Идеята за съживление – фетиш?

Изследвайки темата и наблюдавайки християнския свят вече за доста време, започвам да си мисля, че идеята за духовно съживление на ниво град, нация или глобално, е стигнала до състояние на фетишизъм.

Израилятяните изпаднаха в подобно състояние, когато фетишизираха бронзовата змия, която Моисей направи по божие водителство. В книгата Числа 21:8-9 виждаме ситуация, в която Бог послуша застъпничеството на Моисей за израилтяните (които бяха започнали да недоволстват и да обвиняват Моисей за това, че ги връща в пустинята), давайки му инструкция за това да направи змия, която да сложи на дълъг прът и така всички, които бяха ухапани от змиите, нахлули в стана на израилтяните, щяха да бъдат изцелени моментално.

Ситуацията преминава, израилтяните влизат в обещаната земя, но запазват бронзовата змия, която виждаме отново да се появи по времето на цар Езекия, около 700 години след Моисей! От книгата 4 Царе глава 18 разбираме, че 25 годишния цар Езекия предприема действия за изкореняването на всяко идолопоклонство в Израел.

Абонирайте се за подкаста APOSTOLOS тук >>>

„…Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид: събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан. На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него; 6защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея. И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше..“

За цели 7 века израилтяните бяха фетишизирали бронзовата змия, която направи Моисей. Как знаем, че беше бронзова? Езекия я назовава „Нехущан“, което означа „нещо от бронз“ (корена на думата Нехущан е „нехошет“ на иврит, което означава бронз). С други думи, Езекия ИЗОБЛИЧИ глупостта и заблудата на хората, които бяха фетишизирали нещо, което само по себе си нямаше никаква сила и беше просто „нещо от бронз“. Назовавайки го с истинското му име, Езекеия говори истината, а именно, че това е просто един предмет и няма в него сила от Бог, дори да беше направен от Моисей и дори да беше послужил на израилтяните в еди какъв си момент да приемат изцеление от Бог (не от змията).

Тази история остава в съзнанието на Израел и ние виждаме Исус да поучава от нея, оприличавайки собствената си смърт на бронзовата змия, която Моисей издигна в пустинята (Йоан 3:14).

Как фетишизаме идеята за съживление ние днес? Възможно ли е въобще такова нещо? За съжаление май – да.

Фетишизиране означава да издигнеш нещо, което само по себе си е предмет и да му придадеш духовно значение по-голямо от това, което има. Означава да развиеш фиксация върху нещо, което не я заслужава и не е истинският източник на сила. Може да бъде предмет, но може и да бъде идея, преживяване, емоционална привързаност или фиксация. Думата е португалска по своя етимологически произход и най-вероятно свързана с термин използван от португалските моряци завръщащи се от експедиции до Новия Свят, с цел да опише амулети и други предмети на религиозно обожаване донесени от земите на туземците.

В историята са познати много съживления и посещения от Бог, които са засегнали по положителен начин различни групи от хора – понякога само дадена част от обществото, понякога цялата култура, понякога цяла нация. Би трябвало да се радваме за такива проявления на Бог, да ги очакваме, да сме максимално готови за тях (повечето пъти хората не са) и да сме готови да „скочим“ в тях, когато Бог се задвижи по тези начини. Проблемът идва, когато хората, в тяхната свръх-духовност, започнат да „фетишизират“ идеята за съживление, до състояние на фиксация, която замъглява преценката им за важните неща в живота – взаимоотношението с Бог и с ближния, ежедневният начин на живот, принцпите на които можем да градим семейства, общество и цивилизация – самият процес на живота. Фетишизирането на съживлението като събитие и като феноменално проявление на Божията сила, гъделичка нашите религиозни фантазии и ни заслепява за великите, семплите, но доказано силни истини на Божието учение разкрито чрез Моисей и Исус.

Ние хората сме безнадеждно болни от болест, която може да се нарече „религиозност“ – тенденцията да вземем духовността си в наши ръце и да се опитаме да предложим на Бог нашите усилия с цел да спечелим Неговото благоволение. Тази тенденция има своите невинни проявления, но за съжаление ако човек не се опомни навреме, може да завърши и като Каин, който даваше на Бог каквато жертва Каин смяташе, че трябва, а не каквато Бог беше определил. Бог отхвърли опита на Каин да наложи неговия начин да угоди на Бог. Каин беше засегнат и в крайна сметка се разгневи на брат си и го уби, отказвайки да пусне неговите си идеи.

Така и днес има „религиозни“ (псевдо-духовни) църкви и деноминации, които изграждат цялата своя идентичност около някакви техни идеи за това как трябва да се служи на Бог и когато Бог не приеме техния опит за налагане на техните идеи в Негово име, религиозните институции се впускат да преследват хора, които са просто свободни и следват Бог от сърце, без фетишизират славните моменти от миналото.

Бог желае да бъдат изобличени „Нехущаните“ в религиозните ни умове, да бъдат разрушени и да бъде издигнат Той – днес и сега, по начини които са угодни на Него, а не според нашите формули и представи.

Георги Бакалов

Тук можете да се абонирате за аудио подкаста

APOSTOLOS

чрез тези платформи:

overcast logo newanchor logo

Advertisements

Спасението на Виена – стратегия за духовен пробив и промяна в Европа

Актьори облечени катп воините на Ян Собиески – част от честването на 333 годишнината от освобождението на Виена.

През 1683 година Османската империя, под ръководството на везира Кара Мустафа, предприема масивна военна кампания с цел превземане на Виена, а след това и на Рим.

Това е втората атака срещу Виена, в първата (1529 г.) мюсюлманите също претърпяват поражение.

Преди около три месеца Святият Дух започна да ми говори за това, че желае да възстанови неговото Тяло като войнстващо тяло („еклесия милитанс” – богословски термин означаващ „църквата воинстваща“).

Започнах да изучавам различни военни конфликти в историята, конкретно между християнския и ислямския свят. Обсадата на Виена през 1683 година и последвалото поражение на османската армия се откроява като най-мащабната победа за християните и съответно най-стратегическата загуба за мюсюлманите, която според много историци също така бележи и началото на упадъка на османската империя.

Изглед на Виена от възвишението Каленберг. Стара Виена от времето на битката през 1683 година, се намира в далечината в дясно, отвъд хълмистото възвишение Каленберг.

След двумесечна обсада, виенчани започват да губят надежда. Кара Мустафа е разположил войските си около стените на града и е мобилизирал близо 5000 човека, които са изкопали множество подземни тунели, имащи за цел да осъществят нужния му пробив.

В същото време император Леополд, обзет от нерешителност и страх, напуска Виена и оставя около 10 хиляди войници и 5 хиляди граждани-бойци да бранят своите позиции. Обсадата започва на 16 юли. Много може да се напише за станалото в следващите два месеца на обсада, когато виенчани отблъскват армията на Кара Мустафа, която наброява според някои историци 200, а според други 300 хиляди войници, много от тях еничари.

Най-голямото предизвикателство пред Западна Европа е единството на различните империи. Австрийците (Хабсбургите) и поляците например са врагове за дълго време, но осъзнавайки общата заплаха, сключват съюз за взаимопомощ малко преди Кара Мустафа да обсади Виена. Полският крал Ян Собиески е възрастен, но е опитен и вече е печелил битки срещи османците. Не е харесван от останалите императори и е отказвал да служи под властта на който и да е друг. Папа Инокентий XI, чиято еклесиална власт са разпознавали всички западни имперски сили, призовава към единство и дава пълна власт на полския крал-воин Ян Собиески да поведе имперската коалиция срещу Кара Мустафа.

Според исторически източници воините на Собиески са носели крила, които са всявали ужас в суеверните мюсюлмани.

Ян Собиески обединява под знамената си воини от Украйна, Бавария и Австрия. На 7 септември 1683 г. пресича река Дунав на запад от долината, в която са разположени войските на Кара Мустафа. Между войските на Собиески и армията на турците има възвишения известни като планината Каленберг. Собиески изкачва възвишенията с войниците си на 11 септември и на 12 атакува Кара Мустафа по левия фланг (откъм река Дунав) и фронтално, спускайки се в директен сблъсък с османската армия, яздейки надолу по хълма с неговата 20 хиляда армия от хусари.

Едно нещо, често пъти пропускано от светските историци, е ключовата роля, която изиграва свещеникът Марко Д’Авиано, известен проповедник, който развива близко взаимоотношение с император Леополд и води кореспонденция с него за 20 години. Марко Д’Авиано е човекът, успял да убеди западните императорски сили в нуждата от единство, повече от който и да е друг. Той има ключова роля и в това да ги склони да извикат Собиески на помощ.

Атаката на Ян Собиески приключва за около 3 часа! Турците се разбягват, а Кара Мустафа се самоекзекутира пред семейството си в Белград на 25 декември същата година – начин на почетна смърт, отреден от султана за неговия везир, който имал големи амбиции. Започва дълъг и мъчителен период на отслабване на позициите на Османската империя и загуба на много други техни територии на западните Балкани.

В писмото си до папата, Ян Собиески перефразира фразата „Дойдох, видях, победих!“ на Юлий Цезар и казва следното „Дойдох, видях, Бог победи!“

Днес на върха на едно от възвишенията на планината Каленберг има построена църква, която отслужва меса всяка година на 11 или 12 септември.

Преди няколко месеца, когато започнах да изучавам тази битка, както и историческия период преди и след това, започнах да осъзнавам колко актуална е тази победа над османските армии за нас днес. Святият Дух, незнайно защо, ме водеше да изчисля преди колко години се случва това събитие и така осъзнах, че тази година се навършват 333 години от избавлението на Виена.

Обадих се на приятели във Виена, споделих с тях за това мое „откритие“ и под водителството на Духа, решихме да се съберем на 11 септември във Виена и да се молим за града, за нацията и за Европа.

Каква мислите беше изненадата ни, когато разбрахме, че нашето „откритие“ за тази специална кръгла годишнина не е никакво откритие за католическата църква, която планува специална меса (служба) на 11 септември, неделя, в храма на върха на Каленберг.

Бяха дошли поляци от много места. Над 2 000 души, от които 90% поляци бяха изпълнили храма и един голям периметър около храма. Ездачи облечени като хусарите и воините от армията на Ян Собиески бяха наредени пред храма. Усещане за гордост и тържественост витаеше във въздуха.

Паметник в чест на падналите в битката за Виена украински казаци.

Оркестър от Полша изпълнява полски народни танци след тържествената възпоменателна служба в храма на върха Каленберг на 11 септември 2016 г. по случай 333 годишнината от спасението на Виена.

Самодеен ансамбъл от Полша изъплнява полски народни танци като част от тържествената програма.

333та годишнина от освобождението на Виена от армиите на османската империя привлече над 2000 души, основно поляци, за тържествена меса водена от кардинала на Виена.

Паметна плоча в чест на полският крал-воин Ян Собиески, на стената на католичесия харм на възвишението Каленберг.

Актьор облякъл се като Ян Собиески.

Актьор облякъл се като Ян Собиески.

Кардиналът на Виена Кристоф Шонбьорн пристига за тържествената меса по случай 333-та годишнина от спасението на Виена.

В близък план се вижда един от актьорите облечен в доспехи като на воините на Ян Собиески – с големи крила на гърба, за които се казва, че са всявали ужас във враговете на Собиески.

Кардиналът на Виена Кристоф Шонбьорн говори силно слово, в което беше почетена паметта на Марко Д’Авиано, Ян Собиески и всички смели воини, дали живота си за победата над османците.

След службата стотици поляци продължиха да празнуват събитието с песни, танци и други културни прояви в близост до храма.

Вечерта нашата група се събра и прекара време в поклонение пред Бог и ходатайство за Виена, Австрия и Европа.

Свидетели сме на безпрецедентно преселване на милиони мюсюлмани от страни от третия свят, (приемани без каквато и да е проверка на самоличността) в пределите на Европейския Съюз и САЩ. Криворазбрано християнско милосърдие и политики на мекушавост са причина днес в пределите на страните от свободния свят да има потенциално хиляди „спящи“ джихадисти, прикриващи се под маската на мигранти. Такава връзка вече беше установена при един от скорошните терористични актове във Франция.

Безсилието на политиците е явно. Наш ред е да се мобилизираме духовно, и като граждани, и да дадем отпор на нахлуващите ислямски орди, които идват този път под прикритието на хуманитарна криза създадена от самите тях.

На това място ще има паметник на Ян Собиески.

Бог говори в няколко насоки, но най-важното беше словото за актуалността на тази битка от 1683 година за Божието дело днес.

Спасението на Виена е стратегия за духовен пробив и промяна в Европа – не само минало историческо събитие!

Има ключове, които тепърва трябва да бъдат взети, анализирайки стратегиите осигурили победата на християнската армия. Трябва да позволим на Бог да ни ги разкрие чрез Духа. Има уроци, на които се налага да обърнем внимание днес. Нямаме много време. Намираме се в 11-тия час на това, което се случва с Европа и света.

Призовавам всички вярващи да обърнат сърцата си в смирение пред Бог, в покаяние от всякакви лични и национални грехове – към търсене на Неговата мъдрост и стратегии за победата на Божието царство на всяко място, където се намираме – на ниво град и нация.

Призовавам всички с отворени сърца, които са готови да бъдат част от Неговата воинстваща църква, да се свържат с други такива вярващи и да работят за единството на истинското Тяло Христово в това усилно време!

Бог може и желае да ни даде победата над силите на мрака. От нас зависи дали и ние ще я поискаме толкова силно, колкото би трябвало!

Очаквайте поредица поучения по темата до края на 2016 година.

апостол Георги Бакалов