Тази седмица празнуваме за пореден път Рождество Христово.

А сега нека го кажем както трябва и нека тази истина бъде освободена от пластовете религиозност, които я завоалират: ”Празнуваме раждането на избрания от Бога Цар!”

Религиозното профанизира дотолкова великите истини на Бог, че не бихме могли да ги осъзнаем, нито пък да създадем възможност мисловния ни процес и вътрешното ни естество да бъдат променени чрез силата, която се крие в тези истини, ако не шокираме, леко поне, религиозното в нас?

И нека да ви успокоя – това не е дълъг богословски трактат. Просто нещо кратко, но истинско и силно.

Виждате ли, приятели, Христос не е фамилното име на Исус. Христос е гръцкият термин за Машиах, еверейският еквивалент на същия термин. А този термин е много специален в юдаизма. Обещаният Божий Избранник, Който ще строши главата на змията, е споменат още при падението на Адам и Ева, в самото начало на историята на човешкия род.

Обещаният Божий Избранник (не политик или религиозен водач, който е издигнат от хора), това е същият, за когото Бог говори на Авраам – Месия е потомъкът на Авраам.

Месия, избраният от Бога Цар, е синът на Давид, наследник на Царство, което няма да има край…

Исая ни разкрива още за този дългоочакван Избраник на Бога – Той ще страда и  то до такава степен, че ще се превърне в жертва за греховете на всички, които някога са живели, или ще живеят!

За Него говорят всички пророци, всички исторически и поетични книги.

Най-накрая времето се изпълни (Гал. 4:4) и Бог изпрати не кой да е,  да изпълни пророчествата за Месия, а самия Свой Син!

Исус, Емануил, Бог с нас!

Той беше роден от жена, но не бе създаден от баща – земен, или небесен.

Чрез Божията велика сила, Бог Син “прие”  нов вид и се озова в утробата на своето творение – утроба, която сам Той беше замислил и създал!

Важно е да подчертаем, че празнуваме РАЖДАНЕТО на Исус, а не зачеването или създаването на Исус. Той не беше нито заченат, нито създаден. Той е Създателят!

Апостол Павел, чрез Святия Дух, казва, че Исус прие нов форма.

“…Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.” Фил. 2:6-8

1. Исус “беше в Божия образ”. Това означава същност и форма. Исус е вечен. Той винаги е бил, винаги е, и винаги ще остане. Той е Бог. Чрез Святия Дух ние разбираме, че Той е Синът що се отнася до Триединното Божество.
2. Исус не счете, че трябва да държи на равенството с Бог.  Това разкрива личната воля на Исус и личната воля на Бащата – Отец. Някои грешни учения, които се опитват с ума си да разберат Троицата, са стигнали до “умната” идея, че не става дума за три отделни личности, а за три проявления на една и съща личност. Това е грешно и има много стихове, които разбиват тази плътска интерпретация на Бога, на пух и прах, така да се каже. ”Исус не счете”, ще рече, че той сам избра да се смири и да стане човек. Той се моли отново и отново на своя Небесен Баща с молитвата “Не моята, но Твоята воля!” Това са две воли, а не две проявления на една и съща воля.
3. Отказа се от всичко – Исус беше изцяло зависим на Святия Дух, що се отнася до силата на Бог на земята. Той се отказа от божествени атрибути, като  например сила, знание, търпение и други, и зависеше изцяло на общението си с Бог, както всеки от нас, на постене и молитва.
4. Взе на Себе Си образ на слуга (и стана подобен на човеците). Думата за “взе” означава буквално да поемеш нещо, което ти се подава, като например когато някой ти подава подарък или ръка за помощ. Исус се довери на Бог Отец и Бог Святи Дух за това да бъде преобразен в образа на ембрион в корема на Мария. Но той не беше заченат от никой мъж или жена! Това е толкова важна част от учението на Библията, всъщност!
5. Смири Себе Си. Исус се смири. Думата “смири” на гръцки означава да се снишиш.
6. Стана послушен до смърт. Исус беше роден от жена, за да стане Човешкия Син, не беше създаден от баща! Той не беше нито създаден, нито беше заченат от човеци. Той е избраният, Вечният месия, сам Бог, който се преобрази и пое риска да се озове в корема на младо еврейско момиче. Каква история само! Каква любов!  Той винаги  си остана Божи Син, що се отнася до неговото божествено естеество. И когато умря на кръста, в него умря Човешкият Син, но Божият Син, Бог, никога не умря. Бог няма как да умре.
7. Бог Отец му даде име по-велико от всяко друго име. Исус позволи на Бог да му даде отново Името, от което се беше отказал.

Това са тайнства Божии и аз ви насърчавам да се замислим и да обърнем очи към Исус в Рождествения празник  към  важните и истинските неща – Него и това, което Той извърши за нас!

От мое име и от името на цялото ни семейство, ви желая  благословени празници и Неговият Мир да е с вас винаги!

Георги Бакалов
Обединяващ апостол
АРЦ