Казват, че едно кюлче стомана на цена $5, ако бъде използвано за направата на подкови, можело да се направят подкови, които да спечелят $12. Ако обаче бъдат направени игли от тази стомана и се продадели, цената скачала на $3,500!

Но това не е всичко – ако от същата стомана бъдат направени пружини за часовников механизъм, в края на краищата продукцията, която ще бъде произведена може да надхвърли $300,000!

Стойността на самата стомана като суровина има някаква стойност. Но ако в нея бъде вложено усилие и тя стане част от механизми много по-сложни от една суровина, стойността на крайния продукт “привдига” и стойността на суровината.

Не съм сядал да изследвам верноста на този експеримент, но дори това да не са точните цифри, мисля, че схващаме посланието тук. Колкото повече влагаш в собственото си развитие, толкова повече имаш основание да очакваш покачване на себестойноста ти.

Защо има хора, които настояват да бъдат уважавани само понеже били “хора”. Човешко право уважение няма. Имаме право на живот, право на свободно слово, движение и право на частна собственост. Човешките права могат да бъдат разпознати от закона, но никой закон не може да наложи някой да бъде обичан или уважаван.

Милиони хора пропиляват целия си живот без да се променят, без да израстват. Само настояват да има същите права като тези, които са преминали през бруталните процеси на живота, довели ги до един или друг вид израстване.

Или избираме да се развием, да станем част от великият обмен на стойност в обществото, и така да заслужим уважението си, или като имбецили настояваме да бъдем уважавани без да сме вложили нито грам да развием човешката си суровина в някаква друга форма, която може би ще е полезна на някой за нещо.

В Америка днес виждаме как едно цяло поколение млади хора са им били промивани мозъците от неомарксистки идеолози в университетите и чрез медиите. И тези млади хора са убедени, че на тях им се полага много повече, много по-бързо. Едните използват расата си да се опитват да налагат респект към себе си, други икономическото си положение.

А хората, които се борят, трудят и развиват, без значение от расата си, понеже нямат време да се самосъжаляват и да тероризират другите, се оказват “лошите”, “привилегированите” и “расистите”.

Колко жалко!

Ще видим ли в бъдеще млади хора, които ще вложат в себе си нещо, за да имат основание да очакват да жънат успехи по-късно в живота? Или ще се окажем заобиколени от океан от entitled индивиди, които смятат, че света им дължи каквото на тях им се ще?