“А сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?” (Послание към Галатяните 4:9).

Ап. Павел задава поредния си реторичен въпрос към повярвали в Исус хора, живеещи в региона на Галатия, днес намиращ се в централна Анатолия, Турция.

“А сега, когато познахте Бог, или по-добре, като станахте познати от Бога…”

Апостолът ясно маркира периода “преди” и “след” в живота на тези хора, до които пише. Той очаква да има ясно дефинирана разлика, промяна в начина на мислене и поведение в тях. Нещо трябва да е по-добре с тях, ако наистина са познали Бог. Или по-точно – ако са били познати от Него.

На вид само едно кратко пояснение, но колко важно само!

В следващите няколко реда ще се опитам да ви покажа, че това не е само семантична забележка, а парадигма, която може да промени много. Всичко дори!

Днес често чуваме призиви за това как трябва да направим едно или друго нещо, за да познаем Бог. Познанието на Бог според Йоан 17:3 е самата дефиниция на "вечен живот". Базирано на изобилното количество стихове, които говорят за "познаване на Бог", не е грешно днес да апелираме за това – всеки от нас да се стреми да познае Бог, както и да апелира към всички останали свои близки и приятели "да познаят" Бог.

За апостол Павел обаче е по-важно, че Бог ни познава. Според него да познаем Бог не е нищо повече от това Бог да ни е познал нас.

Какво означава това?

Бог вече знае всичко за мен, за теб, за всеки.

Писанието е ясно, че "няма нищо скрито" от Него (Евреи 4:13).

Но какво означава Бог да ни познава? Какво има предвид тук ап. Павел? Каква е тази истина, че той я вижда като напълно взаимнозаменяема с познаването на Бог, което е вечен живот?

Исус също говори за това, че "познава Своите си" (Йоан 10:14).

И най-накрая (и най-сериозно) в цялата тази поредица на откровения: хората, на които Исус затваря вратата на Небесното Царство и осъжда; хора, които са вършили велики неща в неговото име, са хора, за които Той казва, че не ги познава!  (Мат. 7:23).

Wow – както вече е популярно да се казва и на български!

Именно – wow!

Познава ли те Бог? Имаш ли усещането, че те познава? Какво е това усещане?

За хората, разяждани от легализъм (кодов термин за "религиозен човек, мотивиран и разяждан от постоянно чувство на вина"), това слово не е добра вест. Усещането е чувство на вина. За тях да бъдат "познати от Бог" означава преведено "Бог знае за всички мои грехове и ме презира и мрази поради тях".

За хората, реално отворили се за Исус и преживяли колко реален е Той, това е най-вдъхновяващото нещо!

Да, Той ме познава! Да, Той знае за моите болки, страдания, радости, желания, търсения и надежди. Да, за Него съм отворена книга. И да, Той има достъп до мен – искам Го всеки ден, искам Го повече, искам да ме познава повече и повече!