Изобличаване на руските лоялисти – духовен и патриотичен призив!

Също по темата: http://www.spreaker.com/user/bulgarianpodcast/3-VPSQGp

През последните месеци в медиите започна да излиза тревожна информация за създаването на български паравоенни структури, които уж се били самоорганизирали с цел защитата на България от ислямски мигранти. Всъщност, ако се запознаем с пропагандата на тези „патриоти“, се вижда, че те са лоялни към Русия, а не към България.

Реториката на тези проруски лоялисти е заблудителна и добре замислена. Представят се за патроти и родолюбци, използват емблематични имена от националната ни история, като например това на Васил Левски. Един кратък преглед на страницата на тези „патриоти“ разкрива доста ясно тяхните лоялности – Русия!

С оглед на това, предлагам на вашето внимание следният материал, който много точно разкрива каква е била ролята на Руската империя в процесите около спирането на българското народно освободително движение и в частност спрямо Васил Левски.

Повече от ясно е, че има българи, които са избрали да са русофили и московско-Путинови лоялисти. Такъв избор те могат да направят, но не могат да бъдат едновременно и български патриоти и родолюбци. Понеже патроти и родолюбци, които тачат името и заветите на Васил Левски, както и тези на водещи фигури на българското национално-освободително движение от 19 век (Г.С. Раковски, Хр. Ботев, З. Стоянов и др.), не биха могли да са и русофили, имайки предвид колко злини руската имперска политика е сторила на България, включително и намесата ѝ в процеса срещу Васил Левски, иконата на българската революционна мисъл и действие.

Днешните русофили и подривни проруски елементи трябва да бъдат конфронтирани с тези истини отново и отново в общественото пространство. Това е моментът да бъдат развенчани окончателно лъжите за „Освобождението“ на България от имперска Русия – и през 19 и през 20 век.

Настоящият текст може да помогне на много хора да се ориентират в този казус, който засяга историята, но се отнася и до днешните събития. Нека предоставената в статията информация спомогне за внасянето на историческа яснота и нека дойде едно изцеление на националната ни идентичност, която за десетилетия е била подложена на насилствен проруски конформизъм.
Вземайки предвид духовните последствия от заблудите на русофилството, което води до налагане и поддържане на грешна историческа идентичност, като служител на Евангелието на Исус Христос, аз третирам това като духовен проблем, не само като предмет на исторически спор или проблем на националната сигурност. Всички християни трябва да отхвърлят недвусмислено демоничната намеса на проруските пратеници и пропагандисти – в молитва и чрез заемането на ясни обществени позиции – започвайки със семействата ни, включително и нашите приятели, колеги, заедно с всеки, в чийто живот имаме глас и влияние.

Призовавам също така всички пастори и църкви, които са част от Апостолска Реформирана Църква, както и всички други български служители на Евангелието, независимо от деноминационна принадлежност и еклесиална традиция:

  • активно да започнат да запознават вярващите, както от църкви в АРЦ, така и от други църкви, с настоящите важни исторически истини.
  • да информират вярващите от АРЦ църкви, както и всички други, относно тревожните процеси, вървящи в страната (сформирането на паравоенни проруски групировки).
  • призовавам към спешна мобилизация на ходатайствена молитва за България. Процесите на заблуда и пропаганда от страна на руските лоялисти са демонични по характер, не само политически!
  • да бъде стартирана просветителска дейност по места, включително училища и местни медии.

В допълнение, освен приложеният по-долу материал, препоръчвам и следната публикация: Как Русия избиваше българските държавници преди и след Съединението на България

Георги Бакалов

Обединяващ апостол

АРЦ, Апостолска Реформирана Църква


Граф Игнатиев рапортува пред Русия: Османците последваха нашите съвети за обесването на Левски

Нови архиви разкриват коварството на руската политика
Източник: Георги Георгиев, istinata.bg

Все повече българи са разбрали за коварната и двулична АНТИБЪЛГАРСКА политика на имперската руска дипломация и най-вече на руския консул в Цариград, граф Игнатиев, както в организирането на схизмата против Българската църква, така и в организирането състава на комисията, обесила Васил Левски.

В опита си да предотврати единение на българския народ , той е поредният руски консул в Цариград, който изисква от османските власти заточение на българските владици и организира обявяването на схизмата против Българската църква от руската и Вселенската патриаршии.

Тук ще видите оригинала на писмото, с което граф Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” (срещу Левски, б.р.) османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“

В опита си да предотврати единение на нацията ни граф Игнатиев следва политиката на Русия и своя предшественик – руският консул в Цариград княз Горчаков, който за първи път изисква заточение на нашите владици още през 1861 г., когато вече е набрало сила народно-църковното ни движение и желае от Високата порта официално да признае независимата Българска екзархия.

Въпреки опитите на руската дипломация да предотврати това, обявяването се случва с най-високия по ранг документ в Османската империя – султански ферман от 1870 г.
Според чл. 10 от фермана територията на Българската екзархия надхвърля 200 000 кв. км. Според чл. 10 към нея могат да се присъединят и други епархии, които не са включени, но при гласуване и то с 2/3 мнозинство.

Съобразно този параграф се извършва гласуване в Македония под контрола на османските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е катастрофален за имперската руска политика и гръцките фанариоти. Практически цяла Македония се присъединява към Българската екзархия – Скопска, Охридска и Битолска епархии.
Прилагам оригинала на фермана, както и карта на Българската екзархия, населена с преобладаващо българско население:

wbbcjqp

juseiv9

Това е моментът, в който османските власти осъзнават, че е по-добре да гледат на възродената българска нация като предпазен буфер пред имперските амбиции на другата паразитна империя в опита й да завземе нови територии. За съжаление, до голяма степен непоследователната им политика и вариране между Русия и Великите сили изиграват фатална роля за империята, а и за българската национална кауза.

След заточените на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение.

След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Както и самият историк Симеон Радев пише:
„Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”
Ето и линк към книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България”, където продробно са описани горните събития. ( http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3) )
Длъжен съм да уточня, че Симеон Радев е един от малкото истински пробългарски историци, отразяващ вярно и подробно събитията в тази епоха, за разлика от нароилите се през последните десетилетия псевдоисторици, назначени на хранилка от Кремъл и покорните му слуги тук, за да обслужват идеологемите на руския империализъм и да преиначават, укриват и изкривяват истинската ни история с цел убийство на националния ни дух и принизяване на народните ни борби и въжделения.

Та, да си дойдем на думата…

Както вече споменах, от мои източници във Военно разузнаване разбрах, че там се пазят факсимилетата от кореспонденцията на граф Игнатиев с османските власти относно организирането на „процеса” (всъщност комисия, а не съд), която се произнася за съдбата на Апостола. Лично по настояване на граф Игнатиев в състава на комисията са включени четирима българи:
– хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята
– Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
– Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
– Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимператор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски изповядва и идеите за „чиста и свята република”.

Образуване на голяма, сплотена и независима България ще бъде радикална пречка за завоевателните амбиции на руския империализъм на Балканите и по тази причина имперската дипломация всячески се стреми да не допусне това. Само след няколко години – на 8 юли 1876 г., веднага след Априлското въстание, Русия ще подпише с другата властваща в Централна и Източна Европа империя – Австро-Унгарската, секретно споразумение, с което ще заложи основите на Берлинския договор и разпокъсването на българските земи.

Тук прилагам докладът на Граф Игнатиев до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него, в който доволно докладва за добре свършената работа. В интернет отдавна се цитира писмото от архива на Патриарх Кирил, но с посочени грешни сигнатури. Успях да го издиря във фонда в ЦДА, заснех го с резолюция 15 мегапиксела и впоследствие ще предоставя на архива и целия заснет микрофилм, както си му е редът.

Цитираният по-долу превод е изключително точен:

Оригиналът на писмото

ОРИГИНАЛ

  1. – le 25. Janvier 1873.

 30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur

  1. Ignatiew

ПРЕВОД

  1. – 25 януари 1873.

№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул5 в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия6 е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир7, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,  на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев

im5cwoo

Микрофилмът със сигнатурата от фонда на Патриарх Кирил в Централен държавен архив

Прилагам и заповедта на княз Александър Дондуков – Корсаков, с която като оглавяващ руското управление на България през 1879 г. назначава вярното им мекере, един от убийците на Левски – хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май 1879 г.

 

Публикувам го, за да е ясно. И за да се знае ИСТИНАТА.

Днес никой българин няма право да си прави илюзии относно целите, методите и средствата на руския империализъм, бил той имперски, съветски или съвременен олигархичен. Те не се променят. Променят се само носителите им.

Автор: Георги Георгиев


Други източници по темата: