Придвижването напред като апостолска мисия

Там, където няма пророческо видение, (חָז֖וֹןhazownот иврит, виж https://forvo.com/word/חזון/ ) людете се разюздават. А който пази законa е блажен(Притчи 29:18)

В този добре познат библейски стих се говори за това колко важно е видението и как то влияе върху единството.

Нека накратко анализираме някои от използваните термини:

„ВИДЕНИЕ“:  По-детайлно изучаване на така преведената дума разкрива изключително силна духовна динамика. В случая „видение“ означава свръхестествен елемент, който теолозите понякога определят като „екстатично“ откровение – трансцедентален сън, глас, отворено видение или друго божествено слово. Явно е, че видението е послание, разкрито от Святия Дух, а не маркетингов трик.

„ЕДИНСТВО“:  Когато говоря за „единство“ тук, имам предвид единство в контекста на Тялото Христово.

„ТЯЛОТО ХРИСТОВО“:  Очевидно, под Тялото Христово имам предвид нещо коренно различно от това, което виждаме в повечето църкви днес. Без да омаловажавам усилията на множество честни хора в целия свят и, надявам се, без да ви звуча като някакъв арогантен всезнайко, бих желал смирено да споделя, че повечето т.нар. „църкви“ в днешно време не успяват адекватно да обяснят библейския и ранно-християнския исторически смисъл на феномена „Тяло Христово“.

Най-просто казано, според Новия Завет Тялото Христово представлява духовно цяло от хора в духовно единство с Христос.

Естествените семейства, например, са свързани чрез кръвна връзка.

Групи от хора могат да бъдат обединени около общ етнически произход. Или могат да се обединят около националност,  култура и религиозни традиции.

Тялото Христово обаче е явление, основано на откровението, което апостол Павел получи.

Бог му разкри желанието Си да обедини всички хора в Месията. Това ново единение произлиза от библейското разбиране, че „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и сега в Христос всички са изкупени и са част от едно ново „тяло“.

Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски, защото вие всички сте едно в Исус Христос. (Галатяни 3:28)

Това не е просто някакъв глобален абстрактен феномен. Апостолът описва изключително подробно живота на ранните християнски общества в 1 Кор. 14, например, като дава ясно да се разбере, че се обръща към реални хора, които се събират редовно, споделят храната си, духовните си преживявания и живота си като цяло.

А вие сте Христово Тяло и поотделно части от Него. (1 Кор. 12:27)

Оттук можем уверено да направим някои много важни заключения за живота на ранните християни и да следваме такъв модел в нашия живот днес. Начинът, по който функционира обществото сега, се е променил много, но непроменените духовни потребности на човечеството са едно от най-важните доказателства за универсалността на Евангелието да се прилага във всяка култура и в цялата човешка история.

Д-р Ким Тан, биохимик, член на Кралското общество на лекарите и автор на феноменалната книга „Изгубено наследство“, предоставя голямо количество информация за организацията на ранната християнска общност и дефинира пет отличителни характеристики на ранната апостолска църква – била е евангелска, църква на тайнствата, петдесятна, радикална и организационна.

Факт с непреходно значение е, че Бог не остави след Себе Си просто книга или догма, нито философия или принципи за живота, а видима общност от хора

 (Лесли Нюбигин, Божият дом, Лекция на тема „Същността на Църквата, 1953).

 От казаното дотук, надявам се, става ясно, че Тялото Христово е напълно реално тяло, от плът и кръв – хора, обединени от духовното си единство с Бога и един с друг, а не само от абстрактна богословска идея.

 

  1. 1. Първо голямо противоречие

Едно от първите големи противоречия в историята на Църквата е свързано с това как всъщност човек става част от Тялото Христово.

Първоначално било прието, че грешникът става едно с Христос чрез покаяние и изповядване на грях, след което се случва чудото на новораждането. Никой не може да надникне в сърцето и ума на друг човек. Само Бог познава и съди съвършено подобни дълбоко интимни и субективни преживявания.

И тук се появява тайнството в Църквата. Водното кръщение, едно от тайнствата, било фундаментално важно за ранните вярващи, що се отнася до разграничаването на искрените от лъжливите обръщенци към Христос.

С времето християнството станало официалната религия в Римската империя и същността на кръщението се променила, призивът към покаяние отстъпил пред литургията и церемонията, а единението с Христос и Тялото Христово било редуцирано до кръщение в детството чрез напръскване с вода и отглеждане в семейство, спазващо християнската традиция да се „ходи на църква“.

Реформацията през Средновековието била сериозен опит за промяна на практиките на римската институция, но по мое скромно мнение, 500 години след Реформацията все още имаме католицизъм и полу-реформиран католицизъм, т.е. протестантство. Основната структура на римския модел за Църквата се запазила като доминираща за повечето, ако не и за всички, протестантски деноминации като само длъжността на папата била заменена от деноминационни структури, които и до днес имитират този модел посредством местни епископи и се фокусират върху неделните богослужения.

Днес е налице смесица между модела, наследен от римската църква, и опитите на Духа да сформира истинско Тяло, което се движи и действа в духовно единство на всяка отделна част с Христос и една с друга.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да внесе разбиране за духовното естество на единството с Христос и с Тялото Христово. Докато хората все повече и повече осъзнават, че истинското духовно единство зависи и се дефинира в същността си най-вече от това колко честен е всеки човек със Самия Христос и с духовните си братя и сестри, а не от това дали участва в организация или в ежеседмични богослужения, би трябвало да се провокира ревностно търсене на Бога и истинско единство с братята и сестрите по вяра. Плодовете в живота на човека след определен период от време могат да разкрият дали той/тя наистина е станал/а едно с Христос или не. Очевидно плодът в нашия живот се проявява първо във взаимоотношенията ни с нашите най-близки. С времето повечето хора, които познаваме и те ни познават в някаква степен, опитват „вкуса“  на нашето истинско духовно единство с Христос и познанието ни за Господа.

 

  1. Патриархалният семеен модел

Затова прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята. (Ефесяни 3:14-15)

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. (1 Коринтяни 11:3)

Явно е, че библейският модел за реда в семейството според Божия замисъл включва ясно изразена водеща роля на мъжа спрямо жената, но на първо място Христос е главата на всеки мъж. Само тогава съпругът би могъл да предяви претенции за глава на семейството и на съпругата си.

Можем да наречем този модел „патриархален”. В случая, когато жена се грижи за семейство като самотна майка-християнка, тя поема ролята на глава на семейството. Основните отговорности на тази позиция включват:

  1. духовно взаимоотношение на семейството с Бога и с демоничните сили;
  2. вземане на решения, засягащи цялото семейство.

Патриархалният семеен модел следва примера на Самия Небесен Отец, от Когото, както изтъква апостолът, „носи името си всеки род на небесата и на земята.”

Наследяването на фамилията на бащата продължава да бъде демонстрация на принадлежност към дадено семейство. Фамилното име на всяко семейство е фундаментално свързано с Бога, от Когото произхожда целият човешки род. По този начин, чрез Адам, праотецът на всяко семейство е Самият Бог.

Този патриархален елемент беше основна движеща сила на апостолското служение.

Защото, дори да имате десетки хиляди наставници в Христос, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Исус Христос чрез Благовестието(1 Коринтяни 4:15)

И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Деяния 14:23)

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. (Деяния 16:4)

Навсякъде, където се сформирали общности чрез проповядване на Благовестието на Царството, апостолът и неговите преки последователи (апостолатът) се ръкополагали избрани зрели вярващи, на които възлагали грижата за стадото. Може да се каже много за функцията и ролята на презвитерите в Тялото, но това ще стане на по-късен етап.

Тук не бива да се пропуска ролята, призванието и функцията на патриарсите – бащите, които Бог е изпратил до различни групи от хора, за да представляват Самия Отец. Ако Тялото Христово е семейство, в което всички са свързани в духа с Христос и поотделно един с друг, ролята на патриархалния баща е от огромно значение. Няма семейство без баща. Общности, изградени само на основата на презвитери без бащина фигура, рано или късно съвсем естествено ще се трансформират в патриархално ръководени или просто ще се разпаднат. Семейството остава върховната Божествена институция, превъзхождаща абсолютно всички други църковни и светски институции.

Нациите с бащи-основатели, които се почитат и се следват, имат силно чувство за национална идентичност. Нациите, които не са успели да разпознаят своите бащи-основатели, обикновено стават жертва на деспоти и самозванци, които пренаписват историята така, че да съответства на собствените им егоистични амбиции.

АПОСТОЛСКИ ЗАДАЧИ:

  • Да се формулират критично важни основополагащи документи и дефиниции, необходими на общността, за да придобие чувство за ясна духовна идентичност и практическа мисия;
  • Да се изгради структура, покорна на Духа, която да гарантира свободно движение в силата на Духа;
  • Да се формулира възможно най-ясен план за приемственост в следващите поколения лидерство, но достатъчно гъвкав и отворен за изменения според Божието водителство в бъдещето.

 

  1. Разбиране на видението

Нека се върнем към увода на статията.

Там, където няма пророческо видение, людете се разюздават. А който пази закона, е блажен. (Притчи 29:18)

Това, което говори Бог, е от първостепенна важност. То трябва да бъде записвано, почитано, измолвано, разбрано и разтълкувано чрез Духа, така че всеки човек да може ясно да знае какво е видението (Божието Слово) и как засяга индивидуално живота на всеки един.

Вярно е, че хората имат способността да се самоорганизират около велика идея, за което свидетелства и Вавилонската кула.

Но когато има ясно разбиране, че някой е изпратен от Бога с пророческо слово и това „Слово“ е в ядрото на формирането на общността, вече имаме най-важните елементи за изграждане на апостолска мисионерска общност:

  • Слово от Духа;
  • Патриархален баща;
  • Ясно прокламиране на Писанието на Царството;
  • Отклик на призив за спасение;
  • Едно с Христос и един с друг;
  • Разбиране на пророческото слово и уникалното призвание на апостолската мисионерска общност;
  • Процес, подплатен с мъдрост и характер, който позволява различните части на Тялото да се напасват ефективно.

Всеки опит да се „изгради църква“ по методите на вече съществуващи институции крие опасност да се създаде Франкенщайн – християнско тяло, което е отчасти от Святия Дух, отчасти под човешки контрол. Такава е тъжната история на много църкви.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да се насърчи изграждане на култура на уважение към Божието Слово (пророческото измерение), както и култура на внимателно изчистване на псевдо-пророчески елементи, които най-често са творения на душата, ума и емоциите.

 

  1. Управление

Управлението на духовно семейство, посветено на възстановяването на автентични апостолски модели, не е за страхливите и малодушните. Мъжете и жените, които откликват на това призвание, трябва да са готови да се жертват, за да възстановят олтара на Господа у дома си и в църквата като общност.

Отговорността за установяване на действащо управление е на апостолския патриарх. В книгата Деяния на апостолите можем ясно да видим апостол Павел:

  • да събира апостолат;
  • да сформира общности под своя опека и под тази на апостолата;
  • да установи действащи модели, които да могат да се дуплицират и доразвиват от следващи 3 поколения.

Повечето създадени деноминации действат съгласно принципа „изплакни и повтори“: установяват някакъв протокол и традиции и ги спазват непроменени за поколения напред, дори да са били погрешни и да имат недостатъци. Мнозинството „редови” християни приемат нещата такива, каквито са и не се интересуват от управлението на Църквата. Затова не подлагат под съмнение тези установени практики. Но всяка църковна система, изградена от човек и неотговаряща на разкритите от Бога апостолски модели, в края на краищата ще се провали. Такава е човешката природа. И обикновено в такова време на криза хората задават въпроси, но повечето предпочитат „да изгасят пожара” и „да възстановят единството”, за да могат членовете на църквата да се върнат към нормалното русло на своя живот.

Реформацията на Църквата ще дойде от безстрашни мъже и жени, които разбират Божието желание да види Тялото под господството на Главата Исус, както Бог е определил да бъде. Такива реформатори ще оспорят статуквото и ще издигнат Писанието и апостолската традиция, за да преразгледат всички модерни практики.

Апостолските бащи са получили властта:

  • да разбират тайни в Словото за полагане на основите;
  • да прокламират и изясняват сложни духовни истини, така че да позволят на Святия Дух да отвори очите на мнозина;
  • да поставят начало на апостолски мисионерски общности;
  • да освобождават духовни дарби и призвания за отделните членове и за Тялото като цяло;
  • да пуснат в действие ефективни програми и системи, които да повлияят върху общността и с това оказват положително влияние върху цялото общество; да завоюват позиция на всички нива в обществото; да изградят лидери и да дадат насоки, които да влияят върху цялото общество.

В подобна апостолска мисия има място за всеки. С правилно разбиране на принципите на Божието Царство можем да посветим живота си на нея и да очакваме резултати, обещани в Писанието и многократно доказани в историята досега.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Човешкото управление реално може да навреди на истинските апостолски мисионерски общности. Само хора, доказали своята любов, компетентност и заинтересованост мисията да успее, трябва да бъдат канени да участват в нейното управление.

Георги Бакалов

Advertisements

Мисията

nxpjfww

Гравюра: Пророк Езекил в долината на мъртвите кости.

 

Беше октомври, 2001 година. Едва месец преди това групата от 19-те джихадисти от Ал Каида беше взривила двата самолета в Кулите Близнаци в Ню Йорк. Бомбардировките над талибаните в Афганистан бяха започнали.

Някъде, по същото време, пътувах с кола до Тимишуара, Румъния, като говорител на една конференция. Върнах се в събота, навреме за неделната служба в църквата ни в София. Бях изморен, но реших да си проверя имейла, за да не оставям това за след службата или за понеделник.

И какво да видя – имейл от Чък Пиърс, в който ме пита дали мога във вторник, идната седмица, три дена по-късно, да съм в Хановър, Германия, и да служа на една от четирите основни служби на конференция, организирана от служението на Питър Вагнер. Дотогава не бях срещал Питър. Конференцията беше посетена от нещо като 3000 души, мисля от близо 60 страни. Дали беше поради станалата наскоро терористична атака или по друга причина, не знам, но духовната атмосфера беше нажежена.

Осъзнах, че съм един от основните четирима говорители. Имаше и много други говорители по различни по-малки зали и теми. Но службата, на която аз трябваше да служа, беше една от четирите основни служби, които се проведоха в голямата зала.

Бог ми даде слово. Просто го спусна в духа ми, буквално го усетих като писмо, пуснато в пощенска кутия.

Словото беше за Европа.

За долина пълна с кости. Костите на бивши воини. Костите на хора, които са били избраният от Бог народ, Неговият заветен народ. Но вече не са.

Аналогът тук е с историята на древен Израел, и по-конкретно със 70-те години вавилонско робство, през който период евреите са подчинени на езически царе, храмът е изгорен до основи и Ерусалим е под вавилонски протекторат. Изглеждало е, сякаш всичко е било е загубено за Израел. За някои хора от това поколение може би наистина всичко е било загубено.

Но на Езекил му бе заповядано да пророкува върху костите. Божият заветен народ в изгнание е като костите на воини, разхвърляни в долината на битка, отминала преди много време. По една или друга причина, ние не знаем защо, Бог не извърши възстановяването преди Неговият пророк да говори на костите. Езекил имаше съмнения и вътрешни борби. Не беше сигурен дали костите могат да оживеят.

„И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Йеова, Ти знаеш.“ Езекил 37:3

Ние, хората, сме по-склонни да мислим, че Бог като е Бог, нека Той да възкреси каквото, когато и както иска. И това е вярно. Само Бог може да извърши нещо толкова колосално като връщането на един народ като Изравел от пленничество и да възстанови техния национален суверенитет. Или да възстнови България като народ и като държавност. Или Европа като християнска цивилизация.

Но има такива моменти, когато Той казва на нас – ние да говорим на мъртвите кости около себе си.

Исус, който също поучава за това как работи вярата, ни учи за това как чрез вяра да говорим на „планините“ (пророческа метафора за трудностите, които се изправят пред нас.)

Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. Матей 17:20

Това е смиряващо на много нива, особено за тези от нас, които се имаме за умни и непримитивни.

(Филмът „Момченцето“ предизвиква много размисли в тази насока – ако вярата ни е чиста и искрена, реално какво означава да говорим на планините? Препоръчвам го по много причини, не на последно място поради превъзходната игра на Джейкъб Салвати, Ема Уотсън и Кари-Хироки Тагауа.)

Пророк Езекил се покорява и пророкува на мъртвите кости.

Пророците са известни със своето радикално покорство на Бог, каквото и да им струва това.

Пророкуване означава да изговорим дадено ни от Бог слово, мисъл, сън или видение, без да го  видоизменяме или адаптираме според нашия човешки ум, логика или обстоятелства. Това е смиряващо, понеже Бог може да ни даде слово, което конфликтира на много нива с нас самите, както и с други хора, или с установени традиции и постулати на човешко поведение и норми.

Бог иска ВСИЧКИ НИЕ да можем да пророкуваме, т.е. да можем да приемаме слово от Него и да го предаваме вярно и точно до който, когато и както трябва.  (1 Кор 14:5). Проблемът е, че не всеки взема това насериозно и не всички искат да го правят. Не всеки иска да мине през процеса на пречупване, през който Бог възнамерява да прекара човека, който смята да си има „вземане-даване“ с Него и Словото Му. Някои хора нямат вярата, че Бог може и иска да им говори – да им даде слово, което да предадат. Други пък не са в среда, която ги насърчава да се видят по този начин. А и не всички вярващи имат достъп до хора, които знаят или дори искат да помогнат на други да бъдат активирани в пророческото измерение.

Както виждате, „сложно е“, ако трябва да използвам един често леко изтъркан, но доста уместен израз.

Европа е долина пълна с мъртви кости, но и с обещание и наследство от миналото си. Тя е континентът, на който християнската цивилизация е разцъфнала и е дала толкова много на света. Цивилизация, която даде на света включително и Новия Свят, Америка. Цивилизация пост-християнска, но същевременно с това станала и пост-духовна, пост-просветена и пост-способна да намери себе си, да открие правилния път и да предложи на своите млади хора верен морален компас в бурите на цивилизационните конфликти, които вече ни засягат, включително на ежедневно, екзистенциално ниво.

Именно в тази и за тази Европа Бог иска да издигне хора, които да приемат Словото Му и да го говорят на мъртвите кости – ясно, смело и с духовната власт, която подобава за тази задача.

Именно в тази и за тази Европа Бог иска да издигне хора, които да приемат Словото Му и да го говорят на мъртвите кости – ясно, смело и с духовната власт, която подобава за тази задача.

Това е, което синтезира смисъла на моето духовно пътуване през последните вече 26 години, вярвам, че това ще осмисли и следващите 26, или колкото Бог ми е отредил.

ПРОРОК ИЛИ АПОСТОЛАТ?

В Стария Завет Бог издигаше пророк, даваше му Слово, пророкът го изговаряше и нещата или се случваха или не.

В Новия Завет начина по който Бог извършва това, е най-вече чрез апостоли и пророци, които заедно сформират т. нар. апостолат. Сформирането на апостолатите, които могат успешно да се справят с мисията, която Бог има за Тялото Христово в това поколение, не е лесна задача.

В Деяния, 13 глава, под изричното водителство на Исус (Главата на Тялото), чрез Слово, ясно изговорено от Святия Дух, църквата в Антиохия изпраща апостолски „тим“, (аз предпочитам да го наричам с по-правилния според мен термин „апостолат“), на пътуване, на мисия до нациите.
В резултат на това предаване на целите на Бог, Европа бива завинаги променена.

Има невероятна духовна битка за оформянето на такива апостолати. Те могат да са на различни нива – някои поставени от Бог основно за даден град, други за дадена нация, други интернационални.

Но това проявление на Царството няма да стане без болките на растежа в процеса на сформиране, намиране на правилния Божествен ред вътрешно и активирани в съответните мандати, които Той има за различните територии.

Не можем само да си мечтаем по цяла Европа ей така, „магически“ да се родят жизнени, здрави, функционални общества от хора, които познават Бог и живеят според принципите на Божието Слово. Това няма да стане преди първо да бъде възстновено управлението, властта, божествения ред на Исус в Тялото.

Това е същността на битката за Европа и за нейното християнско минало, настояще и бъдеще. Може да се каже дори, че това е същността на мисията ни що се отнася до християнската цивилизация.

Аз и моят дом сме решили – избираме да сме покорни на призива „от горе“ и да пророкуваме на мъртвите кости, където и когато Бог ни прати – било то в България, Европа или където и да е.

Чрез видео чатове, статии, проповеди на място, конференции, лично служение на хора, духовно бащинство, изграждане на лидери и църкви, микро-църкви, апостолски институти, граждански инициативи, просвещение, дарителство, активиране на латентни дарове в хора и конфронтиране с религиозната система – формите могат да бъдат много и различни, делото е едно и също.

Това е, за което съм роден и призван, и в което съм решен да бъда намерен верен. Това е за което много хора са призвани, ако има кой да разпали и активира в тях този призив.

Ап. Павел казва, че Исус дава „дарове“ на Тялото Христово (Еф. 4:10-15)

Моят дар е видя ясно, да дефинирам, да предизивкам, да разпаля, да иницирам, да активирам, да помогна с навигацията на различни процеси и начинания. За ограничен брой хора и общности да бъда и духовен баща (не вярвайте на „духовни бащи и майки“, които имат по 1 000 синове и дъщери – няма такова нещо!).

За жалост, когато някой заговори с речника на реформацията, това привлича всякакви неща – и добри, и лоши. През годините различни хора са експонирали върху мен всякакви свои идеи и очаквания. И когато нещата не се получат точно както на тях им се е искало, или са си планували – съзнателно или подсъзнателно, те се обръщат и се настройват. Това е тъжно, но е факт. Където има волове, яслите не са санитарно чисти, както казва и Божието Слово. И може би e неизбежно за едно поколение с толкова много дефицити.

Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. Притчи 14:4

Но Бог е, а не човек, Който дава даровете и призовава хората според Неговата благодат – както Той иска, когато и където реши. Всеки има своето уникално място в Божия план. Най-доброто, което всеки от нас може да направи, е не да експонира своите очаквания вътрху даден човек, бил той дори Божий човек, а да стигне до място на яснота относно каква е неговата мярка, мисия, роля и наследство в Божието дело.

Грешки ще има. Но нека е ясно и друго – грешките на растежа не са същото нещо като греха на нечестивите хора, които умишлено вредят. Един пример за това в България са пасторите-агенти. Тези нечестиви хора, съзнателно са избрали да вредят на Тялото Христово – и преди, и след 89-та година. И не само това, но се стремят вече за няколко години да „омаят“ колкото може повече хора и да ги вкарат в заблуда, която се разпростира до такава степен, че те наричат злото – добро и доброто – зло. Така ДС пасторите и техните сурогати искат да убедят максимален брой хора, че агентите са герои, а истински страдалите от тях – и преди, и след 89-та, са „проблем“! Това не е „грешка“. Това е нечестиво!

Лично аз, чрез Божията благодат, най-доброто, което мога да дам на Тялото Христово, колкото и това да предизвиква противоречия и дискомфорт на моменти, дори за поддръжниците ми, са реформисткия дух, визия, послание и дейност.

Реформисткият дух, послание и дейност са контра-културни по същността си, препъни-камък за човешките идеи. Това може да е трудно за разбиране, но всъщност, ако се вгледаме добре в Писанията, Исус, а и първото поколение апостоли, бяха пример за това как поставяха Бог над всичко, включително семейство и приятели. Църквата не може да си позволи да бъде нито граждански манастир, нито социален клуб. Реформисткият мандат, слово и дух са отвесът, който Бог използва да ни държи в своя баланс и истина.

За щастие, не съм единствен – ще има повече и повече реформатори, които ще проправят път за Божието Царство в 21 век. Тук не говоря само за проповедници. Говоря за хора, които Бог издига във всяка сфера на обществото. А освен всичко друго, това е дело за три поколения напред. Някои от нас може и да не видят своите мечти или начинания да се сбъднат. И какво от това? Важното е да знаем кои сме, за какво сме призвани, да излезем извън зоната на комфорта и да направим правилното нещо. Да опитваме, докато успеем.

Но има и нещо друго. Тази работа с реформацията на Църквата не е някакво частно начинание. Това са заниманията на Бог с Неговия Дом. Не опира всичко само до това колко добре ще се справят някакви там митични реформатори с митичната зла система на Вавилон. Никой не е супер-човек и това не е поредният филм от поредицата „Transformers“. Няма такова нещо.

Реформацията на Църквата не може да бъде някаква самоцел или частно начинание. Тези процеси засягат и църквата и обществото. Ако Тялото Христово не приеме Исус Реформаторът (в лицето на реформистки мислещите и действащи водачи и хора, които Той издига във всяко поколение), тогава съдът над Божия Дом ще е напълно заслужен. Разпадът ще е неизбежен понеже винаги в историята, когато вярващите се слеят с културата с цел да избегнат конфликти, това е началото на края. Това е най-голямата опасност, а не кой ще е на власт политически днес или утре, или в какво положение е икономиката. Този свят не е наш дом, той никога няма да бъде рай на земята и Бог да ни пази от искрено заблудени идеалисти или осъзнати шмекери, които ни го обещават.

Въпросът е дали ще изберем да работим заедно с Бог за събарянето на старите, неработещи „храмове“ в различните сфери на живота и за издигането на нови, или ще сме поредният прът в колелата на колесницата на Божието Царство.

Най-доброто, което можем да направим е:

  • Да излезем от всеки режим на себе-праведност и да приемем света, себе си и другите в цялата ни „счупеност“. Без искрено състрадание и любов сме нищо повече от поредните „кръстоносци“.
  • Да приемем Словото на Господа за нашето поколение – това е наша първостепенна отговорност като свещениците на Новия Завет!
  • Да го предадем и говорим вярно на който и където трябва!
  • Да градим с Божията благодат Неговия жив храм, Тялото Христово – човек по човек, стъпка по стъпка, година след година до Деня на Господа – започвайки всеки със себе си и повереното му от Исус, Главата на Тялото!

Това е Мисията. Това е същността на Божието дело в нашето поколение!

Нека Бог даде на всеки четящ това послание – разбиране, яснота, смирение пред Него и обновено сърце и ревност за богоугоден живот и служение!