“Опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество – безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления. В миналото културата е била един вид осъзнатост, която е пречела да се загърби действителността. Днес тя е механизъм за развлечение и забавление.
Интелектуалците, които съставляват гръбнака на целия ХХ век, днес отсъстват от обществения дебат… в политиката и литературата фактически липсват личностите, способни да възпитават едновременно в морално и интелектуално отношение, както авторитетите в античността или както сред народа са го правели учителите…“
Марио Варгас Льоса, „Цивилизация на зрелището“
Ако само замените “интелектуалците” със “свещенослужителите” в горния цитат, ще получите една също толкова акуратна диагноза на положението.
В този текст ще осветля тренда, който безмилостно ще продължава да използва днешните и бъдещите “смарт” технологии в де факто още по-голямо затъпяване на масите.
Но преди това, нека ви запитам: какво се е променило чак толкова в сравнение с 20 век? Хората по-мъдри ли са станали? Или по-морални? Готов съм да поспоря с който и да е, който има някакви такива фантазии.
Не, хората, или “масите”, или както искате да наречете онова мнозинство, което често успява да се дегизира в ролята на “обществото”, не е станало нито по-мъдро, нито по-морално.
Но това колко немъдро или неморално е то, беше до голяма степен една тайна, мистерия или дори спекулация. Сега обаче вече знаем и то доста добре. Твърдите доказателства са налице. Дейтата (информацията) не лъже. Може и да не е 100% точна, но приблизителната ѝ точност е достатъчна, за да си направим нужните заключения.
Как, ще запита някой?
Поради Интернет, ето как.
Голямата разлика между 20 и 21 век поне до момента е Интернет.
Интернет, или технологичната възможност за създаването, разпространението и достъпът до информация, е де факто четвъртата индустриална революция. Тя даде глас на довчера безгласните и отне гласът на довчерашните “избранници”, божии и човешки.
Първата индустриална революция се отнася до прехода от ръчно производство към машини чрез използването на водна и парна енергия между 1760 и 1840 г.
Втората индустриална революция между 1871 г. и 1914 г. е широкото въвеждане на електричеството, изграждането на широки железопътни и телеграфни мрежи, които позволяват по-бързото придвижване на хора и комуникации.
Третата индустриална революция, известна още като “цифровата революция”, настъпва в края на XX в. и се отнася до широкото използване на цифрови електронни и информационни технологии и компютри за автоматизиране на процесите.
Четвъртата индустриална революция се отнася до начина, по който комбинация от свързани с интернет технологии се интегрира в нашия физически живот, размивайки границите между физическия и цифровия свят.
Тези технологии включват интернет на нещата (IoT), както и изчисления в облак, големи обеми от данни, роботика и изкуствен интелект (AI). Тези технологични постижения са на път да окажат значително влияние върху всички отрасли и икономики, както и върху живота на всички нас. В крайна сметка това ще доведе до фундаментална промяна в обществото, подобно на тази, която се наблюдаваше при предишните технологични революции.
За разлика от предишните технологични революции обаче, новите технологии, които са двигател на Четвъртата индустриална революция, се променят и развиват с безпрецедентна скорост – тази фундаментална промяна се случва по-бързо от всякога.
Тези развиващи се технологии вече са навсякъде около нас:
– самоуправляващи се автомобили
– гласово активирани асистенти
– разпознаване на лица
– смарт фабрики, които могат да работят без човешка намеса
– смарт часовници и цифрови сензори за здравеопазване
– смарт системи за сигурност.
Това е доста кратък лист. Новите технологии олицетворяващи четвъртата индустриална революция са много повече. Възможностите за свързване на милиарди хора и машини с достъп до безпрецедентни количества данни, капацитет за съхранение и изчислителна мощ са безкрайни.
ТОВА Е, което движи видимата и осезателната част в живота на хората днес.
Това са платформите, които изнасят новите идеи за живота, новата етика, морал и култура. Не писанията на някакъв “интелектуалец”, който през 20 век може би щеше да блести със своя интелект по време на телевизионно предаване в прайм тайм, по един от двата контролирани от държавата канали. Нещата днес са се променили и връщане назад няма.
Апропо, държавните медии са де факто една измамническа схема източваща парите на данъкоплатците и плащаща заплати на десетки хиляди бездарници. Но “масите” нехаят понеже никога не получават сметка за техния абонамент “държавни медии” по пощата и никога не виждат разхода в месечното си банково извлечение. Източването се извършва тихомълком и с одобрението и на левичари и на т. нар. десни политици, никой от които не иска да се заеме с черната и неблагодарна задача да разобличи информационният картел и да натисне лостовете на закона да бъде прекратена измамата. Същото обяснява и толерирането на източвания в много други сфери на живота.
И така, със загубата на централизираната дистрибуция на информация, на интелектуалците от вчерашния ден не им остава нищо друго освен и те като всеки други сульо и пульо, който има Фейсбук акаунт, да пишат статуси в проклетата левичарска платформа и да се конкурират за популярност с котките на съседката от пети етаж.
Подобна е и участта на “свещенослужителите” и то още повече след активирането на схемата Ковид от глобалните левичарски елити – държавни и корпоративни. Достъпът до църкви беше ограничен, “свещенослужителите” покорно свиха крилца и животът на верующите се пренесе изцяло във виртуалното пространство. Където между другото “звездите” са персонажи със съмнително количество интелектуален или дори богословски багаж. Малко фотогеничност, малко артистичност, малко дар слово, малко технически умения, малко библейски стихове и хоп – ето ви “свещенослужител” от нов вид. А, забравихме – тези новопръкнали се звезди имат много време на разположение понеже те не работят нормална работа. Виртуалните финансови системи позволяват финансирането на новите виртуални вундеркинди.
Колко са хората, които въобще мислят за това как да преценяват кой слушат и за какво? В ерата на “споделянето” всеки “консумира” каквото му попадне и даже не пита кой е звездата.
Тази тенденция ще се задълбочава.
Забравете идеята в обществото да се издигат някак си по “органичен” начин някакви нови интелектуалци, които ще дават тон в обществото за това, което е добро или правилно. Същата ще е съдбата и на свещенослужителите. Т.е. ролята на реалните, истинските хора, които имат реални качества и капацитет да бъдат евентуално водачите в обществото чрез своята ерудирана мисъл, ще става все по-минимална. Ще се увеличава влиянието на новопръкналите се “инфлуенсъри”, които са станали такива поради дигиталния си тарикатлък, множеството безмозъчни последователи, които споделят като ботове всичко, което гуруто каже (може да е фитнес гуру, философ гуру, бизнес гуру, няма значение, принципът е същия).
МАСИТЕ И ОБЩЕСТВОТО
Кои хора са масите контролирани като лабораторни Павлови кучета чрез материализма и консуматорските си инстинкти? И кои са всъщност “обществото”?
Трудна задача понеже винаги върви един процес на миграция на отделни личности от масите към мислещата част, която е всъщност обществото. Миграция обратно също има, но надали някой може да даде точни данни за тези съотношения.
Едно обаче е вярно: масите не са и не могат да бъдат обществото. Те могат да се дегизират като част от него и да ни заблудят за известно време. Но не могат да ни заблудят завинаги. Масите са любимият инструмент на корумпираната политическа класа. Там са квотите, там са “гласовете”. Т.е. положението ни днес е една схема и негласна сделка между корумпе-политиците (много от тях бедни, с изкл. ниско интелектуално ниво и продажни) и от друга страна “масите”, които ги овластяват.
Истинското общество – ангажираните, мислещите, хората търсещи силата на аргумента, а не аргумента на силата, са реално измъчващите се и страдащите. Страдат подобно на пациент, който е упоен с недостатъчна доза упойка и усеща болката от рязането по тялото му, чува групите шеги по негов адрес от страна на опериращите, но не може да мръдне и мускул да се противопостави. (Такива операции се случват постоянно между другото, но за тях не се говори много).
Това е една мрачна прогноза, но е по-добре да сме наясно с положението отколкото да не сме. Това може да ни помогне да намерим ефективни начини да се свържем с други, които споделят изконните ценности на свободата, готови са да избягат от плантацията на виртуалния (фалшив) живот, който налага Четвъртата индустриална революция, и дори може би да създадем “острови” на нормалност посред морето на ненормалност, в което милиони ще намерят своята гибел. Въпрос е само на време.
Какво мислите вие, скъпи абонати? Забелязали ли сте тези тенденции? Какво бихте добавили на база на вашите наблюдения?