Исус Христос поучава, че най-голямата заповед в Писанията е да обичаме Бог (Мат. 22:37). Поне половината от проповедите в църквите трябва да са свързани с тази тема. Остава въпроса: Какво всъщност значи да обичаш Бог?

В днешно време повечето от нас преживяваме някаква драма в ситуации свързани с взаимоотношенията между хора. Заслушайте се в разговорите на хората следващия път когато сте в някое кафене и ще бъдете учудени разговорите на колко хора се въртят основно около обсъждане и коментиране на други хора.

Цял жанр например, (т.нар. сапунени опери”), пълни главите на милиони хора основно с драматични сценарии в междучовешки взаимоотношения. Колко романи, жълти вестници и сайтове в интернет се въртят основно около това как хората се обичаме и мразим. Следват и различните под-категории на тези понятия – войни, изневери и борби за власт. Човешката история е история на драмата във взаимоотмошенията между хората.

Но истинската драма започва с взаимоотношението между Бог и човек.

Въпросът е не дали, а какво значи да обичаш Бог.

 

1. Никой не може да обича Бог в състояние на духовна смърт.

За да може човек въобще да схване заповедта за която говори Исус, той трябва да е новороден. Когато религиозни хора ми кажат, че и те са вярващи в Бог, един добър въпрос, който имам за тях е дали обичат Бог. Това е момента, в който става ясно дали някой наистина е познал Бог или вярата за него е просто някаква мистика, религия, церемония или интелектуална абстракция. Като стане дума за обич, на всеки става ясно, че изходната позиция на истинската вяра е любовта.

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна< на нея>, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. (‭Матей‬ ‭22‬:‭35-40‬)

Трябва човек да бъде новороден от Святия Дух, преди да може да приеме Божията любов и преди да може да обича Бог. Духовно мъртви хора могат да се молят церемониално, да се обличат странно, да постят и да правят всякакви религиозни или мистични неща, но не могат да обичат Бог понеже любовта към Бог може да дойде само от хора, които духовно са преживели новорождение.

 

2. Хора, които са парализирани от легализъм, не могат да обичат Бог

Да обичаш Бог означава не само да си новороден, но и да си освободен от духа на легализъм. Легализъм означава човешкото старание да бъдем по-богоугодни чрез спазването на религиозни правила, традиции и церемонии. Човек оплетен в такъв начин на мислене, не може да изпитва обич към Бог понеже основния начин по който вижда Бог е като суров съдия и осъдител.

Легализма е свързан и с гордост.

Да обичаш Бог е нещо, което произлиза от сърцето и душата, а не нещо, което спазването на церемонии могат да създадат в нас.

 

3. Да обичаш Бог означава да отделиш време да го опознаеш

Изисква се време човек да се задълбае в Божието Слово и да изследва истините, които то ни разкрива. Изисква се време човек да се моли и да търси Бог в молитва, да говори с Бог и да се научи да прекарва време в Неговото присъствие. За това няма заместител. Там е, където се провалят повечето от хората. Те нямат вярата, че ако търсят Бог той ще ги срещне.

 

4. Да обичаш Бог означава да не го манипулираш

Една от причините много хора да не преживяват Божието присъствие, е поради това, че за тях молитвата и дори целия им живот с Бог се свеждат до вярването в Него основно с цел Той да им помага във всичко да имат по-добър живот на земята. Това води до манипулирането на Бог. Хора, които се опитват да налагат на Бог какво той да благослови и да направи за тях, оперират от изходната позиция на контрол и налагане на своето си. Бог се противи на горделивите!

Обратно – идеята е да приемем инструкциите на Бог и да ги изпълниме.

 

5. Обичта към Бог е пропорционална на духовната зрялост

Колкото по-зрял е един християн, толкова по-голям е шанса такъв човек да е минал през всякакви изпитания. И ако е успял да мине през тях и да запази първата си любов, това вече е сериозна предпоставка такъв човек да се нарече зрял вярващ. В центъра духовната зрялост е стремежа и познавамето на Бог.

Същевременно, любовта към Бог не означава религиозно “роботизиране”. Не означава, че ставаме някакви хора рецитиращи библейкси стихове по повод и без повод. Хора, които се фанатизират в молитви и запомняне на стихове, но нямат собствена персоналност, са най-често наранени хора, които крият болката си зад фанатизмс си. Не, Бог се удоволства да ни види като свободни хора, които избират да го обичат именно понеже да свободни, вкл. като личности и персоналности.

“Това, че Христос е центъра на нашето съществуване, не означава, че той е центъра на нашата персоналност, на нашата мисъл и емоции.”

— Дитрих Бонхофер, Завет на свободата

That Christ is the center of our existence does not mean he’s the center in our personality, in our thinking, in our feeling.

— Dietrich Bonhoeffer, A Testament to Freedom

 

6. Любовта ни към Бог е откликване към Неговата любов

Да обичаме Бог е възможно само ако първо сме се отворили да приемем Неговата любов. Това става след като сме научили за това кой е той от Писанията, обновили сме ума си спрямо истината за него и сме отделили време да го търсим лично в молитва.

В тези моменти на лично търсене, Бог ни се разкрива по реален, осезателен начин чрез Святия Дух. Такова преживяване обикновенно докосва или дори разтърсва дълбоко цялото ни същество, включително емоциите ни. Човек истински познал любовта на Бог от първа ръка няма как да не отвърне със същата такава любов и посвещение към Създателя.

 

В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. 1 Йоан 4:10

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Да обичаме Бог може да се каже накратко, че означава:

• да приемем Неговите условия за това какво означава любов и как да я приемем, т.е. да изберем послушност към Него преди да искаме да го познаваме, вкл. преди да искаме да познаем неговата сила и любов
• да отделим време да научим за него от Писанията (вкл. чрез приемането на поучение, което Святия Дух дава на хора призавни и надарени да говорят Словото).
• да обновим начина си на мислене спрямо Бог и начина на възприемане според Словото
• да отделим време да търсим Божието присъствие и личната срещата с Него в молитва
• да позволим на тези ценности да станат водещи в нашия живот – в начина по който третираме хората около нас, включително у дома, на работа и по принцип

Тук можете да проследите записа от наскоро проведената дискусия – в онлайн чат рум по същата тема: http://nurph.com/gbakalov/replay?chat_id=642 

И последно, ако този материал ви е харесал, защо да не го препратете го на ваши приятели и познати 😉