Човек с мисия

Чували ли сте да казват за някого: “това е човек с мисия!”?

Хора, които имат ясно разбиране за мисията в живота си, са по-мотивирани да живеят по-здравословно

Ето един цитат от издание на Висшия ислямски институт в България:

“Чувството за отговорност у мюсюлманина се корени в съзнанието, че е човек с мисия.” (Годишник на Висшия ислямски институт, брой 3, 2011 г.)

За най-голямо съжаление днес може да се каже, че ислямистите по цял свят са познати с това, че са “хора с мисия”, дори тази мисия да е сатанинска.

А вярващите в Исус Христос?

От националната до личната ни истории, не е трудно да се види, че хората с мисия са хората, които променят света – за по-добро или по-лошо.

За щастие, нашата национална история е пълна с примери за хора с мисия – като например Левски. Историкът проф. Пламен Павлов казва за него:

„Като вярващ християнин, човек с мисия, или както са казвали някога в българската земя Македония – „човек със звезда”, той съчетава в себе си по особен, дори неповторим начин традиционните православни ценности, възприети от нашите деди от векове, с модерността на европейското и българското Възраждане, с най-радикални и демократични идеи на ХІХ в.”.

Защо някои хора изглеждат, звучат и действат като “човек с мисия”, а други – не? Всеки човек ли има мисия? Какво означава всъщност това за нас днес?

Предлагам следните мисли, които могат да помогнат на някого в търсенето му по тази важна тема:

1. Не всеки живее като човек с мисия

За най-голямо съжаление за повечето хора в този свят смисълът на живота се свежда просто до борба за лично щастие. Това може да бъде наречен още “импулсивен” начин на мислене и живот – стремеж към комфорт без много загриженост за постигане на нещо по-голямо, което евентуално може да промени света за по-добро. Импулсивните хора имат своите си моменти, в които се замислят за някои неща малко по-дълбоко, но тези моменти не траят дълго. Не ме разбирайте погрешно – това може да са всъщност много добри по душа хора. Те просто не мислят много-много за по-дълбоки неща. Обясняват си света с една простичка, но издържала теста на времето философия, в която всичко попада или в категория “добро за мен” или “недобро за мен” и се стремят към първото, гледайки да избегнат второто … и дотук. За жалост нещата в живота не са винаги толкова прости и много често пъти по-елементарно мислещи хора стават жертва на популизма на един или друг – Германия от 30 години е един добър пример за това как цяла нация може да се предаде на силите на мрака в своя прагматизъм и търсене на симплистичност.

2. Интуитивното чувство за мисия

Друга една група от хора са хората, които по една или друга причина интуитивно усещат, че имат някаква мисия в този живот, но нещата спират дотук. Интуицията е добро и важно качество, но не е достатъчно. За да разберем мисията си, трябва да вземем нещата отвъд интуицията и да подходим сериозно; или ако трябва да употребя една от новите buzz words, трябва да сме intentional, или “проактивни”, с мисъл.

3. Активно търсещите да разберат своята мисия

Следващата група от хора са тези, които са разбрали, че самопознанието е част от процеса на стигането до място на яснота относно личната ни мисия. Самопознанието е важно, понеже мисията ни е свързана и е част по един или друг начин от нашата персоналност, минало и произход.

4. Хората, които си мислят, че им е ясно каква им е мисията

Много хора спират до тук. Те идентифицират нещата, които ги палят, които им харесват или които не им харесват, и си вадят заключението, че това е тяхната мисия в живота. Но нашите идеи, предпочитания и интереси могат да нямат много общо с мисията ни. Това, което разкрива най-добре за каква мисия сме на тази земя, са нашите умения, не нашите вкусове и интереси. А уменията ни като хора са много повече от набора умения, които са нужни, да речем, за една или друга професия. Всъщност това е добър момент да кажа следното: професията ни може и най-вероятно ще е част от изпълнението на мисията ни, но може и да не е. Артър Милър, в неговият бестселър “Ти не можеш да бъдеш каквото и да поискаш да бъдеш”, посочва, че близо 70 % от хората в Америка (и подобно на това в останалия западен свят), не са удовлетворени от професионалните си кариери. Същите тези хора твърдят, че след пенсия често пъти се захващат с лични проекти, без да са подчинени на ограниченията на работата, която са вършили преди това, и са по-успешни от всичко, което някога са правили.

Интересно, нали?

Не можем просто да имаме презумцията, че само понеже интуитивно имаме усещане за значимост и мисия, само понеже сме търсещи личности, които са обърнали внимание на личностното си развитие и са малко по-наясно със себе си, това означава, че сме наясно с “мисията” си.

5. Хората, които задават въпроси

Хората, които стигат до място на осъзнаване на мисията си в живота, са хората, които задават въпроси. Моисей например беше човек, който задаваше въпроси. Много въпроси.

  • Защо този храст гори, но не изгаря? Изх. 3:3
  • Кой съм аз? Изх. 3:11
  • Какво да им кажа? Изх. 3:13

И много други такива.

Хората, които:

  • наблюдават и изучават фактите;
  • задават въпроси;
  • оставят фактите да интерпретират себе си;
  • търсят Бог за мъдрост и разбиране …

… са хората, които имат много по-голям шанс да стигнат до правилното и ясно разбиране както на света около себе си, така и своето място и мисия в него.

6. Хората, които умеят да артикулират своята мисия

Не всеки човек, който има разбиране за своята лична мисия, умее добре да артикулира това добре. Роналд Рейгън например идва на власт в Америка в много труден икономически период на висока инфлация, високи данъци, в “разгара” на Студената война, но за осем години обръща и икономическата ситуация в Америка, и успява да прекърши СССР. Наричали са го “Великият комуникатор”, понеже е умеел да артикулира ясно и добре мисълта и идеите си. Роналд Рейгън е изключителен пример за това какво може да постигне човек, който си е задавал въпроси за света около себе си, опознал е себе си, разбирал е мисията си, артикулирал я е ясно за милионите си сънародници и успя да промени света към по-добро.

Не е нужно да си Левски или Роналд Рейгън, за да живееш живот, изпълнен със смисъл и да си познат като човек, мъж или жена, с мисия. Историята изобилства с примери за това как велики хора, които са били наясно с мисията си, са мислили и живяли.

Ето някои идеи в тази насока:

  • отдели време за мислене и задаване на въпроси;
  • започни да водиш собствен журнал;
  • намери един-двама души, с които можеш да говориш за своя процес на търсене и самопознание – хора, които те обичат, уважават и разбират смисъла на едно такова търсене;
  • приеми се такъв, какъвто (каквато) си – вкл. силните и слабите ти страни. Напиши за себе си едно есе на тема “Кой (коя) съм аз и защо съм такъв (такава)?”;
  • опитай се да синтезираш личната си мисия:
    • в една дума
    • в едно изречение
    • в един параграф
    • на една страница
  • помисли дали познаваш някой днес, сега, който живее като човек с мисия.
  • само изглежда ли така този човек, или наистина е наясно с мисията си?
  • ако смяташ, че е второто, как знаеш дали това е така наистина?
  • можеш ли ясно да назовеш мисията на този човек?
  • ако да, как той или тя са успяли да артикулират това с теб?
  • ако не, възможно ли е това да е някой, който само интуитивно разбира, че има мисия, но всъщност не е наясно?

Ако тази тема представлява интерес за вас, ще се радвам да чуя вашите размишления, впечатления, питания. Можете да оставите коментарите си под този материал ако четете това на сайта apostolos.bg или ако това е препратена страница, кликнете на този линк: http://j.mp/1WhsgIG

Advertisements