Днес се отписах от HBR, най-вероятно завинаги. Казват, че да знаеш език било богатство. Не точно. Да знаеш определени езици е богатство. Именно понеже такива езици дават достъп до знание и информация недостъпни за незнаещите тези езици.

Чета им материалите от повече от 10 години и съм научил много от тях. Но за съжаление вече ВСИЧКО се политизира, вкл. публикации като Harvard Business Review, която не спира в последните 2 години да ми праща материали пробутващи социалистически, глобалистки и расистки идеи (т.е. черните са жертва и са велики, белите са всичко хищници и престъпници).

Така, че дотук бяхме!

Спроед мен когато академичната система се политизира, това е наистина началото на края на напредъка на една цивилизация. Парализирай мислещите и будните, насади страх от свободно изказване на мнение, помпай само одобрена от еди-кое-си “политбюро” литература и е само въпрос на време преди да настъпи тотален интелектуален банкрут.

Разбирам, че някой може да си каже “Брей тоз, Георги за кой се има, че списание на Харвард не е достатъчно добро за него?”

Сори, не стоят така нещата. Това същото списание ми праща имейли, кани ме да се абониран, продава ми обучения… Виждате ли, НИЕ СМЕ тяхната аудитория и тази аудитория решава дали да натисне бутона за отписване или не.

ГАРАНТИРАМ ВИ, че има хиляди такива като мен. И докато се осеферят нео-марксистките идеолози превзели Харвард и другите елитни западни училища, на тяхно място ще са се издигнали нови институции, които ще уважават основните принципи на свободата и ще са си взели добра поука от падението на “големите”.

Почивай в мир, HBR!