“А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.” (2 Тим 2:20)

На колко от нас им харесва да ползваме спукани тенджери за готвене? А колко от нас биха сложили ръждиви лъжици и вилици на масата, когато поканим някой на гости?

Как така ние хората можем да имаме определени изисквания за чистота и цялостност към най-обикновенните неща, а когато стане дума за душите ни, за начина ни на мислене, за самите нас, за семействата ни, за бизнеса или професионалната кариера които градим, да имаме толкова двоен стандарт.

Накракто казано, ап. Павел иска да каже на Тимотей следното “Не всички, които наричат себе си християни (и може би дори са), са подходящи и “стават” за това да бъдат употребени от Бог за Неговите цели.

Това може да е изказване на закоравял проповедник, който по някаква извратена причина се “кефи” от това да мачка хората с осъжение. Гадост!

Но може да е съвет и предупрежение породени от лидер, който е загрижен за състоянието на Тялото Христово.

Какво да правим, ако се окажем в положението на “пръстен съд”? Кои са хората, които са “пръстни съдове”?

В този стих няма много детайли, но Нови Завет е ясен, че не всички, които се наричат християни и изповядват вярата, са непременно във “форма” и олицетворяват Божията идея са ученичесто.

Ако се окажеш с всякакви “каши” в живота си, наследени или създадени от самия теб, не се отчайвай! Потърси някой, който смяташ, че е по-зрял от теб духовно. Увери се, че това е така. Отвори се и сподели къде се намираш и къде би искал да бъдеш един ден в ходенето с Бог.

Ето това е първата карчка от преминаването към това да си човек, на който и Бог и човек ще могат да се доврят.

Георги Бакалов