Когато кажа на някой, че за 300 години след Исус не са се строили никакви “църкви” повечето гора ме поглеждат с недоумение и сякаш казаното прелита високо над главата им и то за секунди!

Твърде объркващо се оказва за хората днес да приемат факта, че ранната “църква” всъщност е било в по-голямата си част еврейско движение следващо обещаният на Израел Машиах, който назиряните вярват, че в Йешуа, който е възкръснал от мъртвите.

Повечето от тях са се събирали на “служба” в синагогата в събота (“Шабат”). Така продължило до идването на власт на император Константин. Той е, който разделя насилствено евреи и християни и създава нова форма на вяра, която задължително изключва евереите и еврейското.

ДОКАЗАТЕЛСТВОТО

Едно от многото доказателства за горното е фактът, че няма следи от църковни храмове до времето на Константин. През 1920 година бива открита най-старата християнска “църква”.

Ето как става това:

На 30 март 1920 г. британски войник копае окоп в Сирия и открива древния град Дура-Европос.

Археолозите, сред които и известният историк-археолог Джеймс Бристед, откриват една от най-ранните синагоги и което е най-удивително, точно до нея – най-ранната християнска домашна църква.

Църквата-частен дом е на около 1775 години и датира от около 241 г. от н.е. Центърът за богослужение се е намирал на долното ниво на дома, а собствениците очевидно са живели на второто ниво. В ранните дни на християнската вяра не е било необичайно богатите християни да приемат вярващи в домовете си за поклонение.

Както казах и в началото, самата идея за църква, отделена от дома, съществува едва след Миланския едикт на император Константин от 313 г., който дава на християните свобода на поклонение.

Дура, построен на скала високо над река Ефрат, в началото на III в. е бил град на кръстопът между Дамаск и Багдад, населен с гърци, римляни и хора от други етноси. Римляните завладяват града през около 165 г. и го използват като военен гарнизон и граничен пункт. Множеството храмове на езически богове от целия древен свят, еврейската синагога и християнската църква, които се смесват една до друга, показват, че градът е бил космополитен и толерантен. Стенописите, открити в християнската църква, са отлично запазени от пясъците на пустинята.

Заради перфектното запазване на сградите на обекта в сухата и безводна пустиня археолозите нарекли Дура-Европос “Помпей на пустинята”. По стените на входа на домашната църква били изрисувани много новозаветни истории.

МЮСЮЛМАНИ РАЗРУШАВАТ ДУРА-ЕВРОПОС

От началото на сирийския конфликт през 2011 г. нито един археолог или специалист не е посещавал Дура-Европос, тъй като той е под контрола на ИДИЛ. От началото на войната джихадистите са унищожила десетки еврейски, християнски и езически древни обекти и артефакти. За ИДИЛ тези старини са идоли.

Сега сателитни снимки от Дура потвърждават появата на дупки в земята, за които се предполага, че са всичко, което е останало от мародерите. За щастие повечето от стенописите от църквата са на съхранение в университета Йейл в САЩ.а стенописите на древната синагога се намират в Дамаск.

Преди хиляди години Дура-Европос е бил оживен град на кръстопътя между Дамаск и Багдад. Откриването му беше важно допълнение към колективното наследство на човечеството и разбирането ни за живота на ранните последователи на Месията от Назарет.