесва ни или не, това е езикът на който се пишат страниците на бъдещите технологии, а от там и на голяма част на бъдещето. Затова вместо да мрънкаме, по-добре ще е да се опитаме да разберем какво се случва в света и как можем да се възползваме или предпазим от промените.
ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА – ДИСРУПЦИЯТА НА ВЕКОВЕТЕ
За добро или лошо 19 век поставя началото на модерната ера и индустриализацията. Това поставя началото на най-интензивния период на технологична дисрупция познат на човечеството до тогава. През този век се раждат множество изобретения, които и до днес дават облик и позволяват на живота да функционира: локомотива, шевната машина, телеграфа, батерията, фотоапарата, телефона, асансьора и много други.
Нито едно от тях не идва от азиатски или близкоизточни страни или култури. Тези култури за векове следват традиции на подтискане на частната собственост и свободата на мислта и словото, които са фундаментално нужни за просъществуването на културата на изобретателност. Великият Никола Тесла (1856-1943 г., на снимката долу), един от водещите умове на 19 и 20 век, казва следното:
“Не мисля, че има по-голямо вълнение, което може да мине през човешкото сърце от това, което един изобретател изпитва когато види някое творения не неговия ум да се разгърне до пълен успех…такива емоции карат човек да забрави храна, сън, приятели, любов, всичко”
През последните 5 века свободния свят затвърди водещата си роля като люлка на съвременния техническия прогрес. За повече на тази тема препоръчвам книгата на Робърт Роял The God That Did Not Fail: How Religion Built and Sustains the West.
А в това видео можете да научите повече за четирите основни причини за успеха на западната и в частност американската икономика за последните 200 години. Пол Ларсен е бивш консултант в интернационален инвестиционен фонд за икономическо развитие в страни от Африка и Източна Европа. Днес е консултант към Giant International, международна консултантска компания. Взех това интервю от него преди 2 години. Ще се радвам да чуя вашите отзиви.
https://vimeo.com/273240569/43141c222d
ДИСРУПЦИЯТА КАТО ИДЕЯ
И така, как най-добре бихме превели не само думата, но идеята за дисрупция?
В контекста на западаната цивилизация идеята, че да изобретиш нещо, което да прекъсне хода на съществуващия режим и да предложи някакъв по-добър начин на правене на нещата, е свързана с хуманизма и ренесанса.
През 13 век биват изобретени бифокалните очила, което осигурява радикално нов подход към поемането на информация, в занаятчийството и в много други сфери на живота.
През 14 век, особено след като чумата избива милиони хора, Европа преживява криза на вярата в католическата институция. Това се случва след всякак война и бедствие, но през 14 век сривът на доверие е кардинален. Будни умове предизвикват преводът на Библията, който е бил приеман за безпогрешен за 1000 години – преводът на Йероним. Появяват се първите християнски хебраисти, настояващи за нови преводи на Тора директно от иврит.
През 15 век бива изобретен мускета използващ барут и олово. Покойният харвардски професор Самюъл Хънтингън в неговия исторически труд Сблъсъкът на цивилизациите, казва, че въпреки, че барута е бил познат на китайците векове преди европейците да изобретят мускета, праотец на съвременната пушка, липсата на изобретателност и свободен пазар в Китай (поради тиранията на мандарините), осигурява предимството на Европа, която през 15 век става водеща цивилизация именно поради огневата мощ, която осигуряват барута и оловото като средства за водене на война.
През 15 века бива изобретена и печатната преса и пружината. През 16 век бива изобретен револвера.
И така, идеята за технически прогрес не е непозната на Запада. Но стигнем ли до 19 век виждаме как тази идея се свързва с идеята за частна собственост и върховенството на закона, включително изобретателското право. Тези няколко наглед семпли градивни блокчета на прогреса осигуряват нужната култура на дисрупция.
Изобретателите се превръщат от странници в герои и така се ражда най-изобретателната и дисруптивна ера в исторяита на човечеството – ера, която продължава и до днес.
Още за историята на научните революции и за това как се борят “нормалната” наука и революционната, или дисруптивната наука, можете да научите в книгата на Томас Кун, История на научните революции, която горещо препоръчвам. В нея Кун описва цикълът на създаването на нови изобретения, предизвикването на статуквото, сформирането на
И ВСЕ ПАК ЗА ДУМАТА ДИСРУПЦИЯ
Та, как би трябвало да бъде преведна думата дисрупция? След като идеята е прекатяването на един режим на правене на неща и замяната му с нещо по-добро, не мисля, че на български съществува една конкретна дума, която да може да улови смисълът на този феномен. Това е вярно и за споменатите по-горе чуждици като например дисфункция и дистопия, както и за много други чуждици.
Не само това, но дисрупцията може да е негативно явление. Т. нар. пандемия която понастоящен разрушава икономиките на света и ще обедни десетки милиони, ако не стотици милиони хора, със сигурност е форма на дисрупция, на внезпано прекратяване на начина по който света е функционирал до скоро. Но това не е дисрупция породена от иновация с цел подобряването на света. Това е форма на деструкция.
В резултат на тази дисрупция ще видим пренареждане на световната икономика. Големият губещ ще е Китай. Най-вероятно големият печеливш ще се окаже отново Западния свят начело със САЩ под ръководството на Доналд Тръмп.
Дисрупции породени от избретния са най-доброто видимо доказателство за това, че дадена иновация е успяла.
Смяната на телефонната шайба с бутони, на печатната машина с компютъра и принтера, на аудио касетите с дигитални носители на информация, са само един от многото примери за дисруптивни изобретния, които са променили света завинаги. Дали за по-добро или за по-лошо това решаваме ние като морални създания осъзнаващи разликата между доброто и злото и упражняващи волята си да подчиним едно или друго изобретение в услуга на злото или доброто.
Още интересни материали по темата: