Без значение дали отговора е ‘да’ или ‘не’, нека се осмеля и да ти кажа, че най-вероятно грешиш.
Ще обясня защо.
Самопознанието не е случка. То се придобива постепенно, понякога болезнено. Но повечето от нас нямат търпение да минем през този процес и прибързано решаваме, че вече се познаваме. По-лесно е да имаш грешен отговор веднага, вместо да стигнеш до правилния, но след много време. [Това последното изречение обяснява 90% от проблемите на света!]
Ето някои често срещани причини поради които не можем да кажем, че познаваме себе си:
1. Грешна преценка
Имаш впечатлението, че познаваш себе си, защото си свикнал със себе си. Но тази фамилиарност те заслепява както за някои твои силни, така и за слаби страни и наклонности.
2. Растеж:
Юнг е смятал, че имаме отрицателни и положителни качества, които не виждаме, т.е. “Аз-в сянка”.
Израстването се случва, когато успееш да видиш ясно тези части от личността ти, които са били засенчвани от едно или друго нещо до даден момент.
Но когато на някой му ‘светне’, когато осъзнае, че има способности, които са били винаги там, но в сянка, нищо не може да спре израстването.
Израстваш, докато упражняваш неизползваните ти способности. Растеш също така, когато видиш неща, които не харесваш в себе си.
Когато бях по-млад, не виждах толкова ясно или лесно собствения си егоцентризъм. Все още съм егоцентричен, но вече мога да видя себе си като такъв много по-лесно и това ми възможност да се придвижа от егоцентричност към загриженост за другите без да губя себе си в процеса.
Какво означава егоцентричен? Означава, че имам отрицателни “таланти”, които не харесвам. Ако арогантността е талант, то аз съм изключително талантлив. Склонен съм да говоря, преди да слушам, и бързо да правя преценки, които после се оказват грешни. Не ми се иска да си го призная, че имам отблъскваща част от персоналността ми, точно както всеки друг човек. Горко на тези, които не са прозряли това за себе си, но все го прозират в някой друг.
3. Съвети
Самопознанието изисква намесата на другите. Научаваш кой си, когато се разкриеш пред друг и искрено се отвориш за възможността този друг (или други) да ти разкрие какво всъщност вижда, без да го е страх, че ще те ядоса и загуби като приятел.
ЗАДАЙ СИ СЛЕДНИТЕ ВЪПОРСИ:
- Имам ли смелостта да се самоопозная с помощта на другите?
- Как мога да помогна на друг да се самопознае?
- Какво ще умея по-добре ако развия възможности и умения, които знам, че са в мен но са били засенчвани от нещо до сега?
ОЧАКВАМ ВАШАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА 👇🏻👇🏻👇🏻