Карл Маркс е възпявал Сатаната

Несъмнено някои хора наивно смятат, че само понеже са минали 27 години след падането на Берлинската стена, повече няма какво да се говори за комунизма. Тези наивни схващания са намерили почва и в много хора, които изповядават вяра в Бога. Бързи да прощават на комунистите, те не искат да чуят за проблемите, които този сатанински режим е създавал и продължава да създава в живота на милиони души.

Време е за едно дълбоко духовно изкореняване на сатанинските корени на комунизма. Това е духовен призив. Поведението на официалната протестантска църква, например, особено след отварянето на досиетата на бившата комунистическа служба на терора Държавна Сигурност, през 2012 година, показва ясно, че няма нито воля, нито разбиране за сериозността на този духовен проблем.

Нека го кажа ясно: Карл Маркс е възпявал Сатана! А комунизма е сатанинска идеология, основана на лъжа, измама, заблуда, омраза, терор, грабежи, насилие, извращения, масови убийства, психически тормоз, убийства на милиони хора чрез глад и мъчения.

Проследявaнето на сатанинските корени на комунизма започва с един анализ на Карл Маркс –  индивид, който явно е продал душата си на Сатана, в следствие на което създава и своята философия, която метастазира в толкова страни и народи, превръща се в любима система в ръцете на комунистически масови убийци-диктатори вече за десетилетия.

Този кратък материал не претендира да е някакво подробно изучаване на темата, а по-скоро да насочи вниманието на търсещите отговори за състоянието на нещата в нашия народ. Всеки може да изследва тези проблеми за себе си.

Сатанинските поеми на Маркс

Маркс израства като християнин. Въпреки, че етнически произхожда от еврейско семейство, бащата Хайнрих Маркс, който е бил адвокат, приема християнството през 1824 г., в опит да се интегрира с християнската култура в Германия. Семейство Маркс никога не е страдало от лишения. Карл Маркс израства в материално осигурено семейство. Учил е в университета в Бон, а след това и в Берлин. Никога не е познавал еврейската вяра и култура, нито е имал какъвто и да е интерес към тях. Защитава докторска дисертация в Йенския университет, пише известно време като журналист и през 1848 издава своя Манифест в Брюксел, където и започва да организира комунистически групи. След Белгия Маркс се установява в Англия, където остава завинаги.

Най-ранните писания на Маркс са на християнска тематика. Но след като завършва училище, нещо му става. Започва да пише стихове, разкриващи рязък срив в неговото духовно състояние.

Историкът Пол Джонсън казва следното:

„В поезията на Маркс наистина има нещо диво и свирепо. То е примесено с краен песимизъм относно човешката природа, с омраза и увлечение по насилието и порока. Стиховете са изпълнени с идеи за самоубийство и съюз с дявола.“

В сихотворението „Играчът“ се казва:

„Пробождам безгрешно с меча си черен
душата ти, за Господа скрита.
От ръцете на Черния аз го получих –
Той, който сила ми дава и знаци подсказва.“

„Ще прегърна скоро вечността
и към нея аз ще изкрещя
проклятие за цялото човечество.“

В „Молитва на отчаяния“ се казва:
„Ще отмъстя на Онзи,
който горе сам се разпорежда.“

А „Човешко достойнство“ завършва така:
„Като Господ ще газя в руини, докато победя.
Всяка моя дума ще е огън, ще е жар
и с гърди наравно с Бога ще се наредя.“

Пол Джонсън продължава:

Поетът Маркс заема много по-важно място, отколкото обикновено си мислим, макар че поетическата образност в произведенията му бива погълната от политическите видения.

Той започнал да пише поезия още като юноша. Стиховете му обигравали две основни теми – любовта му към съседското момиче Жени фон Вестфален (от пруско-шотландско потекло), за което се оженил през 1841 г., и апокалиптичния край на света. Маркс е написал доста стихотворения.

Три папки с ръкописи изпратил на Жени, след което ги наследила дъщеря им Лаура, а след смъртта й през 1911 г. те изчезнали. Но са запазени ръкописите на четиридесет стихотворения, а също и на трагедията в стихове „Oulanen”, която Маркс считал за новия „Фауст”. Две от стихотворенията били публикувани в берлинския „Атенеум“ на 23 януари 1841 г. Носели заглавието „Диви песни”. В поезията на Маркс наистина има нещо диво и свирепо. То е примесено с краен песимизъм за човешката природа, с омраза и увлечение по насилието и порока. Стиховете са изпълнени с идеи за самоубийство и съюз с дявола.

„Ние сме оковани, разсипани, празни, уплашени, завинаги приковани към мраморната скала на битието“ –  пише младият Маркс

„…ние сме маймуните на един безчувствен Бог.”

В един момент, въплъщавайки се във фигурата на самия Бог, авторът заявява:

„Аз ще засипя хората с исполински проклятия.“

Маркс много обичал репликата на Мефистофел от Гьотевия „Фауст“: «Всичко съществуващо заслужава да загине.» Той използва този цитат в трактата си срещу Наполеон III „Осемнадесети брюмер“.

Апокалиптичното видение за наближаващото грандиозно рухване на съществуващата система присъства в съзнанието на Маркс през целия му живот. Срещаме го в поезията му, то оформя скелета на „Комунистически манифест” от 1848 г. и представлява кулминационната точка на „Капиталът”. Накратко казано, текстовете на Маркс са есхатологични отначало докрай.

Интересно е например да се отбележи, че в първоначалния вариант на „Немска идеология“ (1845-1846) присъства един пасаж, който поразително наподобява стила на ранните му стихотворения. В него се говори за Страшния съд, когато отраженията от пламъците на горящите градове ще достигнат до небесата … Тогава „небесните хармонии” ще бъдат изградени от мелодията на Марсилезата и на Карманьола под акомпанимента на гърмящите оръдия. Гилотината ще отмерва такта, разбунените маси ще крещят Ca ira, ca ira, а егоистичното съзнание ще вие, обесено на първия стълб. В „Комунистически манифест“ пролетариатът надява плаща на героя. Тази метафора напомня за трагедията “Oulanen”. Апокалиптичният тон на стихотворенията се появява и във вулканичната, изпълнена с ужасяващи видения реч от 18 април 1856 г.

„Историята е съдник, а екзекутор е пролетариатът.“

По-нататък се говори за терор за домове, белязани с червени кръстове. Речта е изпълнена с катастрофични метафори, земетресения и нажежена лава, която излиза изпод пропукващата се земна кора. Важното в случая е, че Марксовата представа за Страшния съд, независимо дали в зловещия си поетически вид или в по-късния икономически вариант, е видение на артист, а не на учен. Това видение не напуска съзнанието на Маркс и дори в произведенията си по политикономия той тръгва от него и се връща към действителността, за да открие потвърждения за валидността му, вместо да следва обратния път, който започва с обективна оценка на фактите. Именно поетическият елемент, който придава драматизъм на Марксовата историческа перспектива, привлича някои интелектуалци, които са готови да повярват, че краят на капитализма предстои.“

Първите жертви на комунизма са семейството на Маркс

Карл Маркс е бил наркозависим, пристрастен към опиума. Бил е баща на седем законни деца от съпругата му Джени и едно незаконно дете (Фреди, от домашната прислужница на Джени). Четири от законните умират, докато са още малки, според повечето изследователи – от недохранване. Но бащата – Карл Маркс, отказва да работи и да се грижи за семейството си. По цял ден чете книги, изследва разни неща и събира материали за неговата „велика“ теория. Две от трите му дъщери по-късно се самоубиват, едната от които(Лора)- заедно с мъжа си (френски социалист). Лора и французинът-социалист са имали три деца, всички от които умират малки; след като Лора и мъжа ѝ изхарчват всички пари, които са имали, но отказващи да работят и да се прехранват, се самоубиват заедно поради липсата на смисъл на живота им.

Най-малката дъщеря, Елеанор, е емоционално осакатена за цял живот от баща си Карл Маркс. След смъртта му се жени за психопат-социалист, който изхранва за години, след което ПО НЕГОВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ се самоубива!

Джени, третата от оцелелите три дъщери, също се жени за французин-социалист. Умира от туберкулоза на 39 г.

От поезията на Маркс до следата от смърт, която поразява потомството му напълно, можем да видим какъв дух е бил в действие в този човек и чрез него.

Освобождение от проклятията на сатанинската идеология на комунизма

Всеки, който е бил въвлечен по един или друг начин с комунистическата идеология, система и партия, трябва и може да бъде освободен от проклятието на бедност, насилие, психически болести, измама и грабеж, които са част от съда на Бога върху това сатанинско учение, което отрича всичко, поучавано в Библията.

Не можеш да бъдеш християнин и комунист в едно и също време. Всеки, който чете думите на това послание – Святият Дух действа във вас за освобождение или изцеление. Приемете го сега, покайте се и нека всяко родово проклятие да бъде разчупено, в името на Исус.

Екип на http://www.svoboda21.com

Advertisements