от Георги Бакалов
Всяка седмица, в синагогите по цял свят, се чете част от Тора, Моисеевото Петокнижие. Тора е разделена на 54 порции и така в продължение на една цяла година се прочита цялата Тора от събранието. (Броят на парашите може да се различава в зависимост от това кога се падат дадени празници.)
Според преданията на равините, седмичното четене, наречено “параша”, води началото си от делото на Ездра, велик лидер в историята на Израел, изиграл ключова роля във възстановяването на Втория Храм през 515 година пр. Хр.
Едно от важните постижения на Неемия и Ездра е сформирането на Великото Събрание, състоящо се от 120 водачи, между които са били пророците Агей, Захарии и Малахия. Днешният парламент на Израел, Кнесет-а, заимства името си от това Велико Събрания, както и броят на представителите в него. Това би трябвало да даде на българските ни читатели допълнителна представа за огромното значение на делото на Неемия, Ездра, Зоровавел и другите пророци от тази епоха. Може да се каже, че ако не беше тяхното възстановително дело, юдаизъмт и еверйският народ вероятно щяха да бъдат изтрити от лицето на земята.
В същото време, с избирането на Великото Събрание, значимостта на наследниците на Давид се омаловажава, а значимостта на Първосвещеника в храма става водеща. В продължение на 300 години Първосвещеническата функция играе ролята на национално водачество.
Без да има доказателства за някакви свърхестествени проявления на Бог в периода на Ездра, без чудеса и знамения, както по времето на Моисей или други пророци от по-ранни епохи, националното възстановяване на Израел от периода на Втория Храм, се върти около темата за просвещение и призивът към лично морално завръщане към Бог, както и на ниво народ.
През този период биват установени:
- Общите молитви като начин за постигане на единство
- Образованието като основна ценност
- Синагогата като местно проявление на общността
- Календар и празници
- Затварянето на библейския канон
Ежеседмичното четене на част от Писанията е било част от практиката на ранните последователи на Месия. Ап. Павел ясно инструктира младия апостол Тимотей да не бъде изоставяна практиката на публичното четене на Писанията. По онова време Танак (Стария Завет) е била единствената книга, съдържаща Писанията. Много други обичаи характерни за живота в синагогите по онова време се виждат ясно описани в историята на ранното християнство.
“Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.” 1 Тим. 4:13
Също така, можем да видим как тази практика, по-късно станала част от литургичната традиция на синагогите за векове, и до днес, води началото си от просветителското дело на Ездра.
“И тъй, на първия ден от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона. И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. И Ездра благослови Господ, Великия Бог; и всичките люде отговориха: “Амин, амин”, като издигнаха ръцете си; и наведоха се, та се поклониха на Господ с лицата си до земята. А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като <стояха> людете на местата си. Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.” Неемия 8:2-3,5-8
Практиката да се чете публично Тора можем да видим и в Евангелията:
“И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. И подадоха Му книгата на пророк Исая; и Той, като отвори книгата, намери мястото, дето бе писано… И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него”. Лука 4:16-17,20
В заключение: всяка общност от вярващи, която държи на завръщането към автентичните образци на ранното християнство, има ясно основание да почете тази литургична практика и да я възстанови. Това не превръща една група от хора в “синагога”, само понеже въвежда четенето на Божието Слово на своите събирания. Хората в синагогите също така се молят, използвайки Псалмите. Това значи ли, че не трябва да се молим, използвайки Псалмите, понеже някои се страхуват да не би да сме “станем синагога”?
Вместо да позволяваме на невежите и параноиците да определят възстановяването на първоапостолските образци на живот, можем да изберем да променим нашите спечени протестантски модели на служба и да въвдем четенето на Тора като една добра, библейски основана практика.
Освен четенето, днес много равини добавят и кратко поучение към всяка параша. В този плейлист към канала на Християнски център Прелом в YouTube, можете да се запознаете с такива поучения от Библейски център Нетивия – синагога съставена изцяло от евреи, приемащи Йешуа (Исус) за Месия: https://www.youtube.com/playlist?list=PLyq0i4svJZMx-br53DNBTpV6718Oek6ax