В мразовитите зими на 17-ти век в североамериканската колония Нова Англия (днес щат), звъненето на камбанките и ароматът на вечнозелените растения не били знаци за радост, а сигнали за грях. Представете си свят, в който коледната украсява може да ви закара на съд, който да ви наложи глоба за това, че сте посмели да празнувате раждането на Христос. Това не е някаква антиутопична фантастика, а реалността под пуританското управление в колонията Масачузетс Бей. Историята на тяхната забрана на Коледа през 1659 г. разкрива едно интересно сблъскване между библейското пуританство и културната инерция, което намира отзвук и в нашето време. Въпреки че пуританите имаха право – технически погледнато, те бяха прави в своята библейска позиция – в крайна сметка те не успяха да преобразуват обществото по тяхната представа за набожност. Кръстоносния им поход е една добра поучителна история за зелотите измежду нас – урок за това как трябва да балансираме между светите идеали и хаотичния свят около нас. Не е лесно хем да не оправдаваме злото в името на толерантността, хем да налагаме правилната визия за обществото.

Защо пуританите мразеха Коледа?

Пуританите са били строги протестанти избягали от Англия, за да построят „град на хълма“, общество, пречистено от това, което са считали за корумпирани, небиблейски традиции, останали от католицизма и дори по-стари езически корени. За тях истинското поклонение означавало стриктно придържане към Библията – без добавки, без измислици.

Празнуването на Рождество също не отговаря на изискванията. Няма библейска заповед да се празнува раждането на Исус на 25 декември (учените днес спорят за действителната дата, вероятно през пролетта или есента, въз основа на исторически доказателства като например наличието на овчари в Лука 2). Пуританите твърдяли, че ако апостолите и ранната църква не са наредили такъв празник, не трябва да се празнува днес. Не само това, но празникът силно “лъхал” на папски влияния – римокатолически обичаи, които те презираха – и езически зимни празненства като Сатурналиите, римския празник на пиршествата и хаоса, който християнството беше възприело, за да улесни обръщането на хората в новата вяра. В Англия Коледа не била спокойна сцена на Рождество Христово; тя била шумна, с пиянски сбивания, хазарт и обществени безредици. За пуританите това било морален упадък, маскиран като благочестие.

Те не били единствените на това мнение. От другата страна на Атлантическия океан, по време на пуританското управление на Оливър Кромуел през 1650-те години, парламентът също забранява Коледа, като нарежда на църквите да пропуснат специалните служби и да третират 25 декември като всеки друг ден. Пуританите от Масачузетс просто пренасят този реформистки ентусиазъм в новия си аванпост в Новия свят.

Законът, който открадна Коледа

През 1659 г. Общият съд на колонията Масачузетс Бей официално обявява позицията си с безкомпромисен закон, целящ да премахне тези „суеверни” празници. Точният текст, запазен от историческите архиви, отразява тяхната безкомпромисна набожност:

„За да се предотвратят безредици, възникващи на няколко места в тази юрисдикция, поради факта, че някои все още спазват такива празници, които се празнуват суеверно в други страни, което е голяма позор за Бога и обида за другите, този съд и неговата власт разпореждат, че всеки, който бъде заловен да празнува ден като Коледа или подобен, като се въздържа от работа, пиршествува или по друг начин, по някоя от горепосочените причини, всеки такъв нарушител ще плати за всяко такова нарушение пет шилинга като глоба на окръга.“

Пет шилинга не била малка сума – около седмичната заплата на един работник. Забраната се отнасяла и за ежедневните прояви: отсъствие от работа, организиране на празненства или дори тихо отбелязване на деня като свят. Това бил умишлен опит да се изгради общество, основано на Библията, свободно от това, което те наричаха „лъжливо религиозно поклонение“. Ако Писанието не го разрешава, то било считано за духовно опасно и можело да заблуди душите.

Живот без Коледа

Под действието на забраната, 25 декември е като всеки друг ден. Магазините бръмчали от работа, полетата ехтяли от труд, а всеки, който бил заловен да празнува, рискувал да бъде наказан от властите. Посланието било ясно: това е благочестива общност, а не декадентният Стар свят. В началото забраната се прилагала стриктно – архивите показват, че са налагани глоби на празнуващите, особено на онези, които открито демонстрирали традициите.

Но бързо се появяват пукнатини. Към 1680 г. колонията се сблъска с натиск от английската корона, която изисква по-голяма религиозна толерантност, за да се приспособи към англиканските търговци и другите непуритани, които наводняваха колонията. Прилагането на закона в частния живот в разрастващите се градове стана непрактично. Законът бива отменен около 1681 г., макар и тихо в началото. Коледа се завръща.

Кръстоносния поход на пуританите – и неговият провал

Тази история не бил просто странност в колонията Нова Англия; това било част от трансатлантически натиск да се сведе християнството до библейските му основи. Пуританите отхвърлят не само Коледа, но и Великден и други „свещени дни”, като предпочитаха само седмичния шабат. На хартия тяхната логика е желязна: защо да се добавят изкуствени ритуали, когато Божието слово е достатъчно?

Те се оказаха технически прави, но културно обречени. В Библията няма заповед за 25 декември – ранните християни се фокусирали върху Възкресението, а не върху раждането, и датата вероятно е била избрана, за да засенчи езическите ритуали за слънцестоенето. Пуританите са били прави в критиката си, но не могли да изтрият вековната традиция. Човешката природа жадува за празненства и с пристигането на вълни от германски, ирландски и други имигранти през 19 век, Коледа се превръща в семейния празник, който познаваме, с коледни елхи, подаръци и Дядо Коледа (вдъхновен от Свети Николай и холандския Синтерклаас). До 1870 г. Коледа вече е федерален празник в САЩ. Нова Англия, някога епицентър на забраната, днес е домакин на едни от най-емблематичните коледни базари в страната.

Неуспехът на пуританите не се дължи на липса на усилия, а на неумолимата сила на по-широката култура. Тяхната утопия се сблъска с реалността и реалността победи.

Подобно на тях, днес много зелоти се втурват в пречистване на християнството без да вземат предвид силата на националната култура

Автор: Георги Бакалов