Много хора смятат, че инвеститорите увеличават шансовете за дългосрочен успех. В действителност е точно обратното. Да започнеш ново бизнес начинание е хазартна игра, в която много малко стартиращи предприятия печелят. Повечето от тях фалират именно заради инвестициите, които получават.
Но защо?
“По принцип, когато вземате чужди пари, вие дължите нещо. Или им дължите пари, или бизнес решение, което вече не е ваше. Често пъти това означава да продадете бизнеса или да бъдете придобити и управлявани от някой друг…”
Инвеститорите искат възможно най-висока възвръщаемост на инвестицията си. Това обикновено е възможно само по два начина:
- Стартъпът, в който са инвестирали, прави успешен “изход”, което означава, че се продава на друга компания на висока цена (рядко)
- Стартъпът става публичен и наследилите го инвеститори могат да продадат акциите си с печалба (изключително рядко).
Проблемът е, че и двата варианта изискват изключително бърз растеж, а това обикновено е възможно само с много капитал.
Това изисква не един, а често до шест (или повече) инвестиционни кръга, известни на жаргон като “Серия А” до “Серия Е”. И при всеки от тези рундове на увеличаване на капитала много стартиращи предприятия фалират, защото не могат да намерят достатъчно нови инвеститори, които са готови да инжектират допълнителен капитал при още по-висока оценка.
Според проучване на CBS Insights (2018 г.) от всички стартъпи, които са направили първи инвестиционен кръг (“наречен seed round”), само 3% от всички стартъпи успяват да получат шести кръг на увеличение на капитала (“Series E”). 1% от стартиращите предприятия са станали еднорози (= оценка над 1 млрд. USD). 10% от стартъпите са постигнали излизане от пазара (114 от 1119).
Източник: https://www.cbinsights.com/research/venture-capital-funnel-2/
Тази цифра е в съответствие с други проучвания, като например това на Crunchbase (2021 г.). Там само 2 % от всички стартиращи предприятия с начално финансиране излизат от пазара:
Източник: https://news.crunchbase.com/liquidity/seed-funding-series-a-success/
Така че веднага щом получим парите на инвеститорите, сме подложени на натиск да растем възможно най-бързо. Бързият растеж е за сметка на рентабилността. Затова “изгаряме” пари с надеждата да намерим още инвеститори навреме, преди парите да свършат.
Според проучванията този подход води до провал в 90-98 % от всички случаи! Вместо да растем по-бавно в собствени темпове и да харчим само това, което печелим, чрез натиск за бърз растеж намаляваме риска от оцеляване на нашата компания.
В случай на неуспех това води до много неприятни последици за нашите служители и нашите клиенти, които ще трябва да си търсят нова работа, съответно ще трябва мъчително да прехвърлят данните си към друг софтуер например в софтуерна компания.
Инвеститорите намаляват предприемаческата свобода
Защо да напускам работа, в която съм имал шеф, само да попадна на нов шеф (инвеститорите).
Без инвеститори можем да вземаме решения, които са най-добри за нашите служители и клиенти – вместо да фокусираме всичко върху възможно най-бързия растеж.
Искаме служителите ни да получават значително повече платен отпуск от средния за страната в която живеем? Ако нямаме натиск от инвеститори можем да си го позволим например.
И най-вече, ако е възможно, избираме да не харчим повече, отколкото печелим. Следващата ни голяма цел е да излезем на печалба.
В дългосрочен план това дава повече сигурност, отколкото най-големият инвестиционен кръг. Предпочитам да имам по-малко пари от много клиенти, отколкото много пари от няколко инвеститори.
“Излизанията” почти винаги са лоши за екипа и клиентите
Да, има случаи, в които излизането (продажбата на компанията за по-висока цена на друга компания) носи ползи за всички участници: екипът получава вълнуващ нов работодател, клиентите получават по-добра услуга, а основателите-предприемачи – купчина пари.
В повечето случаи обаче случаят не е такъв. Служителите напускат с разочарование, защото работната култура при новия собственик е станала значително по-лоша – или са уволнени.
А клиентите получават възможност да прочетат статия за “нашето невероятно пътуване”, само за да им бъде показана изходната врата след това.
В заключение
Не казвам, че по принцип е погрешно да се работи с инвеститори. Но такова решение трябва да бъде много добре обмислено.
По-младите основатели на бизнеси трябва да осъзнаят, че работата с инвеститори не е единственият начин да бъде постигнат успех с ново начинание. Да разберат, че за съжаление това е авантюра с много малък шанс за успех. И да видят, че има алтернативи.
Една от тях е да се развиваме със собствени сили като “основатели-самоинвеститори”. В този сценарии хем стартираш нов бизнес, хем инвестираш само собственият си капитал от време, усилия и пари.
Адаптирано и превод от: https://friendly.ch/en/no-investors