Интервю на ап. Георги Бакалов за Движение Заедно

 

 

 

Преди няколко седмици Евгени Михайлов, един от водещите българсрки журналисти от 90-те години, започна да води ново предаване по телевизия BIT под заглавие „Минало несвършено“. Темите са изключително интересни и хвърлят светлина върху емблематични събития от т. нар. „преход“ в българското общество от 90те години, който „преход“ обуслови цяла една епоха, включително до голяма степен и състоянието на обществото ни днес.

Но едно друго онлайн предаване също върви  в Интернет от известно време насам – предаването „За чиста църква“ на Движение Заедно. Негов водещ е пастор Динко Георгиев от гр. Ямбол. В това предаване се разглеждат казуси засягащи миналото ни, но в контекста на християнството, евангелската църква и декомунизацията, която върви вече над 25 години. Миналият месец пастор Динко разбра, че ще служа в Сливен и ме покани да мина през Ямбол и да поговорим пред неговата камера за прехода от 90-те години, но от моя гледна точка и в светлината на вече известното агентурно минало на една значима група български пастори, чието ДС- сътрудничество излезе наяве през 2012 година. Четири години по-късно – един сериозен разговор за миналото, който съдържа много заключения, важни и за бъдещето.

Благодаря на пастор Динко и на неговия екип за проявения интерес и за възможността да споделя от гледната точка на един от основните потърпевши от кампанията на ДС-държавния апарат и ДС-деноминациите срещу мен и църквата ни през 90-те години.

Каня ви да се запознаете с видеото, да споделите вашите впечатления, въпроси и коментари – както и да споделите този клип с ваши близки и познати, за които темата би представлявала интерес!

Advertisements

Билетче за спасение и изцеление!

бени хин българияСвърши времето на безплатните спасения и изцеления! Гениите-домакини на Бени Хин в България, са стигнали до заключението, че е време в България да се подходи по-прагматично по въпроса и да е спасяват основно тези, които ще си закупят билетче за представлението…уф, пардон, евангелизацията на г-н Хин в НДК. За търсещите изцеление „по-мога“ да ги разбера (извинявам се за сарказма) – все пак болните хора харчат пари така или иначе за лекарства, защо да не похарчат за един опит за изцеление от Бени, нали?!   Как не се сетихме ние преди толкова години да продаваме билетчета за освобождние? Можеше поне разходите по събитията да си покрием, а не да ги плащаме месеци след това. Ама кой да е знаел! Ние старомодните сме си така – да даде който иска, колкото поиска, когато поиска. Какъв пък ти е на теб проблема, ще каже някой? Защо трябва да съдиш тези хора? Там е работата, че не ги съдя. Просто размишлявам на глас и каня максимален брой хора да направят същото. Защо е абсурдно да се плащат билети за проповядване на Евангелието и молитва за болни? Понеже Исус заповяда „Даром сте взели, даром давайте!“ Мат. 10:8

Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте; но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом. И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

Едно е да създадеш например медиен продукт – книга, видео или аудио материал и да го продадеш. Да си вложил средства, да търсиш възвръщаемост и да искаш осигуриш бъдещето на разпространението му. А какво да кажем за даренията? Това не е ли начина по който виждаме в библията, че се издържаше и Исус и първото поколение вярващи в него? Има нещо сериозно ненаред в това да поканиш хората на християнска „евангелизация“, достъпа до която става само с билети. На което събиране да чуеш добрата вести, че Исус е платил за спасението ти със собствента си кръв! И е заповядал да правим това за другите без да им искаме заплащане. И в същото време на теб ти се продава билет!?!

 

Разминаванео е очевадно!

 

Всеки нов вярващ трябва да мине през израстване и тест

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната…“

„А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание. Но, както тогава роденият по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега. Обаче, що казва писанието? „Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната“. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.“ 

Гал. 4:22,31

Повече от ясно е, че ап. Павел, а и ранната църква като цяло, не приемаха за последовател на Исус просто който и да е. Всеки беше добре дошъл, но не всеки минаваше „теста“ и не всеки биваше възприет дългострочно като част от общноста.

И днес хора, които се спасяват в нашите църкви и се усещат малко извън „вътрешния кръг“ на църквата, да речем, трябва да разберат защо това е така, преди да си правят заключения. Мисля, че има два основни сценария, които трябва да бъдат взети предвид. Може да има и повече, но като пътувам по църкви из целия свят, забелязвам много сходства- в начина, по който се развива една църква, така че оставям на всеки да прецени.

Възможно е църквата да има дух на гордост и ексклузивност и умишлено да толерира някаква вътрешна йерархия, която хората отвън усещат, и това ги отблъсква. Ако това е така, то не е добро свидетелство за Исус. Не би трябвало да има клики в една църква. Не, че няма да има специални приятелства между дадени хора или групи от хора, но има разлика от това и „кликарството“, ако това въобще е дума 🙂

Но има и нещо друго, което нови хора трябва да разберат: тези от нас, които сме били наоколо за години, сме се опарили по няколко пъти вече от хора, които стават част от църквата, много са активни, искат да имат място на видимост, но след време става ясно, че са движени от себето си, а не от желание да служат. При първата корекция си тръгват и оставят нас, които сме дългосрочно посветени на Тялото Христово, да оправяме техните каши. И така, лидерството изглежда слабо за хората, които се сърдят, че от тях се е очаквало да приемат новата „звезда“, а ето какво се получило в края на краищата.

Но свобода не е в това всеки да може да прави неговото си нещо – що се отнася до църквата. Свобода е преди всичко да си свободен от дух на религия и контрол. А когато дойде някой, който ти говори ЕЗИКА на свободата, но няма ДУХА на свободата и самият той не е свободен от вътрешни изкривявания, това е потенциален проблем.

Не е лесно да искаш да активираш всеки в неговото служение и същевременно да трябва да предпазиш хората от самите тях, а и от останалите.

Тук някои хора буквално упражняват чародейство в църквата. Чрез отношението си, те дават да се разбере, че са недоволни, ако са пренебрегвани, и създават демонично напрежение и атмосфера, в която Бог не може да се движи свободно. Така, че всяка „свобода“, която води до заробването на един хора от други, не е свобода.

Именно затова в Деяния 14 :23 виждаме апостолския тим, че избира и назначава кои да са стареите в дома, а не просто някак си мистично „Бог“ да се намесва. Бог вече е издигнал различни лидери, сега апостолите и техният тим (който включва и пророци, и учители), разпознава кои хора, в кое време и по какъв начин да бъдат разпознати и активирани, и в какви позиции.

Бог призовава и дава дарове, но именно Той е дал правото на апостолите да „назначават“ лидерите в църквата.

Другата опция е гласуването, но за мен църкви, които гласуват, са много далече от идеята за „водене от Духа“ и аз не се занимавам с подобни експерименти.

Ясно е, че не всички хора, които стават част от нашите църкви, са наистина едно с Бог. Много от тях, подобно на Агар, са плътски (водени от ума) и дори започват да „преследват“ братя и сестри, които са водени от Духа. Родените и водените от Духа са трън в плътта на родените по плът и постоянно им напомнят за техния провал в отношението им с Бог. Историята на Каин е един ярък пример за подобно братоубийство, вкоренено в същия горчив корен на завист и състезателност.

Моят съвет: всеки нов вярващ трябва да се чувства добре дошъл и обичан в църквата, но и трябва да мине през процеса на израстване, така че да стигне до място, в което да може му се има доверие да служи според както Бог го води. Всеки трябва да е свободен да комуникира своите желания, идеи и забележки към останалите, както и да приема с внимание и респект другите хора и тяхното право да изпитат новодошлите преди да им се доверят.