В Посланието на Яков, глава 5, 13 стих, апостолът казва:

Страда ли някой зле, нека се моли, весел ли е, нека пее хваление

В човешкия живот има реално страдание, има обаче и имагинерно такова, на медицината например са известни случаи, когато хора си въобразяват, че страдат от разни болести (Мюнхаузенски синдром). А някои жени си въобразяват, че са бременни и развиват всички симптоми на бременност, вкл. уголемен корем. Само, че бременност няма.

Симулиращите не са минали реално през страдания, които чупят сърцето на две, чупят волята, понякога пречупват и тялото.

Думата, която Яков използва в 5 глава, 13 стих на български е преведена „страда ли някой зле“, е превод на думата “какопатео” (κακοπαθέω kakopatheō) – да страдаш от нещо зло.

Използвана е на три места в Новия Завет от ап. Павел и всеки път е свързана с идеята за страдание, следствие от преследване, гонение,  или страдание, просто понеже някой е сторил зло на апостола. Това е думата, която Исус използва в молитвата си към Отец: „Избави ни от злото“. Така че „патеос“ означава – страдам, сблъсквайки се със злото, минавайки през нещо зло.

Минаването през страдание е едно от най-нерационалните неща за нашия ум, повечето хора, които наистина са страдали, не желаят да говорят за това. Симулантите са тези, които се разхождат наоколо и разказват истории и небивалици.

Истински страдалите, когато изстрадат нещо, предпочитат да го забравят и да  се придвижат напред.

Християнството не обещава живот без страдание, затова апостол Яков пише – страда ли някой от вас, нека се моли.

Страда ли,  минавайки през нещо зло, сблъсквайки се със злото, нека се моли.

Тук е заключена библейската мъдрост – ако страдаме, като минаваме през злото на този свят, изключително важно е да сме наясно откъде идва помощта ни.

Когато страдаме – ние, или наши близки, ние просто трябва да си припомним, че Бог не е авторът на това зло. Намираме се в свят, който единствено заради Божието дълготърпение продължава да съществува. Понеже Бог в своята любов и търпение дава време на света да се покае, но това означава, че Той също трябва да приеме счупеното, съкрушеното състояние на човечеството на тая планета.

Като служител за повече от 25 години, съм, видял, че едно от най-трудните неща е да видиш страданието на някой, да искаш да помогнеш, но най-доброто, което можеш да направиш, е  да се опиташ чрез Святия Дух да обърнеш сърцето на човека към Бога, Който знае отговора –  така че този човек да разчита на Святия Дух да му даде отговори, там, където са нужни отговори, сила, там, където е нужна сила, и търпение, там, където е  нужно търпение.

Така, както ап. Павел казва на Тимотей:  Понеси страдание!

Понякога просто трябва да понесем страданието, да го изтърпим и да не забравяме да държим сърцето си отворено към този, Който може да ни даде отговорите, и може да ни даде силата.

Ако четеш това, и минаваш през трудно време, като страдаш в душата, тялото, взаимоотношенията, финансите, кариерата, без значение в коя сфера, знай, че Бог е с теб.

Понякога ние, хората, сме като малките деца, които като ги заболи, или преживеят някакъв дисбаланс, те искат веднага да се погрижиш за тях, в момента да им бъде облекчено страданието, така и ние искаме болката и страданието просто да си заминат.

Нека обаче Бог дава търпение на всеки от нас, както казва ап. Павел на Тимотей, да понесем страдание, да ни даде благодат да не влизаме в манталитета на жертви, да ходим с гордо изправена глава, да се облягаме на Него, да уповаваме на Господ, а не на собствения си разум, да продължаваме да се молим и да разчитаме единствено на Него. също така да продължаваме да ходим в общението на Святия Дух, да създаваме условията за изцеление, освобождение, свръхестествена намеса, а там, където просто трябва да понесем страдание, да се молим за търпение и благодат да го понесем.

Живеем в свят, в който има достатъчно симуланти, хора, които не знаят какво значи истинско страдание, нека простим и на тях.

А тези, които са весели, нека хвалят Бога, нека осъзнаят това, че има и страдащи, а страдащите, нека се радват с веселящите се, нека ги благославят и да бъдат щастливи, че има някой, който е благословен и преживява добрините на Бога.

В края на деня Той остава Верен, Праведен и Свят за всички нас.

Той е Бог на всички нас, Той ни обича и е там за нас, превежда ни през всичко в този свят.