И така, ето ни на в 21 век!

В един и същи дъх, а понякога и на една и съща страница, едни хора поредлагат да ни помогнат в сферата на емоционалната интелигентност, а други в сферата на изкуствения интелект.

На английски термините и за двете са “intelligence”, който термин може да се преведе и като интелект и като интелигентност. Не само това, но е и терминът използван за “разузнаване” във военното дело.

Не сме се ориентирали все още в сферата на емоционалният интелект (или, интелигентност), но вече покоряване изкуственият такъв. (Или само на мен така ми изглежда може би?)

Колкото повече време минава (друг начин да кажем “остаряваме”? 😂) толкова по-разочарован съм както от собствената си човешка природа (на християнски жаргон “плът”), така и от изкуственият интелект. Който между другото не е нищо повече от механизираното продължение на нашият собствен такъв, но ускорен от изчислителния капацитет на съвременните машини с бързи чипове.

Истината си остава, че изкуственият интелект не може нищо да промени в нашата паднала (счупена, развалена, неработеща както би трябвало) човешка природа. Мираж е (а в някои случаи и целенасочена измама, пласирана от някои), че високите технологии могат да ни направят по някакъв начин по-добри.

От една страна това е самата истина:

„Както е писано: – “Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един”.“ Римляни‬ ‭3:10-12‬ ‭

Т.е. всеки от нас е непоправимо счупен и дисквалифициран по природа от достъп до Божието естество.

От друга, вярно е и това, че в Месия сме избавени от Божия Съд, (който напълно справедливо заслужаваме). Даден ни е шанс да не бъдем погубени. Ще приемем ли прошката и новата идентичност, която ни предлага Той? Ще приемем ли възможността да станем “духовно интелигентни”?

Ако да, защо тогава вярата е най-широко приемана сред необразованите и (нека си го признаем), често пъти дори най-неинтелигентните? Защо да си интелигентен и образован е нещо на което се мръщят “баш вярващите”? Защо малцина сред нас са от елита на културата? Това го виждаме дори в ранните години на разрастването на месианството (днес наричано “християнство”):

„Понеже, братя, вижте вие призваните, че мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.” ‭‭1 Коринтяни‬ ‭1:26‬ ‭

Това не е понеже Бог не иска хората от елита да познават Месия.

Може би е понеже ние не знаем как да говорим с тях? Как да ги “достигнем”? Може би дори не ги искаме сред нас точно както не искаме и най-бедните.

Колко от вас сте били сред екстремна бедност? Там където миризмата и вонята на боклуците пропиват всичките ви дрехи, косата ви и дори кожата ви? Аз бях наскоро на такова място. Не бързайте да казвате, че нямате проблем най-бедните да дойдат между вас. Не бъдете толкова уверени. Понеже ако някои от тези хора наистина дойдат между нас, повярвайте ми, ВСИЧКИ ще го усетят с носовете си! 😂

Не е ли това в един смисъл подобно на свръх-богатите, известните, образованите и престижните? Идването на една такава персона сред нас не е ли нещо като събитие? ВСИЧКИ виждат и усещат присъствието на свръх-богат човек ако/когато такъв дойде сред тях. И не на всички това се хареса. Свръх-богатите, свръх-умните, свръх-талантливите ни карат да се чувстваме дискомфортно. Нещо в нас ни кара да не ги искаме за твърде дълго сред нас.

И така, не сме ли специализирали в това да си създаваме среда, в която най-бедните и най-богатите са почти еднакво нежелани?

Не са ли повечето “църкви” днес едни ексклузивни духовни резервати, които дори не осъзнават, че са такива?

Мисля на глас. Интересно ми е какво вашата емоционална интелигентност има да каже по темата 😉

Георги Бакалов