В корема на една бременна жена имало две бебета. Единото от тях попитало другия:

– Вярваш ли в живота след раждането?

– Разбира се. Трябва да има нещо след раждането. Може би сме тук, за да се подготвим за това по-късно.

– Глупости! Няма живот след раждането. Какъв би бил този живот?

– Не знам, но със сигурност… там ще има повече светлина, отколкото тук. Може би ще ходим с краката си и ще се храним с устата си.

-Но това е абсурдно! Ходенето е невъзможно. И да ядем през устата? Нелепо! Пъпната връв е начинът за хранене… Ще ти кажа едно нещо: за живот след раждането не може да става и дума. Пъпната връв е твърде къса.

– Мисля, че трябва да има нещо. И може би ще бъде различно от това, на което сме свикнали да тук.

– Но никой не се е върнал от живот след раждане.

Раждането е краят на живота. И в крайна сметка животът не е нищо друго освен мъчително съществуване в мрака, което ни води към нищото.

– Е, не знам точно какво ще бъде след раждането, но със сигурност ще се видим с мама и тя ще се погрижи за нас.

– Мама ли? Ти вярваш в мама? И къде според теб е тя сега?

– Къде? Навсякъде около нас! Ние живеем в нея и благодарение на нея. Без нея целият този свят нямаше да съществува.

– И все пак не вярвам! Никога не съм виждал мама, така че е логично тя да не съществува.

– Добре, но понякога, когато мълчим, можем да я чуем или да усетим как гали корема си. Знаеш ли какво?… Мисля, че всъщност ни предстои истинския живот, с сега просто се подготвяме за него.”

P.M.Betancorп