Поста на Мариела за мъжките майки ме вдъхнови да захвана тема, която със сигурност заслужава много повече внимание от един или два материала.
Първо, нека се опитам да преведа този цитат на Ралф Уолдо Емерсън, станал известен като прототип на съвременния индивидуалист:
“Обществото навсякъде е в заговор срещу мъжеството на собствените му членове.”
Статията за Емерсън в българската версия на Уикипедия що годе бива, но ако искате нещо по-добро, препоръчвам този материал на английски в Еврипедия (по-добрата онлайн енциклопедия; без левичарска цензура).
Какво има предвид тук Емерсън?
Първо, важно е да се отбелжи, че Емерсън е един класически мъж, “a Renaissance man”, както ги наричат и до днес, опитващ се да примири промените в света през 19 век с неговите класически идеали. Когато говорим за класически идеал в контекста на западната цивилизация, става дума за завръщането на западната цивилизация към идеалите на класическата хеленистична култура и римските републикански идеи до времето трансформирането на Рим от република в империя. (Цицерон е един грешен превод на истинското име на този човек, което на латински по негово време е било Сисеро или Кикеро (ударението на “и”) – от думата “кикер” (cicer – нахут, лат).
Със смъртта на Цицерон загива републиканската, романтичната епоха на Рим и започва империалната, тоталитарната. Идеите на Цицерон за общество основано на републиканизма (народовластието) и върховенството на закона са вдъхновявали поколения западни мислители и водачи както в Западна Европа, така и основателите на Америка. В България това надали се изучава или взема предвид от образователната ни система, но кой знае, може и да греша.
Въпреки, че жените през 19 век в Америка и в Англия са имали право на собственост и други права непознати на които и да са други жени в света, гласуването по време на избори, участтието в политическия процес, е било от право само на мъжете и е било израз на волята на семейството, а не от името на отделните индивиди в него. Има множество документи от онова време (отново непознати и безинтересни на българската образователна система), които ясно разкриват колко голямо влияние са имали жените върху мъжете при вземането на решение за кой да се гласува.
За какъв заговор говори Емерсън тогава? Феминизъм по негово време не е имало. За да бъде разбран по-добре този цитат, трябва да видим контекста и пълния цитат, заимстван от труда му Self Reliance от 1841 година.
“…Society is a joint-stock company, in which the members agree, for the better securing of his bread to each shareholder, to surrender the liberty and culture of the eater…. Society wants to make us conform. To be a part of society, individuals give up their freedom and personality. Society hates individualism. Society dislikes originality and creativity. It wants everyone to just follow along with the customs and see things the same way.”
Както може да се види от пълния цитат Емерсън не е бил особено впечатлен от идеята за “общество” както е започнала да се оформя в десетилетията след основаването на Америка. В тази хуманно звучаща на повърхноста идея той съзира план за отнемането на индивидуалноста, оригиналноста и креативноста на отделните участници в обществото. Но какво кара Емеръсн да съзира в социума натиска мъжете да се съобразяват с обществени норми и изисквания? Жените ли? Феминизма ли, според както се разбира днес като политическо движение? И защо левичарите днес мразят Емерсън (понеже той възхвалява идеалите на индивидуализма)?
Всъщност Емерсън е бил за това жените да имат още повече права, включително да могат да гласуват самостоятелно. Баща му умира в ранна възраст и той бива отгледан от майка си. Бил е около влиятелни и интелектуални жени през целия си живот. Емерсън не бил женомразец, това е факт. Даже по-скоро би могъл да бъде класифициран като “класически феминист” – т.е. застъпник за правата на жените без да се политизира това.
Подтисничеството, което Емерсън съзира дори по онова време е заплахата от налагането на централизиран икономически и политически режим, който да вкара мъжете в положение да не могат да бъдат свободни и креативни. Без да използва този термин, Емеръсн се плаши от “общество”, което упражнява натиск върху отделната личност чрез схема на ограбване, която днес наричаме облагане с данъци – изземването на частна собственост (доход) чрез силата на закони заплашващи с глоби и отнемане на свобода.
Емерсън се бунтува срещу това, че някакво “общество” има силата да застави един мъж да се откаже от свободата си и дори собственоста си, в името на някакво “обществено благо”.
Днес глобализмът не се ли припокрива с една такава опресивна идея за “общество”, което бива изцяло подчинено на съюза между държавата и големите корпорации?
А какво е феминизма днес? Защо днешните феминисти мразят мирогледа на Емерсън? Защо биха се нахвърлили на Мариела и биха я обвинили в това, че е робиня на “белия патриархат” ако прочетяха написното от нея?
Феминизма се оказа едно от най-силните оръжия на левичарите от 19 и 20 век. Как? Като политизират разликите между мъже и жени и по този начин разделят обществото, отслабвайки неговата традиционна структура и есествена тенденция за семеен суверенитет описани ясно в Библията. Кой е печеливш от тази схема? Не е ли левичарството и неговото отроче глобализма, които имат за цел да унищожат традиционното семейство, да прекършат копнежа за индивидуализъм в мъжа, да го накарат да се чувства виновен за това, че е мъж и да го вкарат в схемите на неофициално робство на “държавата”.
Има ли заговор на феминизма срещу мъжете днес? Какво мислите, кажете вие. Ще се радвам да чуя мислите ви по тази тема.
Георги Бакалов