Интервю на ап. Георги Бакалов за Движение Заедно

 

 

 

Преди няколко седмици Евгени Михайлов, един от водещите българсрки журналисти от 90-те години, започна да води ново предаване по телевизия BIT под заглавие „Минало несвършено“. Темите са изключително интересни и хвърлят светлина върху емблематични събития от т. нар. „преход“ в българското общество от 90те години, който „преход“ обуслови цяла една епоха, включително до голяма степен и състоянието на обществото ни днес.

Но едно друго онлайн предаване също върви  в Интернет от известно време насам – предаването „За чиста църква“ на Движение Заедно. Негов водещ е пастор Динко Георгиев от гр. Ямбол. В това предаване се разглеждат казуси засягащи миналото ни, но в контекста на християнството, евангелската църква и декомунизацията, която върви вече над 25 години. Миналият месец пастор Динко разбра, че ще служа в Сливен и ме покани да мина през Ямбол и да поговорим пред неговата камера за прехода от 90-те години, но от моя гледна точка и в светлината на вече известното агентурно минало на една значима група български пастори, чието ДС- сътрудничество излезе наяве през 2012 година. Четири години по-късно – един сериозен разговор за миналото, който съдържа много заключения, важни и за бъдещето.

Благодаря на пастор Динко и на неговия екип за проявения интерес и за възможността да споделя от гледната точка на един от основните потърпевши от кампанията на ДС-държавния апарат и ДС-деноминациите срещу мен и църквата ни през 90-те години.

Каня ви да се запознаете с видеото, да споделите вашите впечатления, въпроси и коментари – както и да споделите този клип с ваши близки и познати, за които темата би представлявала интерес!

Advertisements

Бог познава ли те?

“А сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?” (Послание към Галатяните 4:9).

Ап. Павел задава поредния си реторичен въпрос към повярвали в Исус хора, живеещи в региона на Галатия, днес намиращ се в централна Анатолия, Турция.

“А сега, когато познахте Бог, или по-добре, като станахте познати от Бога…”

Апостолът ясно маркира периода “преди” и “след” в живота на тези хора, до които пише. Той очаква да има ясно дефинирана разлика, промяна в начина на мислене и поведение в тях. Нещо трябва да е по-добре с тях, ако наистина са познали Бог. Или по-точно – ако са били познати от Него.

На вид само едно кратко пояснение, но колко важно само!

В следващите няколко реда ще се опитам да ви покажа, че това не е само семантична забележка, а парадигма, която може да промени много. Всичко дори!

Днес често чуваме призиви за това как трябва да направим едно или друго нещо, за да познаем Бог. Познанието на Бог според Йоан 17:3 е самата дефиниция на "вечен живот". Базирано на изобилното количество стихове, които говорят за "познаване на Бог", не е грешно днес да апелираме за това – всеки от нас да се стреми да познае Бог, както и да апелира към всички останали свои близки и приятели "да познаят" Бог.

За апостол Павел обаче е по-важно, че Бог ни познава. Според него да познаем Бог не е нищо повече от това Бог да ни е познал нас.

Какво означава това?

Бог вече знае всичко за мен, за теб, за всеки.

Писанието е ясно, че "няма нищо скрито" от Него (Евреи 4:13).

Но какво означава Бог да ни познава? Какво има предвид тук ап. Павел? Каква е тази истина, че той я вижда като напълно взаимнозаменяема с познаването на Бог, което е вечен живот?

Исус също говори за това, че "познава Своите си" (Йоан 10:14).

И най-накрая (и най-сериозно) в цялата тази поредица на откровения: хората, на които Исус затваря вратата на Небесното Царство и осъжда; хора, които са вършили велики неща в неговото име, са хора, за които Той казва, че не ги познава!  (Мат. 7:23).

Wow – както вече е популярно да се казва и на български!

Именно – wow!

Познава ли те Бог? Имаш ли усещането, че те познава? Какво е това усещане?

За хората, разяждани от легализъм (кодов термин за "религиозен човек, мотивиран и разяждан от постоянно чувство на вина"), това слово не е добра вест. Усещането е чувство на вина. За тях да бъдат "познати от Бог" означава преведено "Бог знае за всички мои грехове и ме презира и мрази поради тях".

За хората, реално отворили се за Исус и преживяли колко реален е Той, това е най-вдъхновяващото нещо!

Да, Той ме познава! Да, Той знае за моите болки, страдания, радости, желания, търсения и надежди. Да, за Него съм отворена книга. И да, Той има достъп до мен – искам Го всеки ден, искам Го повече, искам да ме познава повече и повече!

Всеки нов вярващ трябва да мине през израстване и тест

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната…“

„А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание. Но, както тогава роденият по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега. Обаче, що казва писанието? „Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната“. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.“ 

Гал. 4:22,31

Повече от ясно е, че ап. Павел, а и ранната църква като цяло, не приемаха за последовател на Исус просто който и да е. Всеки беше добре дошъл, но не всеки минаваше „теста“ и не всеки биваше възприет дългострочно като част от общноста.

И днес хора, които се спасяват в нашите църкви и се усещат малко извън „вътрешния кръг“ на църквата, да речем, трябва да разберат защо това е така, преди да си правят заключения. Мисля, че има два основни сценария, които трябва да бъдат взети предвид. Може да има и повече, но като пътувам по църкви из целия свят, забелязвам много сходства- в начина, по който се развива една църква, така че оставям на всеки да прецени.

Възможно е църквата да има дух на гордост и ексклузивност и умишлено да толерира някаква вътрешна йерархия, която хората отвън усещат, и това ги отблъсква. Ако това е така, то не е добро свидетелство за Исус. Не би трябвало да има клики в една църква. Не, че няма да има специални приятелства между дадени хора или групи от хора, но има разлика от това и „кликарството“, ако това въобще е дума 🙂

Но има и нещо друго, което нови хора трябва да разберат: тези от нас, които сме били наоколо за години, сме се опарили по няколко пъти вече от хора, които стават част от църквата, много са активни, искат да имат място на видимост, но след време става ясно, че са движени от себето си, а не от желание да служат. При първата корекция си тръгват и оставят нас, които сме дългосрочно посветени на Тялото Христово, да оправяме техните каши. И така, лидерството изглежда слабо за хората, които се сърдят, че от тях се е очаквало да приемат новата „звезда“, а ето какво се получило в края на краищата.

Но свобода не е в това всеки да може да прави неговото си нещо – що се отнася до църквата. Свобода е преди всичко да си свободен от дух на религия и контрол. А когато дойде някой, който ти говори ЕЗИКА на свободата, но няма ДУХА на свободата и самият той не е свободен от вътрешни изкривявания, това е потенциален проблем.

Не е лесно да искаш да активираш всеки в неговото служение и същевременно да трябва да предпазиш хората от самите тях, а и от останалите.

Тук някои хора буквално упражняват чародейство в църквата. Чрез отношението си, те дават да се разбере, че са недоволни, ако са пренебрегвани, и създават демонично напрежение и атмосфера, в която Бог не може да се движи свободно. Така, че всяка „свобода“, която води до заробването на един хора от други, не е свобода.

Именно затова в Деяния 14 :23 виждаме апостолския тим, че избира и назначава кои да са стареите в дома, а не просто някак си мистично „Бог“ да се намесва. Бог вече е издигнал различни лидери, сега апостолите и техният тим (който включва и пророци, и учители), разпознава кои хора, в кое време и по какъв начин да бъдат разпознати и активирани, и в какви позиции.

Бог призовава и дава дарове, но именно Той е дал правото на апостолите да „назначават“ лидерите в църквата.

Другата опция е гласуването, но за мен църкви, които гласуват, са много далече от идеята за „водене от Духа“ и аз не се занимавам с подобни експерименти.

Ясно е, че не всички хора, които стават част от нашите църкви, са наистина едно с Бог. Много от тях, подобно на Агар, са плътски (водени от ума) и дори започват да „преследват“ братя и сестри, които са водени от Духа. Родените и водените от Духа са трън в плътта на родените по плът и постоянно им напомнят за техния провал в отношението им с Бог. Историята на Каин е един ярък пример за подобно братоубийство, вкоренено в същия горчив корен на завист и състезателност.

Моят съвет: всеки нов вярващ трябва да се чувства добре дошъл и обичан в църквата, но и трябва да мине през процеса на израстване, така че да стигне до място, в което да може му се има доверие да служи според както Бог го води. Всеки трябва да е свободен да комуникира своите желания, идеи и забележки към останалите, както и да приема с внимание и респект другите хора и тяхното право да изпитат новодошлите преди да им се доверят.