Мястото на Филипините в световното християнство

Напълно разбираема е неинформираността на повечето българи когато стане дума за Филипините. Все пак, това е страна намираща се от другата страна на света, без преки граници с България и несвързна с нашата икономика по значим начин, или поне така е било досега.
Но напълно възможно е това да се промени в бъдеще!

Нека започнем с най-очевидното – Филипините са единствената официално християнска нация в цяла Азия! Въпреки, че става дума за католическите и протестантските форми на християнство, а не за православието, все пак повечето българи биха се почувствали много повече в “познати води”, ако някой наш сънародник се озовеше във Филипините, отколкото да речем в Малайзия, Шри Ланка или Индонезия.

 

Хора живеещи в града-бунище

  
  

Изглед от по-добрата част на Манила Метро

  

Екипа на пастор Рой помага с къпането на деца

  

Едно от децата живеещи в града на бунището

  

Един от отдалечените острови

  

Крис споделя слово от Библията с вярващи от отдалечен район

  

Християнин хвали Бог по време на организирания от нас фестивал

  

За три дни говорихме на тема молитва в IFL

  

Винаги усмихнати, вярващите, с които общувахме бяха истинско освежаване за нас

  

Но има и друго нещо – филипинците, или поне тези, с които аз имах достъп по време на моето пътуване наскоро там, са много по-различни от повечето други азиатци. А аз съм общувал с добър набор от такива – от Япония, до Хонг-Конг, Индонезия, Сингапур, Малайзия и Мянмар. Има нещо много истинско в тези хора, които въпреки, че много от тях се борят с трудностите на живота и за оцеляване, като цяло излъчват позитивност, усмихнати са, готови са да помогнат! Сякаш го няма усещането за някакво „голямо его“, което човек трябва да преодолява, за да общува с тези хора. Но от друга страна, човек не остава с впечатлението за фалшива сервилност. Усещането ми беше по-скоро „получаваш това, което виждаш“, а това, което видяхме отново и отново бяха хора усмихнати, приветливи и пълни с енергия.

Нищо чудно, че филипинците са едни от най-търсените в сферата на услугите, хотелиерството и круизите по света. Те сякаш наистина имат някакъв национален дух или дар да служат и помагат. 

Разбира се, да се правят твърде големи обобщения би било голяма грешка. Все пак става дума за една изключително разнородна нация – има 8 основни диалекта, но над 120 по-регионални, в зависимост от класификацията. Не само това, но Филипините са архипелаг, състоящ се от над 7 000 острова.

При толкова разнородност никой не би трябвало да бъде толкова наивен, че да се осмели да обобщи кой знае колко неща за близо 100 милион филипиници. И въпреки това, добре е да се знае, че официалните данни твърдят, че 93% от 93те милиона филипинци са християни, като от тях над 10% са протестанти, а останалите са католици. Моите източници на място ми споделиха, че може да се каже, че около 1/ 3 от католиците са новородени християни, които обаче са решени да не излизат от католическата църква, а навместо това искат да донесат промяна отвътре. Филипините са една от най-важните територии за Рим.

Други важни факти от християнска гледна точка са например законите засягащи брака и аборта – във Филипините не е позволено по закон човек да се разведе или за жена да направи аборт. Това законодателство рефлектира дълбоките корени на католицизма в мисленето и начина на живот на хората. При положение, че младо момиче забременее, то си запазва бебето – с пълната подкрепа на семейството си и на обществото!
Стриктните закони за брака не означават, че няма проблеми в семействата. Изневеряват и мъже и жени. Ако брачен партньор обаче докаже изневяра в съда, може да прати своята “половинка” включително в затвора. Прелюбодейството са наказва с поне 7 години затвор – ако някоя от страните повдигне въпроса.

Страната все още се бори с корупция и бедност, резултат от дългогодишната диктатура на ген. Маркос и последвали корумпирани президенти и администрации.

През 2010 година президент става Бенино Акино Трети, наследник на род въвлечен в политическото управление на страната за четири поколения. Президента Акино се е справил с голяма част от корупцията в последните пет години, но в същото време желае да подпише закон, който да даде териториална автономия на ислямските сепаратисти-джихадисти от юга, вярвайки, че това ще ги спре от бъдещи терористични акции спрямо мирното население. Повечето християни не вярват в обещанията на ислямистите и се молят за провала на този закон.

Като цяло обаче, икономиката на Филипините претърпява бум и се намира на 13 място в региона според престижния изследователски институт Heritage.

Правителството е решено да се справи с бедността, особено в най-бедните райони на Манила Метро, където се счита, че между 2 и 4 милиона души живеят в условията на свръх-бедност, ровещи се между боклуците непрестанно, направили мизерията и мръсотията свой начин на живот.

Като християни, за нас Филипините са лъч на надежда в част на света, в която християнството наистина расте, но е все още далеч от официалния статут, на който се радва в тази островна страна. Мястото на Филипините в световното християнство в ключово! Една такава нация може да се окаже най-добре позиционирана за това да бъдат достигнати нехристиянските народи от югоизточна Азия. Колкото по-скоро църквата във Филипините заеме своето място като фактор в икономическия и гражданския процес, толкова повече са шансовете на Филипините да изпълни своята мисия между народите от региона и по света!

Според нашите домакини от IFL (Institute For Foundational Learning), църквата е по-въвлечена и по-единна днес от преди 20 години, но е далеч от това, което би трябвало и може да бъде.

А какво да кажем за Филипините и България? Повече и повече български фирми ще търсят пазари за своите стоки във Филипините, както и филипински такива в България и в Европейския Съюз чрез България. Колкото повече такива връзки се осъществяват, толкова по-големи са възможностите духовното влияние на Филипините да засегне и България, както и български мисионери да бъдат използвани във Филипините за Божието дело там!

Автор: Георги Бакалов

Advertisements

#Филипини2015

 

На снимката: пастор Рой помага на деца


Кампанията #Филипини2015 е в разгара си! Тук можете да научите повече за това начиниe: http://j.mp/gophilippinies2015bg
Някой може да се зачуди защо сега и защо Филипините? Истината е, че това пътуване се подготвя от началото на годината. Истината е, че трябваше да мина през преодоляването на много съпротива срещу дори вземането на решение за ходене и служение. Но в края на март, чрез слово, което Бог даде на доверен брат в Господа, приех това предизвикателство и се реших. 

Реших да направя част от това начинание и моите братя и сестри в България. Усетих колко важно ще е, отивайки във Филипините, да се почувствам част от Тялото Христово в родината ми. 

От една страна, дявола иска да сме изолирани, всеки за себе си, в неговия си „ъгъл“, всеки зает само с неща важни за него. Това никога не работи добре! Наистина, има нормална, чисто прагматична част на това е всеки да движи неща важни за него! Така работи живота! Но в дадени моменти всеки от нас има възможност да участва в нещо по-голямо от личните си проекти. 
Има нещо силно в това да признаем нуждата си едни от други, да станем част от това, което Бог право в живота на някой друг, на някоя друга нация дори.

А защо не Филипините и защо не сега, е другата страна на въпроса? Всеки, който познава Бог може да реши това за себе си. Всеки, който е воден в Духа, може да реши дали иска и може да вземе участие.

Аз приех предизвикателството – ще се отделя от семейството си за 10 дни, ще летя общо по над 24 часа в едната посока; ще се изложа на дискомфорта на пътуване, ядене на странни храни, потенциални болести, вируси и всякакви други възможни здравни рискове.

Но знам това – ако Бог е този, който иска да съм там и да бъда негов съд за употреба, Той ще се погрижи и ще обърне всичко това за благословение на всички въвлечени!

Бог харесва да поемаме рискове и да излезем от зоната на комфорта си! 

Каня сега и теб, приятелю, да напрвиш нещо различно и да излезеш от зоната на комфорта! 

  • Посети страницата, посветена на събитието: http://j.mp/gophilippinies2015bg
  • Запознай се с това как се осъществи тази връзка с Филипините
  • Отдели време да се молиш за мен и за Крис, за семействата ни, за снабдяване, за пастор Рой, за всички, които ще дойдат на събранията
  • Сподели линка към страницата с приятели и познати, на които смяташ, че ще им е интересно
  • Направи дарение! 
  • Напиши нещо за твоите братя и сестри във Филипините! 
  • Прати ми имейл с въпроси, идеи, слово ако имаш такива, насърчение! 
  • Кажи ми как Крис и аз да се молим за нещо, което е важно за теб! 

Отново, линка към страницата посветена на събитието е тук: http://j.mp/gophilippinies2015bg

Ваш за Царството,

Георги Бакалов

ПРОГНОЗА: „Китай – най-християнската нация в света до 15 години!“

china christian nation prediction telegraphСпоред британския вестник „Телеграф“ броят на християните в Китай се увеличава толкова стабилно, че до 2030 година е напълно възможно там  да има повече хора, посещаващи църкви, отколкото в Америка. Материалът подчертава, че официално Китайската Народна Република е атеистическа страна, но това се променя бързо, като голяма част от нейните 1,3 милиарда граждани търсят смисъл и духовна утеха, които нито комунизмът, нито капитализмът биха могли да им дадат.

Християнските събрания в Китай датират много отдавна, те започват след смъртта на  Мао Дзъдун, през 1976 г., което отбелязва и краят на Китайската революция. След по-малко от четиредесет години някои вярват, че Китай ще стане  не само страната с водеща икономика в света, но също и най-голямата християнска нация.

Фен Ган Йен, професор по социология в Университета в Индиана, САЩ, е автор на книгата „Религията в Китай – оцеляване и съживление под комунистическото управление“. Той казва следното: „По мои изчисления, Китай е предопределена да стане най-голямата християнска страна в света много скоро. Ще отнеме по-малко от едно поколение и не много хора са подготвени за тази драматична промяна.“

Професор Йен, водещ експерт по религията в Китай, вярва, че броят на протестантите в Китай ще достигне до 160 милиона през 2025 година. Това ще означава, че в Китай ще има повече протестанти, отколкото в САЩ, където се счита, че 159 милиона души принадлежат към протестантизма. „Мао си помисли, че може да елиминира религията. Той смяташе, че се е справил с това – казва проф. Йен. Колкото и да звучи иронично, той не успя. Всъщност, те се провалиха изцяло.“

Друг един интересен факт е цитиран в материала на „Телеграф“ – наскоро проведено проучване показва, че в интернет търсенията на термините „християнски събрания“ и „Исус“ далеч надхвърлят търсенията на думите „Комунистическа партия“ и Си Цзинпин,  президента на Китай. Отбелязва се и нова тенденция, а именно – Китай да изпраща мисионери в други страни, като например в Северна Корея.Цитиран е водачът на една от подземните църкви, който казва: “Ние искаме да помогнем и това е по-лесно за нас, отколкото за британци, южнокорейци или американци.“

Водачи на подземни църкви предупреждават, че има сблъсък на интереси между нарастващия брой на християните в официалните църкви и Комунистическата партия. Държавата не иска 70 милиона китайци – християни да бъдат неин враг, затова тя търси начини да толерира развитието на християнството. В заключение, интервюираният и цитиран от „Телеграф“ водач на подземна църква казва: “Има хора в Правителството, които се опитват да контролират църквата. Според мен, това са техните последни опити в това отношение.“  

Превод и редакция: Екип на http://www.apostolos.bg