В дигиталната ера всички вече сме жертви на някакъв вид кибер престъпление.

През април 2021 г. голям набор от данни за над 500 милиона потребители на Facebook беше предоставен за свободно изтегляне в Интернет. Твърди се, че данните, които обхващат приблизително 20% от абонатите на Facebook, са получени чрез използване на уязвимост, за която Facebook съобщава, че е отстранена през август 2019 г. Значимостта на изтеклите данните беше в това, че разкриха връзката между телефонни номера с идентичностите на потребителите. Изтекла е и информация за имена и пол, дати на раждане, местоположение и работодател.

На колко хора обаче им пука от това? Изглежда не на много. Каквито и данни и статистики да цитираме, повечето хора не се впечатляват докато…досещате ли се вече? Точно така, стига банковата им сметка да е непокътната, какво значение има всичко това?

Както вече много от вас знаете, професионално се занимавам с киберсигурност. Технологията е интересна, но това, което за мен е не по-малко интересно е психологията на сигурността и отношението към нивата на риск в различните хора.

Шокиран съм, когато обясня на собственик на бизнес какви заплахи има в киберпространството, как нараства всеки ден процентът вероятност да бъде хакнат бизнеса му и незнаен на никой хакер да започне да го изнудва, само за да видя въпросният собственик на бизнес да ми каже нещо от сорта на “ами ако стане, ще го мислим тогава”.

Къде свършва вярата и къде започва лекомислието? Границата е неясна. Но това, което е ясно е, че твърде много от нас играем всякакви хазартни игрички с живота.

Ядем боклуци, отказваме да се информираме по въпросите на здравословното хранене, докато се молим за здраве и се надяваме лошите неща, които чуваме, че се случват на други да не се случат на нас.

Мъже и жени третират зле брачният си партньор и си мислят, че тях ще ги подмине трагедията на развода.

Млади хора отказват да вложат усилие в своето интелектуално развитие и образование, но се депресират от идеята, че за тях няма переспективна кариера.

Примерите са много.

Дигиталната ера изкара наяве много от истините за окаяното състояние на човешкия род на светло. Започваме да осъзнаваме, че голяма (може би дори по-голямата?) част от хората живеят перманентно в състоние на самозаблуди и дори когато в прав текст бъдат предупредени за опасности, избират да не променят каквото и да е, само и само да избегнат стреса от промяната.

„Вие сте светлината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.” Матей‬ ‭5:14‬ ‭

Не знам за вас, но аз не се “чувствам” като светило. Самата мисъл ме напушва на смях. Аз? Светило? Хахахахаххаа 😂😂😂😂

После взема та се огледам и като видя колцина обаче се имат за светила и колко сериозно влезли в ролята си, почвам да се смея още повече 😂

Не, Исус тук искаше да каже “Вие МОЖЕТЕ да сте светила…ВЪЗМОЖНО Е да сте град поставен на високо!”

Т.е. трябва да се стремим!

В стремежа има шанс да успеем. Не в статичното вживяване в една или друга роля.

В стремежът да имаме повече сигурност, има шанс да я осигурим (може би) в онзи момент, в който ще е нужна.

В стремежът да се храним и живеем здравословно може и да избегнем почти неизбежните поражения на съвременните токсини в храната, водата и въздуха.

В стремежът да се развиваме духовно може и да израстнем в познанието на Бог.

В стремежът да не сме жертва на обстоятелства, киберпрестъпления, насилие, грабежи, инфлация и какви ли не още заплахи, можем да избегнем някои или повечето от тях.

Стремежът. Усилието. Решителността.

Там някъде, между полагането на усилието и реалностите на този счупен свят, има вероятност да успеем. Но дори и да не стигнем целта, към която сме се стремили съвършено, самия факт, че сме се стремили, е което ще ни даде усещането, че не сме живяли напразно, а Бог вярвам, знае как да ни възнагради за това, че сме се стремяли през цялото време чрез Него, за Него и в Него!

Дано да греша, но май хората разбиращи горното и избрали да живеят по този начин са малцинството в света днес. Много са фактите в подкрепа на тази оценка.

Бъди един от малцината!