Наясно съм, че много християни не разбират или не вярват, че апостолското служение е за днес. Знам също, че мнозина злоупотребяват с това служение, превръщайки го в клоунада. Това са тъжни реалности, но същото може да се каже и за всяко друго служение, описано в Библията – за пророка, учителя, пастора и евангелиста. В историята на християнството всичко свято е било обект на злоупотреба.

ВИДЕО: Седемте стълба на апостолското служение през 2023 г.

Оставям всичко това настрана. Моля, знайте, че разбирам всичко това, но то не определя начина, по който подхождам към всичко, което виждам в Библията. В Библията и в историята има много примери за това как това е работило добре. Това, че мнозинството от хората не знаят за тези примери или не им вярват, всъщност не е мой проблем.

Това са същите стълбове, върху които е било изградено служението на ранната Църква. В това основно изложение не са представени препратки към Писанията. Това ще бъде направено на по-късен етап, когато този документ бъде разширен.

На първо място, апостолът е призван да живее в послушание на Божия апостолски призив и да има правилно разбиране на Божието Слово. Това означава, че апостолът трябва да е посветен на изучаването и размишляването върху Писанията, като се стреми да разбере и приложи ученията им в своя живот и служение. Апостолът трябва също така да е готов да се подчинява на Божията воля и напътствия за своя живот, като се стреми да следва Неговото ръководство във всички области на своето служение.

Второ, апостолът е отговорен за получаването и предаването на ясни напътствия от Главата за Тялото. Това включва разпознаване на Божията воля за Църквата и предаването ѝ на подходящите лидери и членове. Апостолът трябва да е чувствителен към ръководството на Светия Дух и да може да общува ефективно с другите, за да гарантира, че Църквата се движи в правилната посока.

На трето място, апостолът е отговорен за идентифицирането на други лидери, които са били призовани от Бога да бъдат част от работата, и да работи с тях, за да ги изгради, да ги обучи, ако е необходимо, да ги утвърди в тяхното служение и да ги подкрепя в работата им за Тялото. Това включва разпознаване и развиване на дарбите и талантите на другите, осигуряване на възможности за тяхното израстване и съзряване в служението им и даването им на правомощия да извършват Божието дело в своите области на влияние. Апостолът трябва да работи и за изграждането на апостолат – апостолско служение и служба, съставена от няколко лидери, които разбират това ниво на работа и са упълномощени от Бога да го развиват.

Четвърто, от апостола се очаква да улеснява взаимоотношенията със съмишленици и общности на местно и световно равнище. Това включва установяване на връзки с други служения и църкви, които споделят същата визия и ценности. Апостолът трябва да може да изгражда мостове между различни групи и да работи за единството в Тялото Христово.

На пето място, от апостола може да се изисква да се занимава с отношенията с правителството на стратегическо ниво и да подпомага местните лидери в отношенията им с местните и регионалните власти, ако и когато е необходимо. Това включва ориентиране в правния и политическия пейзаж, за да се гарантира, че Църквата може да функционира ефективно. Апостолът трябва да умее да балансира между нуждите на Църквата и изискванията на държавата, като същевременно остава верен на Божието призвание и насока.

Шесто, апостолът е отговорен за създаването на интелектуалната собственост на служението, като записва ученията, посланията, доктрините и откровенията, които Бог дава на апостола, както и на другите членове на апостолския екип. Това включва записване и запазване на знанията и прозренията, получени от Бога. Апостолът трябва също така да е готов да споделя знанията и прозренията си с другите, за да ги екипира и овласти за служение.

И накрая, апостолът е отговорен за улесняването на стратегии и инициативи, които подпомагат разпространението на Божието слово, достигането до изгубените, обучението на вярващите и задоволяването на нуждите на нуждаещите се. Това включва разработване и изпълнение на планове и програми, които са в съответствие с цялостната визия и мисия на Църквата. Апостолът трябва да умее да мисли стратегически, да идентифицира възможности за растеж и разширяване и да работи в сътрудничество с други хора за постигане на целите си.

В заключение, служението и работата на апостола е многостранна роля, която изисква дълбоко посвещение на Бога, ясно разбиране на Неговата воля и посока и готовност да работи в сътрудничество с другите за напредъка на Неговото царство.