Започнахме да обсъждаме една много противоречива тема, свързана с учението на Исус за любовта към враговете. Враг и неприятел могат да бъдат различни неща, затова съм сменил и заглавието на тази част от поучението да рефлетктира по-скоро идеята за “неприятел”, а не непременно “враг”, което е още по-крайна форма на враждебност според мен.

Важно е да разберем концепцията за това кои биха могли да бъдат тези неприятели и как да се отнасяме с тях по такъв начин, че да не изгубим душата си, докато защитаваме себе си.

В предишната част на това поучение вече говорих за факта, че като се замислим, не много хора могат да кажат, че имат действителни врагове. Дори престъпниците, които бродят по улиците, ако ви нападнат, това технически не е вашият “враг” само по себе си. Престъпника е просто като бясно куче, което броди по улиците и случайно решава да ви нападне. За да се превърне някой във ваш враг, той трябва да има някакви взаимоотношения с вас, да ви познава и вие да сте пречка за него.

В светлината на това, учението на нашия Господ е още по-противоречиво, защото в Матей, 10 глава, той ясно заявява, че учението му определено ще предизвика разделение в семействата.

“Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека домашните му.” Матей‬ ‭10:34-36‬ ‭

Това, разбира се, е много противоречиво. Кой би искал да внесе разделение в едно семейство? Разделен дом не може да бъде Божият план за което и да е семейство. Но учи ли ни Той на нещо, което има за цел да раздели семействата, просто заради самото разделяне на семействата? Или става дума за нещо друго?

Важно е да разберем, че това конкретно учение на Исус е директна екстраполация от книгата на Михей. Само ако разбирате книгата на Михей, ще разберете този цитат, който звучи толкова противоречиво.

Пророк Михей е бил съвременник на Исая. Той предсказва падането на Израилското царство под властта на Асирия:

Михей 1:6 Затова ще направя Шомрон като купчина отломки на полето, Като места за насаждане на лозя; И ще изсипя камъните му в долината, И ще открия основите му.

…и предсказва, че Месията ще дойде от Бейт Лехем (преведено Витлеем от българските преводачи):

Михей 5:2 Но ти, Бейт-Лехем Ефрат, Малък между родовете на Юда, От тебе ще Ми излезе един, който ще бъде владетел в Израил; Чието излизане е от старо време, от вечни времена.

Когато Исус учи за сблъсъка в семействата и за това, че членовете на семейството се обръщат едни срещу други, Той разяснява това, което пророк Михей е написал преди 8 века:

“Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.” Михей‬ ‭7:6‬ ‭

Само в контекста на месианските пророчества на Михей може да се разбере правилно учението на Исус за разделението в семейството. Това, което Господ казва тук, е, че Той е Месията, който ще прокара линия на разделение, толкова дълбока, че ще раздели дори семействата.

Разделение за какво?

Някои членове на семейството ще изберат да служат на Месията, а други няма да изберат.

От културата, начина на мислене, ценностите и етоса до ежедневния начин на живот, животът на човек, който следва Месията, е и трябва да бъде в контраст с живота на хората, които не следват Господ.

Както това, за което живеем, така и начинът, по който го живеем, се сблъскват с установените начини на действие в света. В този смисъл всъщност Месията идва, за да възстанови семействата според своя план, а не за да внесе разделение. Но за съжаление някои хора поради ината и гордоста си няма да искат да следват Божия образец за вяра, семейство и начин на живот.

В един идеален свят, в случай на обръщение, главата на семейството би взел решението да служи на Месията, а съпругата и семейството биха го последвали. Това е Божият модел, ясно очертан от апостол Павел в 1 Коринтяни 11:1-3

Но животът е непредсказуем. Може да се окаже, че съпругата ще последва Господ, а съпругът ще избере да остане в тъмнината. Това може да доведе до това съпругът да стане неприятел на съпругата и така да раздели семейството. В други случаи жените избират да изоставят мъжа, който е решил да следва Господ.

Децата, които приемат вярата, също могат да разстроят семейството, особено когато детето отхвърли семейна културата въртяща се около безбожни или вредни неща.

Например в мюсюлманските страни решението на едно дете да стане християнин се смята за предателство към семейството и може да доведе дори до убиване с камъни на “неверника”.

Това се разиграва по различен начин в различните културни контексти, но най-често обръщането от тъмнината към Месията в нашия свят води до някакъв вид конфликт.

Някои от тези конфликти се разрешават с течение на времето. И двете страни се приспособяват и намират начин да решат нещата. В други случаи разделението е твърде дълбоко, за да се излекува. Това е цена, която трябва да сме готови да платим, ако се наричаме Божии деца и ученици и последователи на Неговия Месия.