Надали скоро някой от създателите на днешните учебници по история ще включи тази глава от нашата съвременна история в учебниците.

Затова ваша отговорност е родители да предадете тази информация на децата си. А те на техните, докато не дойде поколение истински историци, които да са освен това и горди българи, непрезиращи собствената си страна.

Ще бъда честен с вас, самия аз не знаех за тази история. Научих я наскоро в опита ми всяка седмица да отделям време да се ровя в нашата история (още един полезен навик, който вие родители можете да предадете на вашите деца – давам идея само)!

И така, става дума за следното:

През 1922г. братята Панайот и Димитър Илчеви основават фирма, която по-късно се превръща в най-крупния доставчик на автомобили.

През 1905г. във Варна е открит клон на Международното транспортно акционерно дружество – Виена – Русе – Варна, а година по-късно са внесени първите автомобили в България – немските „Мерцедес” и „Маурер-Юнион”, и френския „Де Дион Бутон”. Първата кола, обиколила улиците на Варна е американски „Крайслер”, собственост на фирма „Бенц”. Веднага след това вестниците излизат с негативни статии за автомобилите, като ги наричат чудовища, които гърмят, пушат и плашат добитъка. Въпреки първоначалното недоволство, необходимостта и удобството, което предлагат автомобилите е осъзнато и възприето. Желанието на варненци да се приобщят към новото европейско общество е било изключително голямо, за това няма място за негативизъм.

През 1907 година е регистрирано „Безименно акционерно аутомобилно дружество” в град Варна, което закупува два омнибуса, с цел обществен транспорт по улиците на Варна и околията. Но този транспорт съществува само две години, след което дружеството обявява ликвидация.

Едва през третото десетилетие автомобилният транспорт започва да се развива по-мащабно като през 1922г. е основана фирмата „Братя Илчеви”, която по-късно се превръща в най-крупния доставчик на автомобили за България.

Първото шаси „Шевролет” на „Дженерал моторс” – САЩ, е закупено от софийска фирма „Стрела” АД, а в работилницата за файтони на Петър Георгиев, която се е намирала в квартал „Аспарухово” във Варна е поръчана изработката на дървена каросерия. Така се ражда първият български автобус с 12 места. След него е открита и първата междуселищна автобусна линия Варна – Козлуджа (днешно Суворово)

През 1925 година съдбата среща братя Илчеви с генералния представител на „Дженерал моторс” за Европа – Борис Трис. Още в края на на същата година фирмата им, която прераства в акционерно дружество, става генерален представител на „Шевролет” за България. Кантората им се е намирала ул. „Цар Симеон”№6 във Варна.

Малко след това дружеството се обединява с файтонджийската работилница на Петър Георгиев и след редица нововъведения и разширения създава „Херкулес” – първата българска фабрика за каросерии, която се е намирала в днешния център на квартал „Аспарухово”.

От Алекандрия, с кораб „България”, са доставени шасита за два леки автомобили с марката „Шевролет”. А първият клиент на дружеството, заплатил 160 000 лева за автомобил, бил германецът Едуард Наудашер, собственик на циментовия завод „Гранитоид”.

Акционерното дружество „Братя Илчеви” поставя началото и на първите в България редовни курортни рейсове – до Св.Константин, Аладжа манастир, Гюндюз чешме (гориста местност на 7 км южно от Варна, посока Бургас). Транспорта станал достъпен за всички и само срещу 5 лева е било възможно да се обиколи крайбрежието до Узун кум (днешни Златни пясъци), докато цената с файтон била 100-150лв.

Автобусите „Херкулес”

Първите завършени два автобуса във фабриката „Херкулес” са предоставени на варненската Градска омнибусна служба, с централна спирка срешу хотел „Лондон”. Те влизат в експлоатация на 27 май 1937г.

Българските автобуси „Херкулес” стават едни от най-търсените у нас, заради високото си качество и достъпната си цена, спрямо чуждестранните си конкуренти. Производственият капацитет на фабриката е почти четири каросерии месечно, като наред с едросерийните автобусни надстройки, се изработват линейки и дори малки партиди леки автомобили с каросерия тип седан. С един от тях, братът на Димитър Илчев Атанас участва в Първия автомобилен събор във Варна, проведен от 14 до 16 август 1938 г.

В периода 1937 – 1940 г., продукцията на “Херкулес” без изключение се представя със собствен щанд на Международната мострена изложба във Варна.

Производственият капацитет на фабриката е почти четири каросерии месечно, като наред с едносерийните автобусни надстройки, се изработват линейки и дори малки партиди леки автомобили с каросерия тип седан.

За предприемаческата дейност на Димитър Илчев сайта БГ Автоблог пише следното:

За да продава машините си, той се превръща в организатор на масовия градски транспорт на морската ни столица. Винаги е бил със сверен часовник заради контактите си с немски фирми като Bauer в Кьолн и Kaessbohrer в Улм. Посещавал е и братята Ури в Унгария, чиято работилница след войната ще стане известна като Икарус. С други думи, България е имала сериозен потенциал да произвежда и продава автобуси в чужбина. Но, малшанс – идва Червената армия.

Братя Габровски

Другата известна братска компания е нововъзникналата българска автоиндустрия е тази на Братя Габровски. Те са родом от Търговище но се преместват се в Русе, тъй като тук виждат по-големи възможности за развитие. След „Братя Габровски – първа българска фабрика за язми и манифактура на едро”, основават Креватна фабрика „Изкуство”- за железни кревати, детски колички и др., а през 1928 год купуват фалиралата фабрика за мебели „Карпати”. На тяхна база създават „Бр. Габровски” – акционерно дружество за желязна индустрия и търговия. През 1939 год. стават представители на „Опел” за България. В креватната фабрика „Изкуство” са произведени около 50-60 луксозни автобусни каросерии на базата на шаси „Опел”.

За нуждите на полиция и жандармерия на базата на шаси „Додж” е произведена серия автомобили с удължена база. През 1940 г. братя Габровски преместват управлението на фирмата в София. По време на Втората световна са принудени да започнат производството на балиращи машини за сено и слама за нуждите на армията. През 1947 г. фирмата е национализирана.

Тоест, терористичният комунистически режим разрушава нововъзникналата автомобилна индустрия в България и заедно с нея възможностите за развиване на родния инженерен талант, вероятно десетки хиляди работни места, износ за чужди пазари и икономическа сила.

Авторът на материала в блога БГ Автоблог продължава:

След „победата” на Отечествения фронт, компартията национализира всички работилници и фабрики, а от Москва горещо препоръчват на младата комуническа власт в София да ограничи употребата на автомобили само до най-належащи държавни нужди. Това вдига на трупчета за близо 20 години едва зародилото се българско автомобилостроене. Освен ако не броим камионът „Димитровец”, който е бил точно толкова нелеп, колкото и името си.

И най-накрая, тъжната статистика от делата на “социалистите”, т.е. същите стари комунисти предрешени като модерни леви:

Междувременно, в България стартират няколко неуспешни опита за автомобилно производство. Още в началото на 90-те, британците от Rover правят смесено дружество в България, което трябва да произвежда безвъзвратно остарелия и тогава Rover Maestro. Сглобени са около 1500 автомобили, но заводът във Варна хлопва кепенци, след като правителството на Жан Виденов отказва да изпълни обещанието си да направи държавна поръчка и внася няколко стотин Лади от братска Русия.

Каквото и да е положението днес (някакви китайски инвестиции имало май), можем да се гордеем, че през 30те години на миналия век, предприемчивият български дух в лицето Димитър Илчев, е използвал краткото време през което икономиката ни е била свободна и е показал, че сме способни като народ да създаваме и да иновираме.

И нека никога не забравяме, че освен физическото унищожение на стотици хиляди невинни жертви, комунистите-терористи са отговорни и за фалитите на България, за икономическата разруха и за пропуснатите ползи от 45 години тоталитаризъм + последвалите вече над 30 години пост-тоталитарно, мъчително преодоляване на последствията от това зло.