Каквото и да правиш в момента, остави го настрана за момент и научи нещо за Планината Тор – най-стръмната вертикална планина в света.

Много подходящо име за такова чудовищно изкачване – планината Тор е известна като най-високата и най-стръмната скала в света. Тази скала е част от планинска верига, принадлежаща на планината Асгард – друго образувание с подходящо име. Самата земя е необуздана, сурова и мъчителна, тъй като се намира само на кратко разстояние през водата от Гренландия. И двете места са част от националния парк Auyuittuq в Канада, което в превод от инуитски означава “земята, която никога не се топи”, и това не би могло да бъде по-вярно.

Остров Бафин е отдалечен и все още е загадка за голяма част от света, тъй като не са много хората, които доброволно изследват тази замръзнала земя. Между неговите фиорди и планински вериги планината Тор се намира пред погледа на алпинистите, които някога са си поставяли за цел да изкачат върха. А за тези, които го направят, наградата е зашеметяващата гледка.

Това, което прави планината Тор толкова интензивна, е нейната вертикална денивелация – отвесното лице на тази скала се простира на 4101 фута (1249 метра), което я прави доста плашеща за изкачване. Надвесът на тази скала е разположен под ъгъл от 105 градуса, което създава илюзията, че склонът не е толкова стръмен, колкото е.

За да докажем това, е достатъчно да погледнем историята на опитите за изкачване на върхове в тази скала. Въпреки че много хора са се опитвали, екип от четирима души най-накрая завършва скалистото (буквално) пътуване до върха едва през 1985 г. след 33 дни, изпълнени с предизвикателства.

Екипът се сблъсква със скални каменопади и с риск от липса на запаси, тъй като очакваното изкачване въобще не е било това, което са очаквали или за което са се подготвили.

Американският екип обаче успява в опита си и става първият, достигнал до перваза на тази масивна скала.

Макар че достигането до върха на тази скала е предизвикателство само по себе си, мнозина избират да направят още една крачка напред – скокове с бънджи.

За тяхно съжаление обаче в Националния парк Auyuittuq има строги правила срещу бейсджъмпинга и в миналото хора, които са го нарушили, са били глобявани за това. Не само че е изключително опасно да се скача на такава височина, но районът е толкова отдалечен и изолиран, че да се добере спешен екип до него е подвиг сам по себе си.

Като цяло планината Тор се простира на почти 5000 фута право нагоре, което не я прави най-високата скала в света, но ѝ дава титлата на най-стръмната вертикална стена. Това ясно се вижда на всяка снимка на катерач от изкачването, тъй като катерачите разполагат с малко хватки за краката и още по-малко зъбери, за да се изтеглят нагоре.

Освен това скалната повърхност на планината Тор е от гранит, което я прави твърда и леко гладка, което добавя още едно ниво на предизвикателство към това изкачване. За тези, които не са за вертикалното изкачване, не е необичайно да видят къмпингуващи, които прекарват нощта недалеч от тази скала.

Освен за къмпингуване, любителите на природата посещават Нунавут, Канада, за многобройни дейности на открито – включително парапланеризъм и парашутизъм, както и за пешеходен туризъм, тъй като околността е също толкова спираща дъха от земята, колкото и от 5000 метра във въздуха.