Евангелската църква, в искрения си опит да помогне на хората да опознаят Бога като някой, който не се гневи на хората, но и ги обича, е изопачила сериозно представата за Бога като Власт, която поддържа ред. За това са виновни по-скоро лигавите проповедници от последните 30 години, залагащи най-вече на методите на шоу бизнеса за привличането на последователи. Някои още ги наричат проповедници на “хипер-благодат”. На народен език обяснено: “правиш каквото си щеш, Бог те обича без значение какви простотии вършиш.”

Вярно е, Бог е любящ баща! Но все пак е Висшата Власт в живота ни и в цялата Вселена! За него сам Йешуа каза:

„Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкла*.” Матей‬ ‭10‬:‭28‬‬

(*думата тук е Геѐна – това е термин преведен обикновенно като ад и пъкъл на български…лошо преведен според мен но както и да е).

Но защо хората гравитират към пласьорите на захаросания “Бог”, тип Дядо Мраз?

По същество повечето от нас идват до вяра в Бог от някакъв вид травмиран произход. Например претърпели са системно унижение, пренебрегване, омаловажаване или липса на оценяване от страна на родителския авторитет.

Ситуацията прилича на сиропиталище. Ако сте били в сиропиталище и ако сте запознати с проблемите, които се развиват в едно сиропиталище, тогава бихте знаели какво е състоянието на света днес.

Всеки от сираците е претърпял най-лошия възможен грях – греха на изоставянето. Да бъдеш изоставен от родителя или родителите си, това трябва да е най-лошото или едно от най-лошите неща, които могат да се случат на някого на този свят.

Но когато много сираци са събрани заедно, бидейки деца, те изпитват съпричастност един към друг.

Всъщност сиропиталището е като да си в джунглата. Трябва да оцелееш, а за да оцелеят, много деца правят ужасни неща едно на друго.

Без Бог в живота ни е невъзможно да имаме любов един към друг. Единственият начин, по който бихме могли да имаме любов, е първо да изпитаме Неговата любов към нас.

„В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. 1 Йоан‬ ‭4‬:‭10‬ ‬

И в отговор на това ние ставаме способни да му отвръщаме с любов и да обичаме и другите хора.

Премахнете даващият любов родител от картината и това, което ще остане, е група връстници, чиято основна цел е оцеляването. Един ще измами друг, друг ще набие трети. Скоро ще има елитна група, която ще ръководи шоуто, докато останалите ще бъдат подложени на някакъв вид травми и експлоатация. Бандите са сираци, които са се отдали на насилието.

Не е ли това състоянието на света днес? Не е ли това историята на света като цяло?

Когато нашият Месия казва на апостолите, че им дава нова заповед да се обичат един друг, Той приема за даденост, че те са наясно с първата и най-голяма заповед да обичате Господа, вашия Бог.

Йоан 13:34 Нова мицва* ви давам: да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих; да се обичате и вие един друг.

(Мицва е думата за “заповед” на иврит, но в смисъл на инструкция от Бог, а не “заповед” в смисъл на административна или държавна някаква такава).

Така че, когато им казва: обичайте се един друг, това е втората заповед, защото първата – да обичаме Бог, е основата, върху която се крепи всичко останало.

Ако няма родителска фигура, която да излъчва истина и любов, не би могло да има правилно развитие на децата.

Ето и защо църквите се превръщат в развъдник на религиозна политика.

Дори днес разговарях с един добър приятел, когото познавам от много години. Той ми каза, че от много години е част от една малка група. Тази група от средно 10 души е сменила членовете си до такава степен, че само той и още един човек са единствените двама оригинални членове на групата, която е започнала преди 10 години. Интересно обаче, каза и това, че всъщност не е много близък с оригиналния друг член на групата.

Но дори да са само 10 души, наскоро били спорили за това как е било направено коледното парти.

Независимо от размера на групата, динамиката остава същата дори и при по-голям мащаб. Винаги ще има такива, които се опитват да управляват нещата и да се борят за властта да вземат решения, и винаги ще има я доволни, я недоволни от резултатите.

Бащата (както и всяка истинска бащина фигура) внася ред, баланс и сплотеност в семейството. Когато бъде отнет от хората Бог като Властен Баща, който освен любов внася и ред, хората да доказали, че са способни на всякакви щуротии.

Любовта дава на хората причината да жертват, да се търпят, да се понасят един друг и да преминават заедно през най-различни изпитания и трудности.

Истината на Бог елиминира политиките и игрите, създава ред и път напред – към бъдещето!

Ако всеки сирак беше осиновен от семейство, тези сираци нямаше да се налага да живеят един с друг. Те щяха да бъдат доведени всеки в отделно семейство. В това семейство, ако има братя и сестри, всички те биха процъфтявали от любовта на родителите, като всеки от тях би получил своя дял от внимание и грижа. Или поне това би бил идеалния вариант.

Връстниците никога не са били предназначени да живеят заедно без родителски авторитет.

Апостолите не останаха заедно до края на живота си, всеки от тях пое в някаква посока, чертаейки свой собствен път към бъдещето, което Бог имаше за тях.

И въпреки това, бяха едно Тяло, което беше водено от една и съща Глава, ще рече Авторитет, а именно Месия, който изпълнява волята на Бащата!