Йоханан (популярно известен като “Йоан Кръстителя”), е в затвора. Не понеже заслужаваше. Понеже не виждаше разлика между това да изобличава нечестието сред силните на деня и сред обикновените хора.

Днес биха го нарекли “занимаване с политика”. Пратен от Бог човек да изобличи нечестие във властимащите не “занимаване с политика”. Така са кондицирали умовете ни професионалните проповедници-кариеристи, които се чувстват изобличени в малодушието си когато видят и чуят истински пророк на Бог да прави това, което Бог му е казал.

Но нека обърнем вниманието си към по-важното в случая.

Йоханан е в затвора. Знае, че го очаква сигурна смърт. И какво е едното нещо, което иска да знае от своя братовчед? “Ти си ли Месия или друг да очакваме”, е най-важният за него въпрос.

Какво (или кой) очакваме, осмисля живота ни, може да се каже.

• Когато сме деца, очакваме да пораснем и да заживеем като възрастни без родители или други възрастни да ни казват какво да правим. После разбираме, че това е излюзия и, че да живееш смислен живота е низ от отговорности, а не безотговорности.
• Като възрастни очакваме да успеем в нещо, някъде, с някой, в името на нещо. Гледаме други, които успяват (или уж успяват) и продължаваме да полагаме усилия да постигнем и ние нещо, някъде, с някой, в името на нещо. Чак по-късно започваме да разбираме, само самото пътешествие е същността на живота, а не непременно само достигането на крайната цел.
• Когато постигнем нещо, преборим трудности и надвием живота, очакваме да си починем от битката и да се насладим на постигнатото. Някои стигат до такава нирвана може би. Други разбират, че нирваната никога не е била целта и, че смисълът на живота ни е в битката със злото по един или друг начин. Понеже разбираме, че следващият етап на очакването е….
• Очакването да срещнем Създателят лице в лице. Тогава всичко изкристализира. Важните и маловажните неща изведнъж стават пределно ясни. Ценностите ни се изясняват. Целият ни живот е подготовка на това каква вечност всъщност има да очакваме.

Иоханан искаше да знае дали е дал живота си напразно. Дали това е обещаният на Израел и на целия свят Месия, или не. Беше готов да приеме какъвто и да е отговор, но той искаше Истината, само Истината и цялата Истина!

Вече 2000 години народът на Израел продължава да се бори с този въпрос и с отговорът, който имаме да им дадем ние, твърдящите, че сме последователи на Месия. Че той е, който те са очаквали и, че вече е дошъл. А те гледат нас, поглеждат историята и как сме се отнесли с тях…и продължават да си задават този въпрос.

Продължавам и аз да си задавам много въпроси. Продължавам да имам очаквания. За щастие съм пределно наясно с крайното очакване и какво то означава за мен, а това ми помага да живея в яснота.

Очакването зарежда и пречиства както нищо друго!

———————

Въпроси за самопреценка:

• Наясно ли си какво точно очакваш и какво не? Това афектира всеки ден от живота ти.
• Очакваш ли нещо “добро” да ти се случи? На теб, чрез теб и заради теб? Или смяташ, че доброто се случва само на някои други хора?
• Какви нереалистични очаквания са ти насадили други хора, популярната култура или дори ти самия?