Божието дело в България е пред настъпването на нов сезон. Мога да го опиша със следните думи – приключване на сезона на обвинения, започване на сезон на усилен градеж! Градеж – изграждане на богоугодни личности, семейства, дейности, църкви, малки бизнеси и професионални кариери!

Мисля си за изминалите 25 години на моето ходене с Бог, от които 24 в активно служение, от които по-голямата част свързани с делото на Бог в България. Това бяха години на хаоса и на излизането на хаоса и търсенето на бъдеще, което се усеща реално. Ще се опитам да очертая накратко рамките на този минал сезон, с цел да мога да сложа в переспектива, това, което ще кажа накрая.

Още от самото начало, започвайки да проповядвам през месец май 1990та година, се настроих за това, че няма да е лесно, но никога не съм предполагал, че ще е чак толкова трудно.

Не осъзнавах колко масивно е било и продължава да бъде предизвикателството, което ние наричаме някога с клишето “проповядване на Евангелието”. Та това означава толкова различни неща за различните хора и в различните периоди от развитието ни лично, като общности и като нация!

Отне ми доста време да разбера, че да “проповядваме Евангелието” в България означава не просто да говорим от един или друг амвон, една или друга проповед, а да бъде възлюбено едно цяло поколение от хора, които идват от едно разнебитено минало, общество на страха, бедност и често пъти семейства оплетени в неверие, атеизъм, комунизъм, окултизъм, материализъм, интелектуализъм и всякакви други заблуди, травми и вариации на греха, превъплъщаващи го в нашата реалност.

Научих се, че трябва да не вярвам на големите изявления, ако няма да разбирам движещите колела, подробностите, въвлечени в привеждането на изпълнение на Голямото Поръчение на Исус. За едни хора “проповядването на Евангелието” означава подготвяне на проповеди за неделната им служба и може би, в някои случаи, съветване на хора индивидуално. За някои от нас е означавало да дадем всичко от себе си, през цялото време, във всякакви възможни дейности – не понеже така ни се е искало, но понеже просто не е имало кой друг, не е имало други зрели хора, които да помогнат да носят товара. Днес това означава нещо много различно. Бог очаква днес всеки вярващ да влияе за Христос, в неговите лични сфери на влияние. Би трябвало да е станало вече ясно на всеки, че колкото и важно да е кой стои зад амвона (богоугоден човек или не; разбиращ и говорещ ясно Словото или не и т.н.), успеха на Божието дело не зависи единствено от това колко помазани послания говори пастора на една църква, а от начина на живот и служението на всеки вярващ. Малцина от нас мислеха по този начин преди 25 години. Идеята за това, че помазания Божий мъж или жена ще променят всичко чрез словото, което Бог им дава, беше основната идея на повечето хора. За някои може би остава и до днес.

Някои пастори и църкви са обсебени от идеята да се канят именити проповедници. Вярно, Бог издига влиятелни личности за Неговите цели. Но истината е, че великите неща, промените, които Бог иска да донесе на земята, се случват когато се промени културата на мислене и ценностите на всеки един от нас, от най-малкия до най-възрастния (Еф. 4:11-15).

Другата истина е, че проповядване и лидерство са две напълно различни неща. Някой може да е много добър в говоренето или дори в дарбите на Духа, но да разбира много малко от това какво означава да си лидер (водач), да водиш, да организираш и придвижиш хора, проекти, дейности. Лидерството не е дори и мениджърство. Лидерството има за цел да промени начина на мислене и грешни модели на поведение, докато предлага решения на проблеми и промяна на статуквото. Мениджърството – управлението на проекти и ресурси, трябва да е подчинено на лидерството, не обратното.

Не осъзнавах колко повече зрялост и вътрешна сила и ресурси ще изисква “проповядването на Евангелието”. Трябваше да приема предизвикателството да бъда духовен “баща”, докато аз самия търсех такива и се учех да бъда добър син.

Не осъзнавах колко трудна ще е задачата без нужната подготовка и без нужите ресурси. В молитва, пред Бог имах вяра да местя планини, но бях напълно наивен относно човешката природа, когато стане дума за това как се събират средствата нужни за придвижването на Божието дело. За тези неща не се говори в “Тялото Христово”. Ако си Божии човек, нещата би трябвало да се случват просто “ей-така” – това е мисленето на много хора.

Наистина, чудо е това, че Бог през тези 25 години е бил верен да снабдява чрез даването на поддръжници и да не трябва църквата ни (днес известна като Християнски център Прелом) да е част от някаква зависима от държавата деноминация или външна организация, нито пък аз да съм отчетен на някаква централа или да съм на заплата при тях. Но това е бил живот на ръба, понеже сме нямали мъдростта да балансираме къде е нужна вяра и къде е нужно организирането на проекти с апел за помощ.

Осъзнах колко малко са хората, които разбират какво означава да се “финансира Евангелието”, колко жертвоготовност е нужна, без значение дали това означава основаване на нови църкви или развиване на някаква медийн, образователна или милосърдна дейност.

За наша радост, винаги сме били благословени с именно такива хора.

Не бях подготвен за това да бъда “fund raiser”, да трябва да мотивирам хора да дават за неща свързани с Божието дело, да трябва да менажирам проекти, да наемам хора на работа и да ги освобождавам тогава, когато се е оказвало, че или те не са на мястото си, или, че няма средства.

Колко малко съм знаел!

За наша радост, винаги е имало верни хора, които са осмисляли всички наши жертви. Но това, което никога не предполагах е, че ще има и толкова много, които ще поддържат за толкова години атмосферата на непрестанни обвинения от един или друг характер.

Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. 2 Кор. 7:5

Не разбирах например какво означава риск и предпазване от риск. До толкова бяхме потопени в атмосферата на риска, че беше станал нещо нормално за нас. Разбирах, че ако започна да мисля дефанзивно, просто трябва да прекратя да се занимавам с тази дейност (ерго, проповядване на Евангелието), понеже ако трябваше да гледам собствените си интереси, повечето и често пъти нищо от това, което сме правили, не е било логично или от моя лична полза.

С времето разбрах, че много хора търсят да обвинят някой за неудачите в живота си, за грешните решения, които са взимали, за провалите си. Започна да ми става ясно колко по-голям е залога за един човек, който е публична личност (и за неговите близки), отколкото за хората, които съставляват една общност. Никой не ме беше подготвил за това.

Но това, за което наистина никой не ме беше подготвил, (а и да беше опитал, надали щях да го послушам), е доколко духа на обвинение ще успее “живи да улови” хора, които съм считал и са ми били близки и ще използва настъпило в даден момент огорчение в тях да се обърнат и да започнат да освобождават проклятия, омраза, клевети и лъжи.

“…и да изтрезнеят, [като се избавят] от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за [да вършат Божията] воля.” 2 Тимотей 2:26

Всеки служител на Бог, всеки проповедник, независимо колко е известен или не,  зрял или опитен, попада под ударите на духа на обвинение. Апостол Павел, в неговото поучение за това как да бъдат обучавани бъдещи служители на Бог, казва на младия апостол Тимотей да внимава да не ръкополага (назначава) в служение незрели проповедници, понеже те могат да паднат лесно в клопката на скандали и противоречия.

“…При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.” 1 Тим. 3:7

Значи има значение какво ще кажат “външните”, или както днес го наричаме – “обществото”. Ап. Павел знае, че укорите ще дойдат, той просто е загрижен за това водачите, които Тимотей ще назначава за в бъдеще да живеят изрядно, за да може обвиненията да са безпочвени. Думата “укор” в оригиналния текст е думата “онейдизмос” и е преведена като: обвинение с цел нараняване на репутацията.

Никой не може да избегне обвиненията целящи нараняване на репутацията. Това е част от живота ни като християни. Исус ни предупреди, че това ще се случи в нашия живот като вярващи.

“Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене.” Мат 5:11

Това, което можем да направим е да живеем така пред Бог, че нещата, които се говорят по наш адрес да не се окажат верни. Така Бог, във времето, ще може да обърне нещата и да ни въздаде – на някои от нас в този живот (като например Йосиф), а на други – на небето!”

“…радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.” Мат. 5:12

Колко ми се иска да съм знаел тогава нещата, които знам днес! Щял съм да бъда много по-внимателен и предпазлив във всичко, което правя, както и във взамоотношенията си. Сигурен съм, че и много от вас си мислите подобни неща за вашия живот.

Приятели, трябва да изберем да живеем в настоящето и за бъдещето! Нямаме време за самосъжаление! Хора около нас са направили своя избор – едни са минали през тестовете заедно и са били намерени одобрени. Други са се “съблазнили”.

Исус предупреди, че “съблазните” в този свят са неизбежни. Въпроса е дали ще паднем в тях или не. Думата “съблазнявам се” е гръцката дума “скандалон”, която означава клопка, примка и е корена на днешната дума скандал. В корена на всеки скандал има обвинение за някаква нередност. Скандалите стават капан и клопка, които могат да разрушат една човешка съдба. Някои хора се поддават на духа на обвинение и попадат в неговата клопка. Те се огорчават и започват да виждат всичко през призмата на онеправдана жертва. Именно затова в цялата 18та глава на Евангелието на Матей, Исус поучава за простителност и то между братя. Не само това, но ние сме призвани да прощаваме и на злосторниците и клеветниците на този свят. А такива има колкото щеш!

“А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение. “ 1 Пет. 3:8-9

Бог се е приготвил да прекърши гръбнака на духа на обвинения, който е преследвал истинското Тяло Христово в България, което е било несправедливо обвинявано и клеветено! Вече за 25 години все се вдига някакъв шум и се винят едни хора, докато други грабят с пълни шепи и никой не обръща внимание.

Това беше вярно за повече от 20 години за пасторите-ченгета! Например – за да не съм голословен, докато подлоги на системата като журналиста на БНТ Горан Благоев (днес пишещ се голям деморкат), спрятаха клеветнически материали по мой адрес през 90те години и рушаха църквата ни, репутацията ми и тровеха живота ни, пасторите-ченгета се подвизаваха най-спокойно и мамеха църквите от Запада, без никой да им обръща внимание! Държавата също се възползва от тези тактики. Днес грабителите са други, но принципа е същия.

Време е тази сбъркана история, тази несправедливост да бъде сложена в ред! Време е за това всеки да си поеме отговорността. Или да бъде онеправдан!

А някой има доказателствата за някакви нередности, да отиде по съответния ред, да изложи доказателствата си и да си потърси правото! А не чрез анонимни блогове и скалъпени обвинения нахвърляни в Интернет пространството. Ако българската църква не вземе насериозно всичко това и продължи да хули и да гони несправедливо обвинените, а защитава и почита истинските крадци и мошенници, Бог няма да пропусне това и Неговия съд ще бъде освободен върху тази несправедливост по един или друг начин!

Аз вярвам, че времето на духа на обвинение е приключило, и че Бог ни приготвя за време на градене, подобно на времето на преход от режима на цар Саул към цар Давид.

Време е обърканите, обсебени от малоценност личности да се покаят и да си оправят нещата пред Бог, да застанат откъм правилната страна на историята, или ще бъдат пречистени от Божия съд като хора изправили се срещу целите и сезоните на Бог!

Време е “Давидовците” да се зарадват, понеже Бог е приготвил сезон на жетва и благословение – именно в България, именно в това поколение!

Амин!

Г. П. Бакалов

Обединяващ апостол

Апостолска Реформирана Църква