Може би сте чули терминът “облак” или “облачни технологии” тук и там. Целта на този пост е да обясни малко повече какво означава това тъй като скоро ще предложа нещо специално в тази сфера за вас, абонати на  А/О. 

(Предварително се извинявам ако някои от термините, които ползвам не са според побългарените термини, които се ползват от българските ИТ професионалисти – никога не съм ползвал технически материали на български и не съм на “ти” със съответната технологична номеклатура на български. Така, че може би не съм най-добрият човек да обяснявам това на хора, които основно ползват български хахаха, но както и да, ще опитам поне).  

И така по същество.   

Първо, нека обясня какво означава сървър понеже без да сме наясно с това понятие, няма как да разберем какво означава облачната технология.
Вашият личен компютър е система за обработка на данни, която отделя немалка част от ресурсите си (памет, дисково пространство и процесорни  мощности) за да поддържа т. нар. GUI, още познато като “десктоп среда’. 

Десктоп средата е всичко това, което се вижда графично, когато потребителите се логнат в системата: икони, папки и т.н. Всички тези картинки всъщност изобразяват процеси, които текат на заден фон, с които може да се взаимодейства чрез. нар. command line – текстови команди, които постигат същите резултати, но са само това – текстови команди.

Сървърите не позлват ресурси за да поддържат изобразяването на нищо графично. Всички команди се задават само като текст чрез т. нар. терминал (или емулатор), което за повечето нетехнически обучени потребители е проблем, понеже налага запаметяването на множство команди като текст. Много по-лесно е за масовият потребител да борави с картинки: папки, мишка, прозорци и т.н. Проблемът е, че за да работи десктоп средата (графично изборазени папки, прозорци, мишки и иконки) това само по себе си ползва част от ресурсите на машината, което я прави по-бавна и тромава.

Всички вътрешни ресурси на един сървър са ангажирани основно от това да “сервират” различни апликации или услуги. Не само това, но сървърът може да обслужва множество “клиенти”. Например 10 отделни компютъра в една и съща локална мрежа (например в един офис, но също така и чрез интернет връзка) могат да ползват по едно и също време дадена програма, която не е инсталирана на всеки отделен компютър, но в сървър, като всяка система има свой отделен достъп. Това е още известно като “server-client” модел (сървърно-клиентски модел).  

Но какво е облакът?

Терминът “облак” идва от ранните мрежови диаграми, в които изображението на облак се използва за обозначаване на голяма мрежа, например WAN. В крайна сметка облакът се асоциира с целия интернет и сега двата термина се използват като синоними. Облакът може да се използва и за описание на конкретни онлайн услуги, които се обозначават с общото наименование “изчислителни облаци” (cloud computing). 

Примери за популярни услуги, базирани на облака, включват многобройните уеб приложения, SaaS, онлайн архивиране и други видове онлайн съхранение.  

Традиционните интернет услуги като уеб хостинг, електронна поща и онлайн игри също могат да се считат за част от облака, тъй като се хостват на интернет сървъри, а не на локалните компютри на потребителите. Дори уебсайтовете за социални мрежи, като Google Drive, Dropbox, Facebook и LinkedIn, технически са облачни услуги, тъй като съхраняват вашата информация онлайн и крайните всички потребители да имат достъп до тези услуги по едно и също време. 

Въпреки че за повечето потребители “облакът” е просто модна дума, той играе важна роля за бизнеса. Чрез преместването на софтуерни услуги в облака компаниите могат да споделят данни по-ефективно и да централизират мрежовата си сигурност. Освен това виртуализацията в облака може да помогне на фирмите да намалят броя на компютърните системи и софтуерните лицензи, които трябва да закупят. Крайният резултат е по-ефективен и по-евтин начин за управление на бизнеса.

Днес всеки може да закупи виртуален “облак” и да инсталира която иска апликация, правейки я достъпна от всяко устройство. Аз ползвам свой собствен облак за моите контакти, календар, съхранение на файлове, имейл и ред други апликации понеже знам как да инсталирам, ползвам и поддържам сървъри, апликации, DNS и всички други “слоеве”, които са част от един такъв stack.

Когато чуете нещо за “облака” представете си множество сървъри, които са свързани помежду си софтуерно и си помагат в това най-ефективно да изпълнят много задачи, които им се задават от потребителите. Това е всичко, което трябва да знаете, нямам нужда да ви обременявам с неща като load balancing и други подобни.

Днес може да се каже, че има следните категории “облаци”: частен, публичен и хибриден. Повечето потребители днес ползват “публични” облаци от корпорации като Amazon, Microsoft, Google и други подобни доставчици.

Абонати на А/О, които изберат нивото на абонамент Cloud 1 получават достъп до една избрана от тях облачна апликация на принципа fair use (само за лична употреба и в рамките на обем на трафик, който е “приемлив”).

Абонати на А/О, които изберат нивото на абонамент Cloud Pro могат да получат достъп до повече апликации като на абоната ще бъде направена препоръка и оферта след безплатна първоначална консултация.

Списък с апликациите, които поддържаме можете да видите тук.