Странен се оформи профила на българските “евангелисти” след повече от три десетилетия пост-комунизъм и връзка с останалия свят (не ги наричам вече “протестанти” щото така и не чух да протестират повечето от тях срещу нещата за които би трябвало да протестират разбиращите учението на Библията). 

Изглежда повечето от тях са неосъзнати социалисти-утописти. 

Молят се на Бог да оправи света, но подсъзнателно чакат като всички други човеци някаква институция човешка да “оправи” всичко. 

Например “държавата”. Или ако тя не може, тогава “църквата”. 

“Институцията” на Исус май се оказа твърде недостатъчна и неприемлива за претендиращите да сме най-уж следващи Библията сред християните. 

Ясно се вижда в Евангелията обаче, че единствената “институция”, която Исус някога институтира бяха 12те апостоли. След като един от тях го предаде (днес 9 от 10 го правят), друг беше избран на негово място.

И толкоз! 

Семпло и ефективно! 

Апостолите пък, за да разрастнат делото, назначиха “стареи” по места да организират живота на вярващите (иначе казано да се запази мира и да не се изпотрепят хората). 

Нищо сложно! 

Да ама не. Хората все трябва да усложнят нещата.

За това носят вина основно авторитетите, които оформят мирогледа на “евангелистите”. 

Авторитетите за едни хора са техните деноминации; за други са дадени духовни водачи. Аз също съм бил повлиян. Но не спрях да си задавам въпроси и да търся отговори…които ме доведоха до осъзнаването на някои доста отрезвяващи истини…

Които се опитвам да предам сега и на вас…да видим дали ще успея. 

Истини, които да реформистки по характер. Истини трудни…но все верни неща. 

Една от тях е истината, че религиозната субкултура, която и да е тя, е толкова добро, колкото и зло. Изглежда нито може без нея, нито пък с нея или поради нея, можем да изпълним мисията си да достигнем този свят. 

Като добре познаващ тази субкултира – и в България и в други страни, определено мога да кажа, че има много по-лоши от нея. Но сама по себе си тя няма капацитета да постигне много понеже официалните нейни институции и дори повечето водачи са с твърде много зависимости – от държавата, от пари, от ниско ниво на интелигентност, от племенни страсти и прочие. 

Следователно…АКО…ВЯРВАЩИТЕ, които са сериозни за мисията, която той ни е дал….АКО…ще повлияем на културата, а от там и на начина по който ще се развие обществото, ще трябва да е ЧРЕЗ истината на Бог, но БЕЗ културния багаж на евангелистката или други религиозни субкултури. Т.е. можем ли да дадем това, което Бог ни е дал да дадем ИЗВЪН маргинализираната религиозна рамка и субкултура? 

Ще намерим ли ЕЗИКЪТ и ще извършим ли ДЕЛАТА, които реално да демонстрират както на познати, така и на непознати, че в нас – вярващите, реално има нещо, което хората в този свят нямат? 

Успешно постигане на мисията ни ще е моментът, в който ни запитат какво е това “нещо”. Те трябва да се убедени, че има там “нещо” преди да са ни попитали. Трябва да са ни наблюдавали, да са ни слушали и да са стигнали до това убеждение. И когато поискат да узнаят какво е това “нещо”, ние да можем да кажем – не е нещо, а е НЯКОЙ….и да ги доведем до нозете на Месия! Там те вече ще трябва да вземат  своето решение дали ще го следват или не. Но поне ще знаят кое е “нещото” което ще изберат или да последват, или да отхвърлят. 

Езикът и делата, за които говоря не са формула. Всеки ще трябва да ги открие за себе си. По един начин ще е за едни, по друг за други. Но принципът ще е този: хората ако не ни усетят човечни и истински, няма искат да знаят повече какво ни прави “различни”. Ако наистина сме “различни”. Ако наистина сме познали Създателя и Неговата Истина и Месия. 

Ако…

Понеже знаем, че мнозина само са се сляли с нашата “евангелистка” субкултура, но реално вътрешно не са преживяли Бог. Не познават Неговата Истина от Словото. Не са били трансформирани чрез силата на вярата. За такива хора горните редове са закодирани. Те ще ги четат…ще си мислят, че разбират за какво иде реч, но всъщност те не знаят. Това са най-често и хората, които създават “проблеми” вътре в самите наши общества и още по-страшно – в семействата. Дом разделен против себе си, не може да устои! (Мат. 12) 

Затова циклично има сривове. Понеже “социалните вярващи”, онези само сляли се със съответната група или субкултура основно заради социалния контакт, те не разбират нещо, което само преживялите реално Месия разбират – НЕГО САМИЯТ! 

АКО всички вярващи разбираха ясно Господ, който е Глава на Тялото, щяхме ли да виждаме отново и отново това, което се случва в нашите среди: сривове, предателства, разделения. Как е възможно това? 

Възможно е, понеже не всички са едно с Него. Някои (много?) просто са се слели с Тялото поради търсене на социален контакт. Но никога не са се слели с Него. 

Там е, където се случва “различното”, което ни прави различни в този свят.

Исус го нарече “новорождение” (Йоан гл. 3) 

Това не би трябвало да може да се фейкне. Но понеже много водачи и те искат по-голяма аудитория на всяка цена, защо да предизвикат масите? Защо да отвръщат новодошлите с твърде високи изисквания? 

Но виждате ли, когато вярващите сме наистина “различни” поради това, че сме се сляли и сме едно с Него, тогава – помните ли? Намерили сме езика и делата, които хората ще разберат без дори да тръбим защо сме различни. Те сами ще поискат да знаят от нас. 

Това е Божият “план” и цел за днешните хора живеещи в развитите страни. В страни и култури от третия свят може все още да се ползват масовите “евангелизации” като начин много хора да сменят вярата си. Не позволявяйте това да ви обърква. 

В общества като българското, които са “втори свят” – не са трети, но все още не са и първи, в сила са “правилата на играта” по-скоро на първия свят. Натам сме се насочили цялостно и като култура (с изключение на крайните русофили и мюсюлмани, чиято утопия е да ни върнат назад – я в комунизма, я в епохата на Мохамед).